“Идваха такива моменти в живота – уж човек се събужда, но не съзнава, че е отворено единствено лявото око, а дясно- то спи. И така не вижда опасността, не може да повдигне десница, за да предпази лицето си, да залегне, за да предпази сърцето си или да изкрещи, за да предпази душата си. Бурята го връхлита, но е жестока, защото ако и двете очи са затворени, човекът проклина боговете или късмета си, скъсал се още с пъпната връв. И толкова. А когато лявото око е отворено, усещането за безпомощност е пълно и цялостно като ледена вода в пресъхналата уста. Ледена вода, която не утолява жаждата, а убива.”