The Ministry of Pain Quotes

“كان الأمر و كأن الحياة نفسها أصبحت عقابا لهم : فكل شئ كان يغيظهم ، كل شئ كان يغضبهم ، كل شئ كان يجرحهم ؛ فلم يكن هناك شئ كافٍ لهم ، و كل شئ تقريبا أكثر مما ينبغى”
― دوبرافكا اوجاريسك, The Ministry of Pain

“Чуждата страна е там, където никой не ни посреща при пристигане ...”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“في المهجر تكبر قبل الأوان ، وتبقى صغيراً إلى الأبد.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“Retouching is our favourite artistic device. Each of us is a curator in his own museum. [..] Uncover A, cover up B. Remove all spots. Keep your mouth shut. Think of your tongue as a weapon. Think one thing and say another. Use orotund expressions to obfuscate your intentions. Hide what you believe. Believe what you hide.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“Strana zemlja je tamo gdje nas nitko ne dočekuje prilikom dolaska, pomislila sam.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“Защо напуснахте родината си? Защото за детето, което на другите езици "спи като ангел", моят народ казва, че спи "като заклано"!”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“الانتحار نوع من الرفاهية أثناء الحرب ؛ إنه مواساة يندر توافرها.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“Lokalne novine bile su pune jezičnih uputa. Svatko je odjednom postao jezični autoritet: i mesar i frizerka i električar. S ratom su se u knjižarama pojavili razlikovni rječnici. Srbi, koji su bili uveliko prešli na latinično pismo, sada su se vraćali ćiriličnome. Hrvati su, u nastojanju da hrvatski jezik što temeljitije kroatiziraju, uveli u opticaj neke nezgrapne konstrukcije, koje su preuzeli iz ruskoga, i neke još nezgrapnije riječi, koje su bile u optjecaju za vrijeme Drugoga svjetskoga rata. Bilo je to vrijeme puno jezičnog razvoda punog buke i bijesa. Jezik je bio oružje. Jezik je odavao, markirao, razdvajao i spajao. Hrvati su odlučili da jedu svoj kruh, Srbi svoj hleb, a Bosanci svoj hljeb. Riječ smrt bila je na sva tri jezika ista.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“بدا كأن هناك الكثير من الوقت والقليل مني.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“Блъсках си главата в стената на всяка обща човешка загуба. Нареждах без глас, оплаквах всички подред. Като балканска оплаквачка. И сякаш в гласа ми се събираха стотици оплаквачки. Домъчня ми за загребските, сараевските, белградските, будапещенските, софийските, букурещките и скопските сгради, които се рушаха, домиля ми за затрогващо грозния дизайн на шоколадите "braco i seka", чийто вкус бе не по-малко лош, нареждах над някакъв случаен фрагмент, над някоя случайна мелодия, зазвънтяла неочаквано в ушите ми, над някое лице, изплувало ненадейно от мрака, над някой звук, тон, стих, лозунг, мирис, над някоя гледка. Плачех, загледана в размазания пейзаж на човешката загуба. Пуснах някоя сълза и заради невероятните трикове на Кауфман, както и заради сложния лупинг, който направиха чувствата ми, за да се пръснат накрая като презряла диня. Пуснах сълза и за целулоидната Бинош.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“Тамо по сърце в кавал да свирам,
сонце да зайдит, я да умирам.

Константин Миладинов”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“Отговорите им извикаха в съзнанието ми забравената картина на югославските провинциални градчета с по една книжарничка, в която всъщност се продаваха по-често канцеларски материали, отколкото книги; с по едно кино, където са ходели да видят (понякога и по два пъти) всеки новопоявил се филм; с няколко задимени кафенета, в които са се събирали; с главна улица, по която са се разхождали привечер, душейки се един-друг като кучета. В някакво такова сиво провинциално градче - в Бйеловар, Витез или Бела Паланка - е бил формиран вкусът им. Имало е там и малко Кастанеда, попаднал в ръцете им заедно с първия изпушен джоинт, малко будизъм трета ръка, малко new age мода, малко вегетарианство, малко Буковски, малко рок, малко ученически занятия, колкото да задоволят "даскалката", много комикси, прочетени под чина, много филми и чат-пат английски, който по-вероятно са научили от филмите, отколкото от учителите си в средното училище. Цялата тази сладко-тъжна смес е подсилвала желанието им да избягат колкото се може по-бързо оттам и да отидат в Загреб, Белград, Сараево, че и по-нататък.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“Yugoslavia was a terrible place. Everybody lied. They still lie of course, but now each lie is divided in five, one per country.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“did everything I could—I bought a vase, a lamp, a black-and-white poster of the skyline of New York—but their presence merely pointed up the anxiety of absence. The absence of what? I had no answer.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain: A Novel

