Дарина Иванова

“Видишь, я тогда все се-
бя спрашивал: зачем я так глуп, что если другие глу-
пы и коли я знаю уж наверно, что они глупы, то сам
не хочу быть умнее? Потом я узнал, Соня, что если
ждать, пока все станут умными, то слишком уж дол-
го будет… Потом я еще узнал, что никогда этого и не
будет, что не переменятся люди, и не переделать их
никому, и труда не стоит тратить! Да, это так! Это их
закон… Закон, Соня! Это так!.. И я теперь знаю, Соня,
что кто крепок и силен умом и духом, тот над ними и
властелин! Кто много посмеет, тот у них и прав. Кто
на большее может плюнуть, тот у них и законодатель,
а кто больше всех может посметь, тот и всех правее!
Так доселе велось и так всегда будет! Только слепой
не разглядит!”
― Fyodor Dostoyevsky, Преступление и наказание

“Вързоп, който трябваше да се отвори в деня на нейната смърт. Макар че тя го отваряше през ден, за да провери дали молецът не е пробил дупка в дрехите, или просто да ги погледа. И това е начин да свикваш със смъртта. Веднъж в месеца ги обличаше. Сменяше старата си черна забрадка с новата на големи тъмночервени рози, кафявия вълнен елек за всеки ден - с подарената ѝ за някакъв рожден ден неносена жилетка. Гледаше се в тясното правоъгълно огледало, вайкаше се колко хубава била на времето, каква права снага имала. Как ще се представя там, викаше. Само смъртта предизвикваше суетата ѝ. Там вече я чакаха повече хора, отколкото тук.”
― Georgi Gospodinov, Физика на тъгата

“Нищо не би струвал Върхът без Стената - без трудностите и усилията, без риска и опасността. Затова всеки се стреми към Стената, а не към удобните пътища и степента на трудност е единствената ценностна скала. Затова и заветната цел е да минеш там, където другите не са успели или откъдето никой още не е посмял... Стената преобръща ценностните ни критерии, раздира условностите, зачерква житейските ни шаблони, създадени за удобство и леснина. В живота тъй често се стремим към утъпканите пътища, тъй ловко лавираме между трудностите по пътя си към целта. Точно обратното важи по неписаните закони на Стената: "Тук започна да става трудно... значи хубаво". На Стената успехът се измерва не като в живота - със степента на постигнатото, а единствено със степента на преодоляното, на надмогнатото от човека.”
― Людмил Янков , Върхове и хора

“Тук всичко е несигурно и зависимо, затова и не смея да използвам крайни определения. Често по време на изкачване, а и в живота се улавям да мисля за нещо с неоправдана убеденост. Тогава със смирението на грешника се поправям в себе си. Правя го от уважение към съдбата и случайността, към шанса и човешката надежда. Понякога мисля, че не съм коректен, защото мисля едно, а правя друго. Но по-добре да прехвърлям "чертата" с действията, отколкото с мислите си. Опасно е да си убеден силно в нещо, много вероятно напълно погрешно... По-добре ми е да съм подозрителен, за да не бъда изненадан от невероятните превратности на случая. Колкото до вярата, тя е различна от убеждението... Тя ни трябва дори когато е сляпа и глуха... Когато е неродена или мъртва. Вярата ни трябва, защото сме човеци... И колкото по-подозрителен ставам, толкова повече вярвам и се надявам в пътя ни нагоре към синевата на утрото.”
― Людмил Янков, Върхове и хора