Альона а.к.а. Льо

“Но не по-доброто оръжие, нито пък свръхестествената му ловкост ужасяваше и отблъскваше кучетата. Онова, което ги накара да побягнат панически и да зарежат двете мъртви псета с пукнати черепи, беше, че той бе влязъл в битка с тях — той нападаше, докато ние се защитавахме. Той бе сигурен в победата си, а ние просто се борехме, за да оцелеем.”
― Gregory David Roberts, Shantaram

“Виж какво — за друг човек аз не се кълна. От човека всичко можеш да очакваш. Независимо какъв е на вид. Гледаш някой сериозен мъж, разсъдлив, благообразен, пък бил той министър, депутат или професор — гледаш го през деня, че е такъв, ала нощем той става съвършено друг. В мерзост потъва нощем, в смрад и гнусотия. Непредвидимо нещо е нощният човек, дълбока тъма, кладенец без дъно. Ничие око не прониква в него, само може би дяволът и Бог надзъртат там, ама и те с погнуса. И тоя нощен човек ние винаги си го носим в себе си, и на припек слънце той дреме в нас и чака да му дойде редът.”
― Димитър Кирков, Балкански грешник

“Но какво е зло? Всеки е свободен да разбира това по свой начин. За нас, учените, злото се крие в невежеството, но Църквата учи, че невежеството е благо, а цялото зло идва от знанието. За земеделеца зло са данъците и сушите, а за търговеца на зърнени храни сушата е добро. За робите зло е пияният и жесток господар, за занаятчията - алчният лихвар. Какво тогава е злото, против което трябва да се борим, дон Румата? - Злото е неунищожимо. Никой човек не е способен да намали количеството му в света, Той може да подобри собствената си съдба, но винаги за сметка на влошаването на съдбата на другите. И винаги ще има крале, повече или по-малко жестоки, барони, повече или по-малко диви, и винаги ще има прост народ, който ще изпитва възхищение към своите потисници и омраза към своя освободител. И само затова, защото робът много по-добре разбира своя господар, дори най-жестокия, отколкото своя освободител, защото всеки роб отлично си представя себе си на мястото на господаря, но малцина си представят себе си на мястото на безкористния освободител. Такива са хората, дон Румата, и такъв е нашият свят.”
― Аркадий и Борис Стругацки

“Червея никога не спореше, не изразяваше мнения, но не от достойно за подражание уважение към другите. Той просто слушаше и складираше, или току-виж само слушаше и забравяше, подвластен на орбита, различна от тази на останалите хора. Гласът му беше кадифен и монотонен, при все че понякога рязко повишаваше тон и тогава приличаше на луд, който имитира луд, а аз така и не разбрах дали го прави нарочно, като част някаква игра, която само той си знае, или не може да го избегне и тези негови провиквания са изригвания от ада.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas