The Web and the Rock Quotes

“The sight of these closed golden houses with their warmth of life awoke in him a bitter, poignant, strangely mixed emotion of exile and return, of loneliness and security, of being forever shut out from the palpable and passionate integument of life and fellowship, and of being so close to it that he could touch it with his hand, enter it by a door, possess it with a word--a word that, somehow, he could never speak, a door that, somehow, he would never open.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“It was a cruel city, but it was a lovely one; a savage city, yet it had such tenderness; a bitter, harsh, and violent catacomb of stone an steel and tunneled rock, slashed savagely with light, and roaring, fighting a constant ceaseless warfare of men and of machinery; and yet it was so sweetly and so delicately pulsed, as full of warmth, of passion, and of love, as it was full of hate.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“What is it that a young man wants? Where is the central source of that wild fury that boils up in him, that goads and drives and lashes him, that explodes his energies and strews his purpose to the wind of a thousand instant and chaotic impulses? The older and assured people of the world, who have learned to work without waste and error, think they know the reason for the chaos and confusion of a young man’s life. They have learned the thing at hand, and learned to follow their single way through all the million shifting hues and tones and cadences of living, to thread neatly with unperturbed heart their single thread through that huge labyrinth of shifting forms and intersecting energies that make up life—and they say, therefore, that the reason for a young man’s confusion, lack of purpose, and erratic living is because he has not “found himself.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“So all were gone at last, one by one, each swept out into the mighty flood tide of the city's life, there to prove, to test, to find, to lose himself, as each man must--alone.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“Could I make tongue say more than tongue could utter! Could I make brain grasp more than brain could think! Could I weave into immortal denseness some small brede of words, pluck out of sunken depths the roots of living, some hundred thousand magic words that were as great as all my hunger, and hurl the sum of all my living out upon three hundred pages—then death could take my life, for I had lived it ere he took it: I had slain hunger, beaten death!”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“Out of the nameless and unfathomed weavings of billion-footed life, out of the dark abyss of time and duty, blind chance had brought these two together on a ship, and their first meeting had been upon the timeless and immortal seas that beat forever at the shores of the old earth.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“2 · Three O’Clock

For pity, more than any other feeling, is a “learned” emotion; a child will have it least of all. Pity comes from the infinite accumulations of man’s memory, from the anguish, pain, and suffering of life, from the full deposit of experience, from the forgotten faces, the lost men, and from the million strange and haunting visages of time. Pity comes upon the nick of time and stabs us like a knife. Its face is thin and dark and burning, and it has come before we know it, gone before we can grasp or capture it; it leaves a shrewd, deep wound, but a bitter, subtle one, and it always comes most keenly from a little thing.

2 . Три часа

стр. 81
Защото състраданието повече от всяко друго чувство „се учи“ и затова у детето го има най-малко. Състраданието идва от безкрайното напластяване на спомените, от терзанието и болката, от мъченичеството в живота, от целия натрупан опит, от забравените лица, загубените хора, от милионите непознати и натрапчиви образи на времето. Състраданието идва в миг и пронизва като нож. Лицето му е слабо, мрачно и трескаво, то се появява, преди да сме разбрали, и си отива, преди да сме успели да го уловим и задържим, то оставя дълбоки, мъчителни и коварни рани и винаги се усеща най-остро в дребните неща.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“36. Призракът на смъртта през април

