смърт Quotes

Quotes tagged as "смърт" (showing 1-18 of 18)
Димитър Димов
“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
Димитър Димов, Тютюн

Димитър Димов
“Стори му се, че Борис приличаше на фойерверк, който щеше да изгори ослепително върху мрака на някаква безсмислица.”
Димитър Димов, Тютюн

Димитър Димов
“Стори й се, че в душата й имаше нещо прогнило и безнадеждно, от което дори чувството за собствено уважение вече я спасяваше трудно.”
Димитър Димов, Тютюн

Raymond E. Feist
“Знаеш вече как да се смееш на смъртта, Арута - каза Амос. - Никога повече няма да си същият.”
Raymond E. Feist, Magician: Master

Miroslav Penkov
“Старите завиждат на младите. Живите се боят от умиращите. Но рано или късно всички се събират наедно.”
Miroslav Penkov, Stork Mountain

Georgi Gospodinov
“Вързоп, който трябваше да се отвори в деня на нейната смърт. Макар че тя го отваряше през ден, за да провери дали молецът не е пробил дупка в дрехите, или просто да ги погледа. И това е начин да свикваш със смъртта. Веднъж в месеца ги обличаше. Сменяше старата си черна забрадка с новата на големи тъмночервени рози, кафявия вълнен елек за всеки ден - с подарената ѝ за някакъв рожден ден неносена жилетка. Гледаше се в тясното правоъгълно огледало, вайкаше се колко хубава била на времето, каква права снага имала. Как ще се представя там, викаше. Само смъртта предизвикваше суетата ѝ. Там вече я чакаха повече хора, отколкото тук.”
Georgi Gospodinov, Физика на тъгата

Дамян Дамянов
“ЛЮБОВ

Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му - листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани - туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякаква - кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен.”
Дамян Дамянов, Обади се, любов

“Има тайни, които не позволяват да се разкаже за тях. Нощем в постелите си умират хора, стискат ръцете на призрачни изповедници и ги гледат състрадателно в очите - умират с отчаяние в сърцето и със спазми в гърлото от чудовищни тайни, които сами не позволяват на бъдат разбулени. Понякога, уви, човешката съвест се нагърбва с претоварено от ужас бреме, което може да се смъкне само в гроба. Така същността на всички тези престъпления остава неразкрита.”
Едгар Алан По, Разкази с неочакван край

Дамян Дамянов
“Създадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!
Жадувам двама с тебе да отидем
далече - в оня, приказния свят,
желан от памтивека от душите -
единствен рай сред дългия ни ад.
Любов се казва той.
И в него скрити
Адам и Ева, в дъното му там,
ездата на живота вечно гонят
и от галопа им свещен без свян
една след друга куп звезди се ронят.
Мечта ли си? Душа ли или плът?
Не зная. Ала знам, че кон с копита
от лудо нетърпение за път
готов е да побегне и през смърт,
орисан да я смъкне от звездите.”
Дамян Дамянов, Обади се, любов

Рангел Игнатов
“Ние живеем в една самоизмама, че сме нужни. Но ако аз умра, животът ще продължи. Животът е милиарди смърти. Аз съм само име, което идва и си отива.(...)Ние живеем в тоя мрак на еднодневки. От пукването на утрото до вечерта. Светът е пълен с имена. И с ужас пред тая краткотрайност.”
Рангел Игнатов, Сбогом любов

“Тъй както ято жерави лети неспирно ден и нощ към радните си планини, животът се връща обратно към вечното си жилище. Обредната обиколка е завършила, възлиянията са направени, изречен е последният слог. След него - тишина. Океан от светло безмълвие, който измива и най-големите грехове.”
Стефания Димитрова, Рабиндранат Тагор - Митичният страж

“Тъй както ято жерави лети неспирно ден и нощ към родните си планини, животът се връща обратно към вечното си жилище. Обредната обиколка е завършила, възлиянията са направени, изречен е последният слог.
След него - тишина. Океан от светло безмълвие, който измива и най-големите грехове.”
Стефания Димитрова, Рабиндранат Тагор - Митичният страж

“Тъй както ято жерави лети неспирно ден и нощ към радните си планини, животът се връща обратно към вечното си жилище. Обредната обиколка е завършила, възлиянията са направени, изречен е последният слог. След него - тишина. Океан от светло безмълвие, който измива и най-големите грехове.”
Стефания Димитрова, Рабиндранат Тагор - Митичният страж

Рангел Игнатов
“Tи мислил ли си за смъртта? (...) Трябва да се помириш и да я приемеш (...) Кълновете на това смирение зреят в нас от оня миг, в който приемаме, че смъртта съществува. Тя е състояние подобно на живеенето. Цял живот се подготвяме за нея, както бременната жена се подготвя за раждане. Нали жените се боят само от преждевременно раждане?”
Рангел Игнатов, Сбогом любов

Рангел Игнатов
“Но силни или слаби, умни или глупави - нали всички си отиваме?”
Рангел Игнатов, Сбогом любов

“Човек се ражда, живее и умира. Става просто спомен. Също както след лятото идва зимата. В това няма нищо лошо. Имаше сълзи, разбира се, но за тези, които оставяха на този свят. Онези, които си бяха отишли от него, нямаха нужда от тях.”
Тери Пратчет, I Shall Wear Midnight

Frances Hardinge
“Мъртвите хора кървят тишина.”
Frances Hardinge, The Lie Tree

Patrick Ness
“Защото, мисли си, възможно е да умреш преди смъртта.”
Patrick Ness, More Than This