“ЗИМЕН ЗАЛЕЗ

Какво небе! Като излят бакър!
Като огнище. Като жива рана.
Под свода му - голям горящ чадър -
гори земята, цялата огряна.
Гори всемирът - многоцветен шар...
И в залезните пламъци ужасни
сам разпознавам своята душа,
която светва в миг. За да угасне.”