“Чудесно е да четеш много, да се посветиш на самообразование, повтаряше си многократно, но наблюдението над хората с по-полезно за един писател отколкото четенето и на най-хубавите книги. Авторът, който забрави това, е изгубен. Кръчмата, улицата, държавните учреждения гъмжат от литературни стимули. Би могло например да се напише разказ за начина, по който определени хора пристигат в библиотеката, за привичките им при поръчване на книга, за маниера на присядане на дадени жени. Беше убеден, че за практически всичко може да се напише разказ.”