стр. 589
В задния двор на старата тухлена къща, където живееше Мънк, един от тези малки, оградени дворове на нюйоркските къщи — частица от размерената площ на квартала, се виждаше парче стара изтощена земя, едно петно нежна тревица и едно-единствено дърво. През онзи април Мънк гледаше как ден след ден това дърво отново бързо се покрива с великолепната зеленина на младите си листа. И един ден, когато се взря в сърцевината на вълшебната му избуяла зеленина и забеляза как в нея проникват струйки трептяща светлина, как тоновете стават по-богати, как се менят и играят с най-незабележимите промени на светлината и с всеки най-нежен и неуловим полъх на вятъра, всичко това му се стори така живо, реално и силно, че то се превърна в магия и тайнство, събрало в себе си цялата мъчителна мечта на времето и човешкия живот. И внезапно той изпита чувството, че дървото се бе сляло със съдбата му, и видя живота си в цялата му мимолетност от раждането до смъртта.
Въздействието на зеления цвят върху спомените му и чувството му за време го накараха да изпита своебразната сила и способността на пролетта да събужда у човека дълбокото, неуловимо и загадъчно усещане за неговата принадлежност към света. Първата зеленина на пролетта,и особено първата зеленина в града, не само обгръщаше целия хаос и безпорядък на града в огромната лирична хармония на живота, но и въздействаше магически върху всичките му спомени, така че целият живот, който пулсираше наоколо му се превръщаше в неделима част от всеки миг на собственото му съществование. По този начин миналото бе станало осезаемо като настоящето и той преживяваше събития отпреди двадесет години с такава сила и вълнение и чувство за реалност, като че ли се бяха случили току-що. Мънк усещаше, че във времето няма сегашно и минало, че никое „сега“ не е по-живо и действено от „тогава“, и така измислицата за непрекъснатостта на времето изчезна и целият му живот се превърна в едно нерушимо единство на време и съдба.
Така през онази пролет съзнанието му бе всецяло погълнато от вълшебството на магическата зеленина и затова в живота му като във фокус се събра цялата сила на едно видение: това беше видението на смъртта: унищожението, което, неизменно присъствуваше в хилядите, непрекъснато вълнуващи мисълта му образи. Той виждаше света в краските на смъртта не защото се опитваше да го прегърне, не защото искаше да се измъкне от този така непоносим живот и да отиде в някакво свое, приказно кътче, но защото от години жаждата му за знания, която бе така ненаситна, че не му даваше мира, докато до дъно не изчерпи същността и смисъла на нещата, все още го тласкаше напред към бягство към живота. Но сега му се струваше, че самият живот то е изиграл.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“49. Мрачен октомври

стр. 743
Домогваме се до живота с тези словесни мрежи и капани, безумието ни расте с безсилието ни, опитваме се да запазим и задържим нещичко с цялата плодовита яловост на буквите и резултатът от всичко това са тези няколко хартийки, които се носят от вятъра. Не ни е дадено да притежаваме нищо, дори въздуха, който дишаме, а реката на живота и времето изтича от алчните ни ръце и с целия си глад и копнеж успяваме да задържим само няколко отделни трептящи мигове. И върху потъпканите и забравени думи, върху прахта и плесента на вчерашните погребения, хиляди пъти се раждаме в живота и смъртта и единственото, което ни остава, е уморената ни плът и натрапчивите ни случайни спомени.

49 · Dark October

We reach for life with all these traps and nets of words, our frenzy mounts up with our impotence, we try to keep and hold some single thing with all this fecund barrenness of print, and the sum of it all is a few blown papers in the wind. The possession of all things, even the air we breathe, is held from us, and the river of life and time flows through the grasp of our hands, and, for all our hunger and desire, we hold nothing except the trembling moments, one by one. Over the trodden and forgotten words, the rot and dusty burials of yesterday, we are born again into a thousand lives and deaths, and we are left forever with only the substance of our weary flesh, and the hauntings of an accidental memory.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“49 · Dark October

We reach for life with all these traps and nets of words, our frenzy mounts up with our impotence, we try to keep and hold some single thing with all this fecund barrenness of print, and the sum of it all is a few blown papers in the wind. The possession of all things, even the air we breathe, is held from us, and the river of life and time flows through the grasp of our hands, and, for all our hunger and desire, we hold nothing except the trembling moments, one by one. Over the trodden and forgotten words, the rot and dusty burials of yesterday, we are born again into a thousand lives and deaths, and we are left forever with only the substance of our weary flesh, and the hauntings of an accidental memory.