“لقد فقدت كل القصص صفتها الشخصية تماما، أو كونها مُحطِمة تماما، لأن الموت نفسه فقد قدرته على التحطيم، فقد كان هناك الكثير من الموتى.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“Седнах на бара и си поръчах питие. От глъчката и топлата пара, която се изпаряваше от телата край мен, нервите ми се поотпуснаха. На бара до мен седеше някакъв мъж. Разменихме си няколко думи, изпихме няколко питиета, хвърлихме си някой друг поглед, допряхме се уж случайно няколко пъти. Малко по-късно мъжът и аз щяхме да извършим дребна транзакция. Ще си помогнем един на друг, ще разменим малко слюнка и слуз. Търсех топло човешко месо, в което да угася като фас парещата болка, която чувствах в слепоочията си. Транзакцията беше успешна, получих онова, което търсех: утехата на самоунижението. И болката изчезна.
На сутринта съненият ми поглед се хлъзна в някаква банкнота на нощното шкафче до леглото. Мъжът, чието лице така и не успях да запомня, беше оставил след себе си сто гулдена. Обляна в мътната светлина, която идваше от решетестия прозорец, банкнотата разтегна лицето ми в усмивка. Snip voor een wip! Съвсем бях изключила, че живея в Червения квартал.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“En sus gafas de sol vi mi propio reflejo y sentí una angustia repentina. En los cristales oscuros centelleaban dos caras pequeñas y ninguna era mía.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“El regreso al país del que hemos venido es nuestra muerte, quedarnos en los países a los que hemos llegado es nuestra derrota.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“Medio kilo de carne de cerdo, medio kilo de carne de vaca, todo deshuesado, corta la carne en grandes trozos; medio kilo de patatas, enteras; dos cebollas, basta con que las cortes en dos mitades; 10 ajos enteros; 400 gramos de tomates, 4 pimientos, 300 gramos de berza, 200 gramos de repollo, 2 zanahorias, 2 ramitas de perejil, 1 apionabo, 1 colinabo, 10 judías verdes, 2 cucharadas soperas de pimentón dulce, de 15 a 20 granos de pimienta, unas cuantas hojas de laurel, 3 decilitros de vino blanco, agua o caldo a voluntad. Se cortan las verduras en trocitos, se pone en una olla de barro (puede ser una olla normal) una capa de cebolla, una capa de carne, una capa de zanahorias... Se riega con vino y agua (o caldo). Se tapa la olla, y el borde se cierra con una masa de pan para retener el vapor. Luego se deja cocer a fuego lento de cuatro a cinco horas.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“A language is a dialect backed by an army.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“There is no such thing as mercy, no such thing as compassion; there is only forgetting; there is only humiliation and the pain of endless memory. That is the lesson we brought with us from the country we came from, and it is a lesson we have not forgotten.

Screaming and shouting are like Pavlov's bell to us; we are deaf to everything else. Catching the scent of terror is child's play to us; nothing tickles our nostrils more.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain

“Many live a parallel life: they project the image of their motherland on the neutral walls of the land where they are living “only temporarily” and experience the projected image as their “real” life.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain: A Novel

“Time in Zagreb is moving much faster now than your inner time. You’re stuck back in your own time frame. I bet you think the war took place yesterday.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain: A Novel

“they were erasing the Yugoslav past, blaming Yugoslavia for every misfortune, including the war, I reviving that past in the form of the everyday minutiae that had made up our lives, operating a volunteer lost-and-found service, if you will.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain: A Novel

“I wondered whether by evoking endearing images of a common past I wouldn’t obscure the bloody images of the recent war, whether by reminding them of how Kiki sweets tasted I wouldn’t obliterate the case of the Belgrade boy stabbed to death by his coevals just because he was an Albanian, whether by urging them to “reflect on” Mirko and Slavko, the Yugopartisans of the popular comic strip, I wouldn’t be postponing their confrontation with the countless episodes of sadism perpetrated by Yugowarriors, drunk and crazed with momentary power, against their compatriots; or whether by calling up the popular refrain That’s what happens, my fair maiden, once you’ve known a Bosnian’s kiss I wouldn’t be dulling the impact of the countless deaths in Bosnia, that of Selim’s father, for instance. The lists of atrocities knew no end, and here I was, pushing them into the background with cheery catalogs of everyday trifles that no longer even existed.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain: A Novel

“feel more comfortable in Dutch,” she told me, as if Dutch were a sleeping bag.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain: A Novel

“they knew that “our” languages were backed by actual troops, the “our” languages were used to curse, humiliate, kill, rape, and expel. They were languages that had gone to war in the belief that they were incompatible, perhaps precisely because they were inseparable.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain: A Novel

“A language is a dialect backed by an army. Croatian, Serbian, and Bosnian are backed by paramilitary forces. You’re not going to let semiliterate criminals advise you in matters linguistic, are you?”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain: A Novel

“What we once called jugoslavistika at the university—that is, Slovenian, Croatian, Bosnian, Serbian, Montenegrin, and Macedonian literature—had disappeared as a discipline together with its country of origin.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain: A Novel

“Thus we see that life was preserved here, but at a price dearer than the value of life itself, for the strength to defend and maintain it was borrowed from the coming generations, which were thus born into debt and servitude.”
― Dubravka Ugrešić, The Ministry of Pain: A Novel