Отворен кръг Quotes
Отворен кръг
by
Дамян Дамянов12 ratings, 3.83 average rating, 1 review
Отворен кръг Quotes
Showing 1-5 of 5
“ЗАЩО СМЕ ЗЛИ, защо сме толкоз лоши,
защо понякога, във толкоз злост удавени,
делим имоти, служби и разкоши?
Еднакво смъртни всички сме. Забравяме!
Забравяме! Еднакво алчни, диви,
забравяме го в свойте дрязги, страшните!
Дали смъртта еднаква толкоз плаши ни -
еднакво смъртни, но еднакво живи!
Ах, престанете! Нека поживеем
и ние, хора, мъдро като хората!
Една земя ще е над нас отгоре ни,
но важно е, дордето сме над нея...”
― Отворен кръг
защо понякога, във толкоз злост удавени,
делим имоти, служби и разкоши?
Еднакво смъртни всички сме. Забравяме!
Забравяме! Еднакво алчни, диви,
забравяме го в свойте дрязги, страшните!
Дали смъртта еднаква толкоз плаши ни -
еднакво смъртни, но еднакво живи!
Ах, престанете! Нека поживеем
и ние, хора, мъдро като хората!
Една земя ще е над нас отгоре ни,
но важно е, дордето сме над нея...”
― Отворен кръг
“Виси си днес той на стената, както
висеше на жилетката на татко -
неспрял, навит и на синджирче двойно.
Часовник още жив на свят покойник.
Броил минути, толкова минути
преминали и чути, и нечути
през него, през сърцето - в радост, в мъка.
Замлъкнало сърцето, той си цъка.
Той, мъртвият, живота надживява.
Ах, от живота виж какво остава -
камара спомени, безсмъртни вещи,
които в своито цъкане зловещо
превръщат ни в часовници сърцата,
оставени за спомен на децата.”
― Отворен кръг
висеше на жилетката на татко -
неспрял, навит и на синджирче двойно.
Часовник още жив на свят покойник.
Броил минути, толкова минути
преминали и чути, и нечути
през него, през сърцето - в радост, в мъка.
Замлъкнало сърцето, той си цъка.
Той, мъртвият, живота надживява.
Ах, от живота виж какво остава -
камара спомени, безсмъртни вещи,
които в своито цъкане зловещо
превръщат ни в часовници сърцата,
оставени за спомен на децата.”
― Отворен кръг
“КОГАТО СЪДИ ГРОЗНОТО в човека,
човекът няма себе си предвид.
Сам себе си да съди не е леко,
ни най-приятно, но - зад друг прикрит -
и другиго одумвайки безгрижно,
не знаейки, сам себе си петни.
Защото свойто най-добре се вижда,
щом името със чуждо се смени”
― Отворен кръг
човекът няма себе си предвид.
Сам себе си да съди не е леко,
ни най-приятно, но - зад друг прикрит -
и другиго одумвайки безгрижно,
не знаейки, сам себе си петни.
Защото свойто най-добре се вижда,
щом името със чуждо се смени”
― Отворен кръг
“СРЕДНОЩЕН ТЕЛЕФОН
Прости детинщината моя,
че ти звъня по никой час:
на самотата във покоя
ми е потребен нечий глас.
Щом цялото пространство нямо
с хиляда гласа ме коси,
един единствен търся само -
от всичките да ме спаси.”
― Отворен кръг
Прости детинщината моя,
че ти звъня по никой час:
на самотата във покоя
ми е потребен нечий глас.
Щом цялото пространство нямо
с хиляда гласа ме коси,
един единствен търся само -
от всичките да ме спаси.”
― Отворен кръг
“ЗИМЕН ЗАЛЕЗ
Какво небе! Като излят бакър!
Като огнище. Като жива рана.
Под свода му - голям горящ чадър -
гори земята, цялата огряна.
Гори всемирът - многоцветен шар...
И в залезните пламъци ужасни
сам разпознавам своята душа,
която светва в миг. За да угасне.”
― Отворен кръг
Какво небе! Като излят бакър!
Като огнище. Като жива рана.
Под свода му - голям горящ чадър -
гори земята, цялата огряна.
Гори всемирът - многоцветен шар...
И в залезните пламъци ужасни
сам разпознавам своята душа,
която светва в миг. За да угасне.”
― Отворен кръг
