“Преди ме хващаха лудите, когато остана сама с брат ми и Мегън; безкрайни пътувания и самотни пущинаци, само с тях и всеки път с тях. Сега обаче ми е хубаво, уютно, все едно съм си точно на мястото. Еднички те разбират какво ми е. И тримата се щураме между ярост и надежда. Страх и надежда. Всичките ми чувства в момента са от едната страна на кантара, а от другата слагам надеждата.”