“стр. 186
А над тях се стелеха бурните зимни небеса, понякога свирепо сиви с провиснали, парцаливи облаци, които с димните си валма обвиваха планинските върхове, друг път — диви и неумолими в студената си зимна сивота, или пък целите надрани и разкъсани от вледяващата зимна светлина, която на запад, пред самите слънчеви двери, се набраздяваше на разнище¬ни ивици от невероятно сияйно бакърено злато, схлупени отгоре им със същата пронизваща и неизразима болка и мъка, с онзи екстаз на дива страст, с онази безутешна скръб, с онзи дух на необуздана радост, така възторжен, безумен, бурен, самотен и прехласнат във вихрените си безплътни обещания за полет, в своето лудо стрелкане из мрака над обширната, потънала в зимен сън земя, както и бурният пощръклял вятър, който като че ли беше самият дух на радостта, мъката и дивата страст, обсебили момчето.”