“стр. 556
И е важно да се готви бавно — много бавно — поне няколко часа — това е тънка работа — през цялото време трябва да внимаваш какво става — много малко днешни жени ще си направят този труд... Но трябва много бавно да се готви, и много внимателно, така че ароматът на говеждото да влезе във всички зеленчуци, а месото да поеме техния мирис. (Тя продължи с много сериозен тон и леко сниши глас.) Това е нещо като шедьовър — нещо като симпозиум — всичко фино да смеси, че просто да стане едно. В едното да е всичко и всичко да е в едно.”