Альона а.к.а. Льо

“Виж какво — за друг човек аз не се кълна. От човека всичко можеш да очакваш. Независимо какъв е на вид. Гледаш някой сериозен мъж, разсъдлив, благообразен, пък бил той министър, депутат или професор — гледаш го през деня, че е такъв, ала нощем той става съвършено друг. В мерзост потъва нощем, в смрад и гнусотия. Непредвидимо нещо е нощният човек, дълбока тъма, кладенец без дъно. Ничие око не прониква в него, само може би дяволът и Бог надзъртат там, ама и те с погнуса. И тоя нощен човек ние винаги си го носим в себе си, и на припек слънце той дреме в нас и чака да му дойде редът.”
― Димитър Кирков, Балкански грешник

“Но не по-доброто оръжие, нито пък свръхестествената му ловкост ужасяваше и отблъскваше кучетата. Онова, което ги накара да побягнат панически и да зарежат двете мъртви псета с пукнати черепи, беше, че той бе влязъл в битка с тях — той нападаше, докато ние се защитавахме. Той бе сигурен в победата си, а ние просто се борехме, за да оцелеем.”
― Gregory David Roberts, Shantaram

“За първи път Анете чуваше какво всъщност е войната, за първи път осъзна за какво бе говорил Герхард в нощта преди заминаването си, за първи път разбра какво си бе мечтал да бъде тя за него - едно място за покой, едно пристанище, едно малко огнище на любов насред толкова много омраза, една искрица човещина насред унищожението, топлина, доверие, здрава почва, на която да стъпи, земя, родина, мост, по който да се върне.”
― Ерих Мария Ремарк

“Същността на човека е удивителната му способност да свиква с всичко. Няма в природата нещо, с което човекът не може да свикне. Нито конят, нито кучето, нито мишката притежават това качество. Вероятно когато бог е създал човека, той се е досещал на какви мъки го обрича и му е дал огромен запас от сили и търпение. Трудно ми е да кажа дали това е хубаво или лошо. Но ако човекът нямаше това търпение и издръжливост, всички добри хора отдавна да са загинали и на света да са останали лошите и бездушните. От друга страна, навикът да търпят и да се приспособяват превръща хората в неми добичета, които не се отличават от животните по нищо освен по анатомията си и дори ги превъзхождат по беззащитност. И всеки нов ден ражда нов ужас, ново зло и насилие ...”
― Аркадий и Борис Стругацки