49. Мрачен октомври

стр. 743
Домогваме се до живота с тези словесни мрежи и капани, безумието ни расте с безсилието ни, опитваме се да запазим и задържим нещичко с цялата плодовита яловост на буквите и резултатът от всичко това са тези няколко хартийки, които се носят от вятъра. Не ни е дадено да притежаваме нищо, дори въздуха, който дишаме, а реката на живота и времето изтича от алчните ни ръце и с целия си глад и копнеж успяваме да задържим само няколко отделни трептящи митове. И върху потъпканите и забравени думи, върху прахта и плесента на вчерашните погребения, хиляди пъти се раждаме в живота и смъртта и единственото, което ни остава, е уморената ни плът и натрапчивите ни случайни спомени.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“39 · Remorse

His mind, now goaded by an intolerable desire to know her, see her, have and own her, to mine her life up bit by bit out of the depthless pit of time and the furious oblivion of the city’s life, and to join it, root and branch with all the fibrous tendrils of everything that she had seen and known and touched, to his own, prowled beastwise back across the jungle of the past, scenting the final limits and last implications of every casual word, each story, scene, or moment, each sight or sound or odor he had torn from her in three years with his tireless and insatiate hunger.

39. Разкаянието

стр. 635-636

Сега мислите му се движеха от непреодолимото желание да я види и разбере, да я има до себе си и да я притежава, да изрови живота ? частица по частица от бездънната яма на времето и страхотната забрава на живота в града, да се слее с нейните корени и клони, да вплете в нишките на всичко, що бе видяла, разбрала и усетила, собствения си живот, който сега като див звяр дебнеше и обикаляше джунглата на миналото и душеше най-незначителните нюанси и загатнатия смисъл на всяка сцена и миг, на всеки поглед, звук или миризма, които през тези три години бе успял да отскубне от нея със своя непрестанен, неутолим глад.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“34 · Glory Deferred

I did not foresee you, Mrs. Jack—nothing in life has turned out the way I expected—but, like God, if you had not existed, it would have been necessary to invent you.

34. Славата не иде

стр. 570
Не съм те предвиждал аз, госпожо Джак! Нищо в живота ми не се оказа така, както го бях очаквал — но също както господ, ако те нямаше, щеше да се наложи да те измисля.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“33 · Waiting for Glory

Then, you let it cook slowly—oh, very slowly, for several hours—it’s a very delicate operation—you’ve got to keep your eye on what you’re doing all the time—so few of these women you meet nowadays will take the trouble. . . . But it’s got to be done very slowly and carefully until the flavor of the beef has got into all the vegetables and the flavor of the vegetables has got into the beef.” She went on in a very earnest tone, a lowered voice: “It’s like a masterpiece—a symposium, you know—all the parts so delicately blended that each is all and all is each.”
He, tenderly, in a gently tranced tone: “The vegetables, you said?”

33. В очакване на славата

стр. 556
И е важно да се готви бавно — много бавно — поне няколко часа — това е тънка работа — през цялото време трябва да внимаваш какво става — много малко днешни жени ще си направят този труд... Но трябва много бавно да се готви, и много внимателно, така че ароматът на говеждото да влезе във всички зеленчуци, а месото да поеме техния мирис. (Тя продължи с много сериозен тон и леко сниши глас.) Това е нещо като шедьовър — нещо като симпозиум — всичко фино да смеси, че просто да стане едно. В едното да е всичко и всичко да е в едно.
Той (нежно и малко екзалтирано): Зеленчуците казваш, а?”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“30 · First Party

His untried youth was not able to understand, would perhaps have been unwilling to face the grim fact, that man’s conflict with the forces of reality is unceasing, that life is an ordeal to which a true man must expose and steel himself with ever-increasing fortitude, that for the artist most of all in this hard world there is no security, that he, above all other men, must draw his nourishment from stone, win through to glory and his soul’s salvation with a taste of steel upon his lips—and that there is for him no comfortable retreat behind green shutters and warm lights as long as life waxes in him and endures.

