“Всяка клетка в тялото му се бе сменила. Нищо от него на квантово или каквото и да е там ниво - както обичат да говорят сега - не бе вече същото. Единственото, което го държеше свързано с този град, бяха някакви спомени, някакви парчета от истории, някакви разкази. Преразкази? Какво от всичко това беше реално? Какво съществуваше все още? Имаше ли истинско минало? Та нали тази вода е изтекла отдавна. Единствено той бе тук сега - тясно русло, през което минава време. Време - понякога като порой, понякога застойно, а понякога едва църцори. Познаваше ли той това русло?”