Some Things That Stay Quotes

“Last night I fell asleep quickly, into a place beyond sleep, deep and silent, the place I imagine caterpillars go to turn into butterflies.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“It is so hot that even with the windows open, I am suffocating. I kept a frog in a box once. The box had a lid so he wouldn't jump out. It was during a summer like this. When everyone moves slowly because the air is too thick to breathe. I forgot about the frog for a few days. It was dead by the time I remembered.

Tonight, as I lie in bed, I start to cry because I once killed a frog. It's just a little cry, and I stop myself quickly.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Всяка вечер, половин час преди залез слънце, нашите ни водят нагоре по тоя баир. Карат ни да вървим по чакъления банкет отстрани на шосето, да не би да се зададе някоя кола отгоре. Не че досега се е случвало, ама майка ми си е предпазлива. Сядаме на отъпкана слама и гледаме как небето над надиплените бърза порозовява, после става пурпурно, а накрая – тъмновиолетово. Точно над главите ни се остава синьо, и то различно синьо всеки ден: светлосиньо, небесносиньо, френски ултрамарин, а даже и нюанси на синьото, дето баща ми не може да им лепне имена. Точно след залеза облаците отразяват ярки проблясъци и багри, като нанесени с току-що изстискани от тубичките маслени бои, Честна дума, гледам ли залеза, замирисва ми на маслени бои, сено и напечен от слънцето асфалт.
Е, има и вечери, когато небето просто си потъмнява, без цялата оная показност на цветове, все едно е в кофти настроение и не му се занимава да угажда на когото и да било. А и тия вечери ги харесвам – нощта и така си се спуска величествено, даже и без розовичките превземки.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Преди ме хващаха лудите, когато остана сама с брат ми и Мегън; безкрайни пътувания и самотни пущинаци, само с тях и всеки път с тях. Сега обаче ми е хубаво, уютно, все едно съм си точно на мястото. Еднички те разбират какво ми е. И тримата се щураме между ярост и надежда. Страх и надежда. Всичките ми чувства в момента са от едната страна на кантара, а от другата слагам надеждата.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Не помня такава гъста мъгла. Виждам само на няколко педи пред мен. От средата на пътя нашата къща е невидима. Спирам и поглеждам назад. Къщата на Мърфи я няма. Завъртам се в кръг. На тоя свят съм само аз и капчиците роса по кожата ми. Никакви цветове. Нито червено, нито зелено или жълто, нито мастиленосиньо, изумрудено или ултрамарин. И черно няма. Само аз. Шляя се напред-назад по пътя. Като се преместя, с мен се мести и светът. Каквото остава назад, просто изчезва. Ако сега мине някоя кола, няма как да я видя навреме. Само че е трудно да повярваш в нещо, дето не го виждаш. Чувствам се хем непобедима, хем самотна – като Супермен на безлюдна планета.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Аз иначе няма нищо против една хубавичка старомодна кавга, стига да няма злобеене и простащини.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Само за захладнее, пак ще го набия – ей тъй, да му държи влага. Сега е прекалено топло.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Чудя се какво ли е да вярваш в Господ и после да спреш в сравнение с това да не вярваш и после да повярваш. Дали изобщо някога успяваш да се отървеш от невярването или пък от вярването?”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Няма нищо за ядене. Само консервите в избата. Стоят си и чакат войната.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Баща ми е толкова сащисан да ни завари да чакаме на поляната с тия хубави дрехи, че слиза от колата и застава до нея като истукан. Ние си стоим по местата известно време и се наслаждаваме на слисването му. Той разтърква око смекото на дланта си и устните ми се изопват. Отмества поглед. Не за да погледне нещо, а просто да не гледа нас. Ние сме си мъчителна гледка, както сме застанали тук наконтени и нетърпеливи да сме семейство.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“- Няма страшно. Имам презерватив. Стиви Милър ми го даде. Нито е използван, нито нищо – обяснява той.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Хубаво е, та чак не се трае.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Ако утеша Робърт вместо майка ми, мен кой ще ме утеши?”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“- Кой, ти ли ще ми забраниш? – изтърсвам аз. Не мога да повярвам, че го казах. Физиономията на баща ми увисва, все едно току-що е забравила обичайната си форма. Устните му мърдат насам-натам, търсят думичка, реакция, нещо, дето да прозвучи пó така. После той рязко затваря уста и остава да стърчи като изтукан, а ноздрите му треперят от гняв. Гледа ме внимателно, с присвити очи, като че ли се опитва да прецени коя съм.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Искам да ме целуне, а може и нещо повече. Искам вече да започна отнякъде с разните такива работи. То освен него друго момче наоколо няма, така че не искам да го ядосвам.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Не че Мегън не чете, де: тя горе-долу само това прави. Метнала се е на майка ми – мълчанието ѝ е средство за общуване. А едновременно и липса на общуване, нещо като липса на насилие – понятие в понятието.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Все живеем по разни изостанали места, където в училище е лесно – даже и с един клас напред аз съм си пълна отличничка. Майка ми е била учителка по естествени науки, преди да зареже преподаването заради баща ми, а пък той е бил даскал по математика, преди да се откаже заради рисуването. Така преливат от информация и двамата, че още малко, и ще се пръснат. Та за да им олекне от всичките тия знания, предават ги на нас – както другите родители подават на децата си я футболна топка, я чиния с шоколадови ореховки.”
― Sarah Willis, Some Things That Stay

“Si mi madre hubiera estado aquí, les habría dicho de entrada que somos ateos. Pero en esto, mi padre se parece a mí; si no es preciso, de ciertas cosas preferimos no hablar".”
― Sarah Willis, Some Things That Stay