30. Първият прием

стр. 526
Неговата все още лишена от опит младост не можеше да разбере, или по-скоро не искаше да приеме неприятния факт, че сблъсъците на хората с действителността са непрестанни, че животът е изпитание, на което истинският човек трябва, да се изложи и да го посреща с все по-голяма твърдост и душевна сила, че в този труден свят има много малко сигурност за твореца, че той повече от всички останали трябва да извлича прехраната си от камъка, да извоюва славата си и да спаси душата си с вкус на стомана в устата, че за него няма удобно убежище зад зелени щори и топла светлина и че в жилите му кипи живот, докато се крепи на тази земя.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“30 · First Party

And even the very skies that framed New York, the texture of the night itself, seemed to have the architecture and the weather of the city’s special quality. It was, he saw, a Northern city: the bases of its form were vertical. Even the night here, the quality of darkness, had a structural framework, an architecture of its own. Here, compared with the qualities of night in London or in Paris, which were rounder, softer, of more drowsy hue, the night was vertical, lean, immensely clifflike, steep and clear. Here everything was sharp. It burned so brightly, yet it burned sweetly, too. For what was so incredible and so lovely about this high, cool night was that it could be so harsh and clear, so arrogantly formidable, and yet so tender, too. There were always in these nights, somehow, even in nights of clear and bitter cold, not only the structure of lean steel, but a touch of April, too: they could be insolent and cruel, and yet there was always in them the suggestion of light feet, of lilac darkness, of something swift and fleeting, almost captured, ever gone, a maiden virginal as April.

30. Първият прием

стр. 519
Дори самото небе, надвиснало над Ню Йорк, дори тъканта на нощта като че ли бяха придобили специфичната структура и настроението на града. Това беше северен тип град - линиите му бяха предимно вертикални. Тук дори нощта и тъмнината притежаваха собствен строеж и архитектура. В сравнение с нощите на Париж и Лондон, които бяха по-овални, по-меки и по-сънливи, нощта на Ню Йорк беше вертикална, източена, наподобяваща безкрайно стръмна и гладка стена. Тук всичко беше остро и ръбато, и блясъкът му беше остър, но и така приятен. Невероятното и очарователното в тази блестяща студена нощ беше, че тя можеше да бъде неприветлива и сурова, арогантно страховита и в същото време толкова мека и нежна. Винаги в такива нощи, дори когато бяха сурови и леденостудени, се долавяше дъхът не само на стоманените конструкции, но и на април: те можеха да бъдат нагли и жестоки и все пак в тях долитаха леки стъпки. Обгръщаше ги теменужна тъма, имаше нещо бързо и преходно, почти уловимо и вечно изплъзващо се, моминско и девствено като април.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“29 · The Ring and the Book

The whole passionate enigma of life, the living contradiction, the undemonstrable but overwhelming unity which comprises every antithesis by which men live and die, is evoked by the spirit of Spring as by no other season. And yet, to the young man, this time of year often seems to be the time of chaos and confusion. For him it is the time of the incoherence of the senses, the wild, tongueless cries of pain, joy, and hunger, the fierce, broken wanderings of his desire, the lust for a thousand unknown and unnameable things which maddens his brain, disturbs his vision, and rends his heart asunder.

29. Обръчът и книгата

стр. 501
Цялата вълнуваща загадка на живота, живото противоречие, ненатрапчивото, но непреодолимо единство на всички антитези в живота и смъртта на хората се пробуждат с такава сила само от духа на пролетта. За младия човек обаче този годишен сезон често е време на бъркотия и хаос. За него това е период на объркани чувства, на необуздани и безмълвни изблици на болка, радост и копнеж, на жестоко и безрезултатно лутане в света на желанията, на стремеж към незнайното и безименното, което подлудява мислите му, разстройва взора му, разкъсва сърцето му.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“3 · Esther’s House

Again, the world is full of people who think they know what they really do not know — other people have had their convictions and beliefs and feelings for them.

23. Домът на Естър

стр. 423
Светът е пълен с хора, които смятат, че знаят това, което всъщност не знаят — вместо тях други хора носят техните убеждения, тяхната вяра и чувства.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“9 · Home from the Mountain

And above them the stormy wintry skies—sometimes a savage sky of wild, torn grey that came so low its scudding fringes whipped like rags of smoke around the mountain tops; sometimes an implacable, fierce sky of wintry grey; sometimes a sky of rags and tatters of wild, wintry light, westering into slashed stripes of rugged red and incredible wild gold at the gateways of the sun—bent over them forever with that same savage and unutterable pain and sorrow, that ecstasy of wild desire, that grief of desolation, that spirit of exultant joy, that was as gleeful, mad, fierce, lonely, and enchanted with its stormy and unbodied promises of flight, its mad swoopings through the dark over the whole vast sleeping wintriness of earth, as that stormy and maniacal wind, which seemed, in fact, to be the very spirit of the joy, the sorrow, and the wild desire he felt.

