Камелия Христова

“Къде отиват ненаписаните стихове, неродените образи?
Въздухът е пълен със зародиши на неосъществени творби. Може би те са онази съставка на земната атмосфера, която дава живот на планетата.
Ние вдишваме поезията от въздуха, без да усетим.
Тя прониква в нас чрез ритъм на заглъхнали стъпки, чрез излъчвания от фантазията на непознати поети, отдавна мъртви, чрез душевни вибрации, които не могат да пресекнат.
Слепи и глухи минаваме през света, без да доловим поезията наоколо. Само когато кожата ни се провре през огъня и леда на някакво страдание, в нея се отварят рани като очи и уши. И докато раните не са още заръбнали, ние поемаме през тях на парещи глътки поезията на света.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Мокър цимент
Популярна и проста котешка игра, която, както са установили археолозите, е стара, колкото, ами, колкото мокрия цимент. Състои се в намиране на мокър цимент и претичване през него впоследствие. Разбира се, съществуват степени на умение. Повечето точки се отбелязват чрез претичване през цимент, който, макар и все още достатъчно мокър, за да бъде нашарен със следи от лапички, стои твърде далеч от строителния работник, за да може той да го заглади.”
― Terry Pratchett, The Unadulterated Cat

“I’m always searching for something, for someone. This feeling has possessed me I think, from that day… That day when the stars came falling.”
― Makoto Shinkai, Your name.

“Истинските котки действително ядат плодови сладкиши. И пилешки дреболийки. И масло. И всичко друго, останало на масата, ако решат, че после може да им се размине за това. Истинските котки чуват как се отваря вратата на хладилника през две стаи в трета.”
― Terry Pratchett, The Unadulterated Cat