Альона а.к.а. Льо

“Същността на човека е удивителната му способност да свиква с всичко. Няма в природата нещо, с което човекът не може да свикне. Нито конят, нито кучето, нито мишката притежават това качество. Вероятно когато бог е създал човека, той се е досещал на какви мъки го обрича и му е дал огромен запас от сили и търпение. Трудно ми е да кажа дали това е хубаво или лошо. Но ако човекът нямаше това търпение и издръжливост, всички добри хора отдавна да са загинали и на света да са останали лошите и бездушните. От друга страна, навикът да търпят и да се приспособяват превръща хората в неми добичета, които не се отличават от животните по нищо освен по анатомията си и дори ги превъзхождат по беззащитност. И всеки нов ден ражда нов ужас, ново зло и насилие ...”
― Аркадий и Борис Стругацки

“Червея никога не спореше, не изразяваше мнения, но не от достойно за подражание уважение към другите. Той просто слушаше и складираше, или току-виж само слушаше и забравяше, подвластен на орбита, различна от тази на останалите хора. Гласът му беше кадифен и монотонен, при все че понякога рязко повишаваше тон и тогава приличаше на луд, който имитира луд, а аз така и не разбрах дали го прави нарочно, като част някаква игра, която само той си знае, или не може да го избегне и тези негови провиквания са изригвания от ада.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“-Но защо е така, Георг, защо? Понеже ни измамиха, измамиха ни така, както дори още не подозираме! Понеже злоупотребиха страшно с нас! Казаха ни "отечество", а имаха предвид окупационните планове на една хищна индустрия, казваха "чест", а имаха предвид раздорите и властоманията на шепа славолюбиви дипломати и големци, казваха "нация', а имаха предвид жаждата за подвизи у безработни генерали! - Лудвиг разтърсва Рае. - Нима не разбираш? Думата "патриотизъм" натъпкаха със свои кухи фрази, с тщеславие, властолюбие, лъжлива романтика, глупост, търгашески ламтежи и ни я поднесоха като лъчезарен идеал! И ние повярвахме, че тя протръбява ново, силно, могъщо съществуване! Нима не схващаш? Водихме война срещу самите себе си, без да го знаем! И всеки точен изстрел улучваше някого от нас! Чуй ме, ще ти го изкрещя в ушите: младежта на света тръгна на бой и във всяка страна вярваше, че се бори за свобода! И във всяка страна я излъгаха и злоупотребиха с нея, във всяка страна тя се сражаваше за интереси вместо за идеали, във всяка страна я покосяваха куршуми и тя се самоизтребваше! Нима не проумяваш? Съществува една-единствена борба: борбата срещу лъжата, половинчатостта, компромиса, срещу отживялото! Ние обаче попаднахме в мрежите на техните фрази и вместо срещу тях се борихме за тях. Вярвахме, че воюваме за бъдещето, а воювахме срещу него. Нашето бъдеще е мъртво, защото мъртва е младежта, негов носител. Ние сме просто оцелели останки! Затова пък другите си живеят живота - ситите, доволните, те живеят по-сито и по-доволно от когато и да било! Тъй като недоволните, устремните, напористите загинаха за тях! Помисли за това! Цяло едно поколение е унищожено! Цяло едно поколение надежда, вяра, воля, сила, умения бе хипнотизирано дотам, че покоси с куршуми само себе си, въпреки че навсякъде по света имаше едни и същи цели!”
― Erich Maria Remarque, The Road Back

“— Къщата край морето не е просто недвижима собственост. Това е състояние на ума [...].
— Къщата край морето — продължи старецът, — дори не е нужно да е край морето. Макар че най-хубавите са там. Всички ние обичаме да се събираме при гранични обстоятелства [...].
— Там, където сушата и водата се срещат. Където земята се среща с въздуха, където тялото се среща с ума. Където пространството се среща с времето. Обичаме да седим от едната страна и да гледаме другата.”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless