Альона а.к.а. Льо

“Не знам какво мислите вие, но аз съм забелязал, че от време на време, както си пасете кротко из попрището на живота, изневиделица ви сдрусват събития, преценявани като съдбовни дори от невъоръжено око. Вътрешен глас ви нашепва, че те вовеки веков ще останат запечатани в паметта ви. Година подир година редовно ще възкръсват в спомените ви тъкмо когато сте най-настроени за блажена дрямка и ще ви карат да се мятате в леглото като сьомга на кука.”
― P. G. Wodehouse, Collection of the Best Works of P. G. Wodehouse's Jeeves Series: [My Man Jeeves by P. G. Wodehouse/ Right Ho, Jeeves by P. G. Wodehouse/ The Inimitable ... Kindle Books

“Но какво е зло? Всеки е свободен да разбира това по свой начин. За нас, учените, злото се крие в невежеството, но Църквата учи, че невежеството е благо, а цялото зло идва от знанието. За земеделеца зло са данъците и сушите, а за търговеца на зърнени храни сушата е добро. За робите зло е пияният и жесток господар, за занаятчията - алчният лихвар. Какво тогава е злото, против което трябва да се борим, дон Румата? - Злото е неунищожимо. Никой човек не е способен да намали количеството му в света, Той може да подобри собствената си съдба, но винаги за сметка на влошаването на съдбата на другите. И винаги ще има крале, повече или по-малко жестоки, барони, повече или по-малко диви, и винаги ще има прост народ, който ще изпитва възхищение към своите потисници и омраза към своя освободител. И само затова, защото робът много по-добре разбира своя господар, дори най-жестокия, отколкото своя освободител, защото всеки роб отлично си представя себе си на мястото на господаря, но малцина си представят себе си на мястото на безкористния освободител. Такива са хората, дон Румата, и такъв е нашият свят.”
― Аркадий и Борис Стругацки

“-Но защо е така, Георг, защо? Понеже ни измамиха, измамиха ни така, както дори още не подозираме! Понеже злоупотребиха страшно с нас! Казаха ни "отечество", а имаха предвид окупационните планове на една хищна индустрия, казваха "чест", а имаха предвид раздорите и властоманията на шепа славолюбиви дипломати и големци, казваха "нация', а имаха предвид жаждата за подвизи у безработни генерали! - Лудвиг разтърсва Рае. - Нима не разбираш? Думата "патриотизъм" натъпкаха със свои кухи фрази, с тщеславие, властолюбие, лъжлива романтика, глупост, търгашески ламтежи и ни я поднесоха като лъчезарен идеал! И ние повярвахме, че тя протръбява ново, силно, могъщо съществуване! Нима не схващаш? Водихме война срещу самите себе си, без да го знаем! И всеки точен изстрел улучваше някого от нас! Чуй ме, ще ти го изкрещя в ушите: младежта на света тръгна на бой и във всяка страна вярваше, че се бори за свобода! И във всяка страна я излъгаха и злоупотребиха с нея, във всяка страна тя се сражаваше за интереси вместо за идеали, във всяка страна я покосяваха куршуми и тя се самоизтребваше! Нима не проумяваш? Съществува една-единствена борба: борбата срещу лъжата, половинчатостта, компромиса, срещу отживялото! Ние обаче попаднахме в мрежите на техните фрази и вместо срещу тях се борихме за тях. Вярвахме, че воюваме за бъдещето, а воювахме срещу него. Нашето бъдеще е мъртво, защото мъртва е младежта, негов носител. Ние сме просто оцелели останки! Затова пък другите си живеят живота - ситите, доволните, те живеят по-сито и по-доволно от когато и да било! Тъй като недоволните, устремните, напористите загинаха за тях! Помисли за това! Цяло едно поколение е унищожено! Цяло едно поколение надежда, вяра, воля, сила, умения бе хипнотизирано дотам, че покоси с куршуми само себе си, въпреки че навсякъде по света имаше едни и същи цели!”
― Erich Maria Remarque, The Road Back

“Виж какво — за друг човек аз не се кълна. От човека всичко можеш да очакваш. Независимо какъв е на вид. Гледаш някой сериозен мъж, разсъдлив, благообразен, пък бил той министър, депутат или професор — гледаш го през деня, че е такъв, ала нощем той става съвършено друг. В мерзост потъва нощем, в смрад и гнусотия. Непредвидимо нещо е нощният човек, дълбока тъма, кладенец без дъно. Ничие око не прониква в него, само може би дяволът и Бог надзъртат там, ама и те с погнуса. И тоя нощен човек ние винаги си го носим в себе си, и на припек слънце той дреме в нас и чака да му дойде редът.”
― Димитър Кирков, Балкански грешник