9. Завръщане от планината

стр. 186
А над тях се стелеха бурните зимни небеса, понякога свирепо сиви с провиснали, парцаливи облаци, които с димните си валма обвиваха планинските върхове, друг път — диви и неумолими в студената си зимна сивота, или пък целите надрани и разкъсани от вледяващата зимна светлина, която на запад, пред самите слънчеви двери, се набраздяваше на разнище¬ни ивици от невероятно сияйно бакърено злато, схлупени отгоре им със същата пронизваща и неизразима болка и мъка, с онзи екстаз на дива страст, с онази безутешна скръб, с онзи дух на необуздана радост, така възторжен, безумен, бурен, самотен и прехласнат във вихрените си безплътни обещания за полет, в своето лудо стрелкане из мрака над обширната, потънала в зимен сън земя, както и бурният пощръклял вятър, който като че ли беше самият дух на радостта, мъката и дивата страст, обсебили момчето.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 743
Домогваме се до живота с тези словесни мрежи и капани, безумието ни расте с безсилието ни, опитваме се да запазим и задържим нещичко с цялата плодовита яловост на буквите и резултатът от всичко това са тези няколко хартийки, които се носят от вятъра. Не ни е дадено да притежаваме нищо, дори въздуха, който дишаме, а реката на живота и времето изтича от алчните ни ръце и с целия си глад и копнеж успяваме да задържим само няколко отделни трептящи митове. И върху потъпканите и забравени думи, върху прахта и плесента на вчерашните погребения, хиляди пъти се раждаме в живота и смъртта и единственото, което ни остава, е уморената ни плът и натрапчивите ни случайни спомени.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 659-665
Този вик никога не бе идвал от въображаеми образи, от сънища, романтични мечтания и халюцинации за бурни желания. Сигурно и неумолимо той се зараждайте в земята и носеше цялата й красота и богатство. За Мънк този вик беше пробен камък за истината, защото никога не го бе подвеждал. Винаги се бе появявал като отговор на истинска и несъмнена красота на действителност, осезаема като златна монета. В него имаше знание, сила и истина. Той го бе сродил с целия земен род, защото Мънк винаги бе знаел, че през всички епохи и векове хората бяха усещали на устните си същия този вик на победа, мъка и страст и че той бе спохождал както него, така и тях при същите пориви, през същите сезони и редом с вечната сигурност на радостта.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 635-636
Сега мислите му се движеха от непреодолимото желание да я види и разбере, да я има до себе си и да я притежава, да изрови живота ѝ частица по частица от бездънната яма на времето и страхотната забрава на живота в града, да се слее с нейните корени и клони, да вплете в нишките на всичко, що бе видяла, разбрала и усетила, собствения си живот, който сега като див звяр дебнеше и обикаляше джунглата на миналото и душеше най-незначителните нюанси и загатнатия смисъл на всяка сцена и миг, на всеки поглед, звук или миризма, които през тези три години бе успял да отскубне от нея със своя непрестанен, неутолим глад.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 570
Не съм те предвиждал аз, госпожо Джак! Нищо в живота ми не се оказа така, както го бях очаквал — но също както господ, ако те нямаше, щеше да се наложи да те измисля.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 556
И е важно да се готви бавно — много бавно — поне няколко часа — това е тънка работа — през цялото време трябва да внимаваш какво става — много малко днешни жени ще си направят този труд... Но трябва много бавно да се готви, и много внимателно, така че ароматът на говеждото да влезе във всички зеленчуци, а месото да поеме техния мирис. (Тя продължи с много сериозен тон и леко сниши глас.) Това е нещо като шедьовър — нещо като симпозиум — всичко фино да смеси, че просто да стане едно. В едното да е всичко и всичко да е в едно.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 532
Покоряването на жената вече не беше за него нещо ново, а привичка. Даже бе започнал да се усеща в плен на паяжината, която заедно бяха изплели. Все още я обичаше и знаеше, че никога няма да обича друга, но колкото повече я обичаше, толкова повече усещаше, че тя се е превърнала в единствената голяма необходимост в живота му и че самият той — ловецът, е попаднал в капан.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 526
