“Седнах на бара и си поръчах питие. От глъчката и топлата пара, която се изпаряваше от телата край мен, нервите ми се поотпуснаха. На бара до мен седеше някакъв мъж. Разменихме си няколко думи, изпихме няколко питиета, хвърлихме си някой друг поглед, допряхме се уж случайно няколко пъти. Малко по-късно мъжът и аз щяхме да извършим дребна транзакция. Ще си помогнем един на друг, ще разменим малко слюнка и слуз. Търсех топло човешко месо, в което да угася като фас парещата болка, която чувствах в слепоочията си. Транзакцията беше успешна, получих онова, което търсех: утехата на самоунижението. И болката изчезна.
На сутринта съненият ми поглед се хлъзна в някаква банкнота на нощното шкафче до леглото. Мъжът, чието лице така и не успях да запомня, беше оставил след себе си сто гулдена. Обляна в мътната светлина, която идваше от решетестия прозорец, банкнотата разтегна лицето ми в усмивка. Snip voor een wip! Съвсем бях изключила, че живея в Червения квартал.”