“Вас ви мъчи една от най-нормалните за човешкия род болежки: нуждата да общувате със себеподобните си. Откакто е започнал да говори, човекът не е открил нищо по-приятно от другаря, който да го изслуша с интерес, все едно дали в неволя, или в радост. И любовта дори не може да се сравни с това чувство. Има хора, които се задоволяват с един приятел. Съществуват и такива, на които не им стигат и хиляда. Вие сте от последните и тъкмо в тази ви принадлежност се корени както вашето нещастие, така и моето занимание.”