Неговата все още лишена от опит младост не можеше да разбере, или по-скоро не искаше да приеме неприятния факт, че сблъсъците на хората с действителността са непрестанни, че животът е изпитание, на което истинският човек трябва, да се изложи и да го посреща с все по-голяма твърдост и душевна сила, че в този труден свят има много малко сигурност за твореца, че той повече от всички останали трябва да извлича прехраната си от камъка, да извоюва славата си и да спаси душата си с вкус на стомана в устата, че за него няма удобно убежище зад зелени щори и топла светлина и че в жилите му кипи живот, докато се крепи на тази земя.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 519
Дори самото небе, надвиснало над Ню Йорк, дори тъканта на нощта като че ли бяха придобили специфичната структура и настроението на града. Това беше северен тип град - линиите му бяха предимно вертикални. Тук дори нощта и тъмнината притежаваха собствен строеж и архитектура. В сравнение с нощите на Париж и Лондон, които бяха по-овални, по-меки и по-сънливи, нощта на Ню Йорк беше вертикална, източена, наподобяваща безкрайно стръмна и гладка стена. Тук всичко беше остро и ръбато, и блясъкът му беше остър, но и така приятен. Невероятното и очарователното в тази блестяща студена нощ беше, че тя можеше да бъде неприветлива и сурова, арогантно страховита и в същото време толкова мека и нежна. Винаги в такива нощи, дори когато бяха сурови и леденостудени, се долавяше дъхът не само на стоманените конструкции, но и на април: те можеха да бъдат нагли и жестоки и все пак в тях долитаха леки стъпки. Обгръщаше ги теменужна тъма, имаше нещо бързо и преходно, почти уловимо и вечно изплъзващо се, моминско и девствено като април.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 501
Цялата вълнуваща загадка на живота, живото противоречие, ненатрапчивото, но непреодолимо единство на всички антитези в живота и смъртта на хората се пробуждат с такава сила само от духа на пролетта. За младия човек обаче този годишен сезон често е време на бъркотия и хаос. За него това е период на объркани чувства, на необуздани и безмълвни изблици на болка, радост и копнеж, на жестоко и безрезултатно лутане в света на желанията, на стремеж към незнайното и безименното, което подлудява мислите му, разстройва взора му, разкъсва сърцето му.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 423
Светът е пълен с хора, които смятат, че знаят това, което всъщност не знаят — вместо тях други хора носят техните убеждения, тяхната вяра и чувства.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 186
А над тях се стелеха бурните зимни небеса, понякога свирепо сиви с провиснали, парцаливи облаци, които с димните си валма обвиваха планинските върхове, друг път — диви и неумолими в студената си зимна сивота, или пък целите надрани и разкъсани от вледяващата зимна светлина, която на запад, пред самите слънчеви двери, се набраздяваше на разнище¬ни ивици от невероятно сияйно бакърено злато, схлупени отгоре им със същата пронизваща и неизразима болка и мъка, с онзи екстаз на дива страст, с онази безутешна скръб, с онзи дух на необуздана радост, така възторжен, безумен, бурен, самотен и прехласнат във вихрените си безплътни обещания за полет, в своето лудо стрелкане из мрака над обширната, потънала в зимен сън земя, както и бурният пощръклял вятър, който като че ли беше самият дух на радостта, мъката и дивата страст, обсебили момчето.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock

“стр. 81
Защото състраданието повече от всяко друго чувство „се учи“ и затова у детето го има най-малко. Състраданието идва от безкрайното напластяване на спомените, от терзанието и болката, от мъченичеството в живота, от целия натрупан опит, от забравените лица, загубените хора, от милионите непознати и натрапчиви образи на времето. Състраданието идва в миг и пронизва като нож. Лицето му е слабо, мрачно и трескаво, то се появява, преди да сме разбрали, и си отива, преди да сме успели да го уловим и задържим, то оставя дълбоки, мъчителни и коварни рани и винаги се усеща най-остро в дребните неща.”
― Thomas Wolfe, The Web and the Rock