“Ако човек носи детското в себе си цял живот, това е хубаво. Особено когато очите му са пълни с жажда за нови открития и нектарът на думите му е лечебен. Ако човек носи детското в себе си цял живот, това е лошо. Особено когато искреността му го кара да говори точно онова, което мис ли. Детето живее днес и точно в този миг. То не познава условностите на миналото и не се вълнува от не- предвидимите сблъсъци в бъдещето. Детето е най-смелото създание в човешкия род, защото не се бои от последстви- ята – то просто не знае, че ги има. Трябва да минат дни и години, за да започне да носи пелерината на осъзнаването, и там, сгушено в нея, да си даде сметка, че искреност- та е само друга форма на човешката глупост. И разбрало това – да онемее, за да се превърне във възрастен.”