Obras completas Quotes

“Отново взе да се пита дали неговите преводи, монографии, предговори и лекции – които при определени обстоятелства можеха да послужат като ценно свидетелство за всичко значимо, писано някога по света – са достатъчна компенсация за пролетта, която беше виждал единствено чрез други, и за стиховете, които така и не се осмели да изрече.”
― Augusto Monterroso, Obras completas

“Вас ви мъчи една от най-нормалните за човешкия род болежки: нуждата да общувате със себеподобните си. Откакто е започнал да говори, човекът не е открил нищо по-приятно от другаря, който да го изслуша с интерес, все едно дали в неволя, или в радост. И любовта дори не може да се сравни с това чувство. Има хора, които се задоволяват с един приятел. Съществуват и такива, на които не им стигат и хиляда. Вие сте от последните и тъкмо в тази ви принадлежност се корени както вашето нещастие, така и моето занимание.”
― Augusto Monterroso, Obras completas

“…те всички просят чуждото внимание, та да им бъде отделено поне малко съчувствие, което не смеят да проявят само към себе си.”
― Augusto Monterroso, Obras completas

“Чудесно е да четеш много, да се посветиш на самообразование, повтаряше си многократно, но наблюдението над хората с по-полезно за един писател отколкото четенето и на най-хубавите книги. Авторът, който забрави това, е изгубен. Кръчмата, улицата, държавните учреждения гъмжат от литературни стимули. Би могло например да се напише разказ за начина, по който определени хора пристигат в библиотеката, за привичките им при поръчване на книга, за маниера на присядане на дадени жени. Беше убеден, че за практически всичко може да се напише разказ.”
― Augusto Monterroso, Obras completas

“El escritor —dijo una tarde en el café— que más se parece a Dios, el más grande creador, es don Juan Valera: no dice absolutamente nada. De esa nada ha creado una docena de libros.”
― Augusto Monterroso, Obras completas

“A la edad de diecinueve años medía dos metros cuarenta y cuatro. Después vino un receso tranquilizador, y sólo a los veinticinco descubrió su estatura normal de dos cuarenta y siete, que ya no lo abandonó hasta la hora de la muerte. El descubrimiento se produjo así. Invitado a visitar Londres por un gracioso capricho de Sus Majestades Británicas, se dirigió al consulado de Inglaterra en Estocolmo para obtener la visa. El cónsul inglés, como tal, lo recibió sin mayores muestras de asombro, y aun se atrevió a preguntarle por sus señas particulares, y a dudar de que midiera dos metros cuarenta y cinco a la hora de hacer la filiación. Cuando el cartabón reveló que eran dos cuarenta y siete, el cónsul hizo el tranquilo gesto que significa: “Ya lo decía yo”. Orest no dijo nada. Se acercó en silencio a la ventana y desde allí, resentido, contempló durante largos minutos el mar agitado y el cielo azul en calma.”
― Augusto Monterroso, Obras completas

“Бавно отправих поглед към баща ми. Усмихваше се. И майка го наблюдаваше. Като видя, че се усмихва, също се засмя. Като я видях, че се засмива, също се усмихнах. Тогава всички заедно погледнахме към кучето и то също се засмя по своя си начин. Какво облекчение изпитах, когато чух, че баща ми отново нарушава тишината с щракване на пръсти, с което очевидно имаше намерение да привика Диоген.”
― Augusto Monterroso, Obras completas

“Та казвах, че ни изненада тримата. Най-малко това очаквахме: да дойде, и то по начина, по който го стори. Пристигна рано и в добро настроение. Трезвен. Чист. Усмихнат. Радостта се предава лесно. Предаде на всички ни своята. Да ти е драго да имаш такъв баща: за момент забравих ударите му.”
― Augusto Monterroso, Obras completas