“Баща ми е толкова сащисан да ни завари да чакаме на поляната с тия хубави дрехи, че слиза от колата и застава до нея като истукан. Ние си стоим по местата известно време и се наслаждаваме на слисването му. Той разтърква око смекото на дланта си и устните ми се изопват. Отмества поглед. Не за да погледне нещо, а просто да не гледа нас. Ние сме си мъчителна гледка, както сме застанали тук наконтени и нетърпеливи да сме семейство.”