“В коридора имаше избеляла дамаджана, донесена от някакъв силистренски роднина. Никола не помнеше баща му някога да е пил ракия. Ракия пиеха пияниците. Водка – алкохолиците. Стефан Марков пиеше бренди. Бренди с кока-кола. И не понасяше алкохолици. Той никога не би признал, че е алкохолик. Явно майка им бе решила да забие острия кол на живите дълбоко в заровеното му сърце. Все пак тя имаше последната дума в техния ужасяващ семеен живот.”