Имаго Quotes

“Всяка любов се разпада на... моменти, които в неделя, пред чаша кафе и сметанов сладкиш се наричат спомени. Малки мигове от времето, когато си бил щастлив, когато си летял. Те не могат да умрат...”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Ако човек носи детското в себе си цял живот, това е хубаво. Особено когато очите му са пълни с жажда за нови открития и нектарът на думите му е лечебен. Ако човек носи детското в себе си цял живот, това е лошо. Особено когато искреността му го кара да говори точно онова, което мис ли. Детето живее днес и точно в този миг. То не познава условностите на миналото и не се вълнува от не- предвидимите сблъсъци в бъдещето. Детето е най-смелото създание в човешкия род, защото не се бои от последстви- ята – то просто не знае, че ги има. Трябва да минат дни и години, за да започне да носи пелерината на осъзнаването, и там, сгушено в нея, да си даде сметка, че искреност- та е само друга форма на човешката глупост. И разбрало това – да онемее, за да се превърне във възрастен.”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Неочакваните събития са двойка свраки, които се движат винаги заедно: дойде ли едното, човек трябва да се оглежда за второто – то е съвсем наблизо. Могат да под- скачат насам-натам, но със сигурност се движат към една определена цел: била тя орех, който да засити стомаха, или въгленче, което да подпали гнездото и цялата къща с него. Неочакваните събития имат бели коремчета и черни перца – никога не могат да бъдат само хубави или само лоши. Въпрос на избор е кое от тях ще запомни човекът – катрана или ангелския пух. А най-хубавото от всичко е, че сред цялата сврача прелест на неочакваните събития стои чифт любопитни очи, които се запомнят. За добро или за зло.”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Истината не се нуждае от жестове и гримаси. Истината е тапа от шампанско, на която трябва смело да отвиеш телчето и след като гръмне – доволно да се наслаждаваш на мехурчетата, които затоплят кръвта.”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Идваха такива моменти в живота – уж човек се събужда, но не съзнава, че е отворено единствено лявото око, а дясно- то спи. И така не вижда опасността, не може да повдигне десница, за да предпази лицето си, да залегне, за да предпази сърцето си или да изкрещи, за да предпази душата си. Бурята го връхлита, но е жестока, защото ако и двете очи са затворени, човекът проклина боговете или късмета си, скъсал се още с пъпната връв. И толкова. А когато лявото око е отворено, усещането за безпомощност е пълно и цялостно като ледена вода в пресъхналата уста. Ледена вода, която не утолява жаждата, а убива.”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“С времето обаче емоцията се засилваше и при двамата - говореха с часове по телефона, по скайпа, срещаха се вечер след неговата работа или рано сутрин пиеха по кафе заедно, все за малко, все скришом, но с топлото усещане, че денят им е спрял каручката си, за да качи усмивка на близък, проблем на приятел или тиха прегръдка.”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Ревността се раждаше с любовта, но винаги я надживяваше...”
― Radostina A. Angelova, Имаго

“Човек е устроен така, че улавя всяко внезапно прозрение в мига, в който то се роди в ума му. Ако не е удобно за емоциите обаче, прозрението моментално се засипва с тонове пясък във вид на думи, хаотични мисли, аргументи и лъжовни трепети. Оцеляват единствено онези прозрения, за които човекът е готов, подобно рибар, хвърлил въдица за щука и уловил щука. За разлика от съседа, който няма начин да улови щука с кукичка за попче...”
― Radostina A. Angelova, Имаго