“Неочакваните събития са двойка свраки, които се движат винаги заедно: дойде ли едното, човек трябва да се оглежда за второто – то е съвсем наблизо. Могат да под- скачат насам-натам, но със сигурност се движат към една определена цел: била тя орех, който да засити стомаха, или въгленче, което да подпали гнездото и цялата къща с него. Неочакваните събития имат бели коремчета и черни перца – никога не могат да бъдат само хубави или само лоши. Въпрос на избор е кое от тях ще запомни човекът – катрана или ангелския пух. А най-хубавото от всичко е, че сред цялата сврача прелест на неочакваните събития стои чифт любопитни очи, които се запомнят. За добро или за зло.”