Альона а.к.а. Льо

Add friend
Sign in to Goodreads to learn more about Альона а.к.а. Льо.


Loading...
“Същността на човека е удивителната му способност да свиква с всичко. Няма в природата нещо, с което човекът не може да свикне. Нито конят, нито кучето, нито мишката притежават това качество. Вероятно когато бог е създал човека, той се е досещал на какви мъки го обрича и му е дал огромен запас от сили и търпение. Трудно ми е да кажа дали това е хубаво или лошо. Но ако човекът нямаше това търпение и издръжливост, всички добри хора отдавна да са загинали и на света да са останали лошите и бездушните. От друга страна, навикът да търпят и да се приспособяват превръща хората в неми добичета, които не се отличават от животните по нищо освен по анатомията си и дори ги превъзхождат по беззащитност. И всеки нов ден ражда нов ужас, ново зло и насилие ...”
Аркадий и Борис Стругацки

“За първи път Анете чуваше какво всъщност е войната, за първи път осъзна за какво бе говорил Герхард в нощта преди заминаването си, за първи път разбра какво си бе мечтал да бъде тя за него - едно място за покой, едно пристанище, едно малко огнище на любов насред толкова много омраза, една искрица човещина насред унищожението, топлина, доверие, здрава почва, на която да стъпи, земя, родина, мост, по който да се върне.”
Ерих Мария Ремарк

Gregory David Roberts
“Но не по-доброто оръжие, нито пък свръхестествената му ловкост ужасяваше и отблъскваше кучетата. Онова, което ги накара да побягнат панически и да зарежат двете мъртви псета с пукнати черепи, беше, че той бе влязъл в битка с тях — той нападаше, докато ние се защитавахме. Той бе сигурен в победата си, а ние просто се борехме, за да оцелеем.”
Gregory David Roberts, Shantaram

Roberto Bolaño
“Червея никога не спореше, не изразяваше мнения, но не от достойно за подражание уважение към другите. Той просто слушаше и складираше, или току-виж само слушаше и забравяше, подвластен на орбита, различна от тази на останалите хора. Гласът му беше кадифен и монотонен, при все че понякога рязко повишаваше тон и тогава приличаше на луд, който имитира луд, а аз така и не разбрах дали го прави нарочно, като част някаква игра, която само той си знае, или не може да го избегне и тези негови провиквания са изригвания от ада.”
Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

Erich Maria Remarque
“-Но защо е така, Георг, защо? Понеже ни измамиха, измамиха ни така, както дори още не подозираме! Понеже злоупотребиха страшно с нас! Казаха ни "отечество", а имаха предвид окупационните планове на една хищна индустрия, казваха "чест", а имаха предвид раздорите и властоманията на шепа славолюбиви дипломати и големци, казваха "нация', а имаха предвид жаждата за подвизи у безработни генерали! - Лудвиг разтърсва Рае. - Нима не разбираш? Думата "патриотизъм" натъпкаха със свои кухи фрази, с тщеславие, властолюбие, лъжлива романтика, глупост, търгашески ламтежи и ни я поднесоха като лъчезарен идеал! И ние повярвахме, че тя протръбява ново, силно, могъщо съществуване! Нима не схващаш? Водихме война срещу самите себе си, без да го знаем! И всеки точен изстрел улучваше някого от нас! Чуй ме, ще ти го изкрещя в ушите: младежта на света тръгна на бой и във всяка страна вярваше, че се бори за свобода! И във всяка страна я излъгаха и злоупотребиха с нея, във всяка страна тя се сражаваше за интереси вместо за идеали, във всяка страна я покосяваха куршуми и тя се самоизтребваше! Нима не проумяваш? Съществува една-единствена борба: борбата срещу лъжата, половинчатостта, компромиса, срещу отживялото! Ние обаче попаднахме в мрежите на техните фрази и вместо срещу тях се борихме за тях. Вярвахме, че воюваме за бъдещето, а воювахме срещу него. Нашето бъдеще е мъртво, защото мъртва е младежта, негов носител. Ние сме просто оцелели останки! Затова пък другите си живеят живота - ситите, доволните, те живеят по-сито и по-доволно от когато и да било! Тъй като недоволните, устремните, напористите загинаха за тях! Помисли за това! Цяло едно поколение е унищожено! Цяло едно поколение надежда, вяра, воля, сила, умения бе хипнотизирано дотам, че покоси с куршуми само себе си, въпреки че навсякъде по света имаше едни и същи цели!”
Erich Maria Remarque, The Road Back

year in books
Plams
438 books | 10 friends

TZhelev
106 books | 29 friends

Tsvetan...
257 books | 138 friends

Rositsa...
601 books | 34 friends

Silviya
263 books | 21 friends

Tihomir
101 books | 17 friends

Мария Н...
7 books | 19 friends

Veselin...
246 books | 177 friends

More friends…



Polls voted on by Альона а.к.а. Льо

Lists liked by Альона а.к.а. Льо