“стр. 81
Защото състраданието повече от всяко друго чувство „се учи“ и затова у детето го има най-малко. Състраданието идва от безкрайното напластяване на спомените, от терзанието и болката, от мъченичеството в живота, от целия натрупан опит, от забравените лица, загубените хора, от милионите непознати и натрапчиви образи на времето. Състраданието идва в миг и пронизва като нож. Лицето му е слабо, мрачно и трескаво, то се появява, преди да сме разбрали, и си отива, преди да сме успели да го уловим и задържим, то оставя дълбоки, мъчителни и коварни рани и винаги се усеща най-остро в дребните неща.”