“Отново взе да се пита дали неговите преводи, монографии, предговори и лекции – които при определени обстоятелства можеха да послужат като ценно свидетелство за всичко значимо, писано някога по света – са достатъчна компенсация за пролетта, която беше виждал единствено чрез други, и за стиховете, които така и не се осмели да изрече.”