“Отговорите им извикаха в съзнанието ми забравената картина на югославските провинциални градчета с по една книжарничка, в която всъщност се продаваха по-често канцеларски материали, отколкото книги; с по едно кино, където са ходели да видят (понякога и по два пъти) всеки новопоявил се филм; с няколко задимени кафенета, в които са се събирали; с главна улица, по която са се разхождали привечер, душейки се един-друг като кучета. В някакво такова сиво провинциално градче - в Бйеловар, Витез или Бела Паланка - е бил формиран вкусът им. Имало е там и малко Кастанеда, попаднал в ръцете им заедно с първия изпушен джоинт, малко будизъм трета ръка, малко new age мода, малко вегетарианство, малко Буковски, малко рок, малко ученически занятия, колкото да задоволят "даскалката", много комикси, прочетени под чина, много филми и чат-пат английски, който по-вероятно са научили от филмите, отколкото от учителите си в средното училище. Цялата тази сладко-тъжна смес е подсилвала желанието им да избягат колкото се може по-бързо оттам и да отидат в Загреб, Белград, Сараево, че и по-нататък.”