Дарина Иванова

“Видишь, я тогда все се-
бя спрашивал: зачем я так глуп, что если другие глу-
пы и коли я знаю уж наверно, что они глупы, то сам
не хочу быть умнее? Потом я узнал, Соня, что если
ждать, пока все станут умными, то слишком уж дол-
го будет… Потом я еще узнал, что никогда этого и не
будет, что не переменятся люди, и не переделать их
никому, и труда не стоит тратить! Да, это так! Это их
закон… Закон, Соня! Это так!.. И я теперь знаю, Соня,
что кто крепок и силен умом и духом, тот над ними и
властелин! Кто много посмеет, тот у них и прав. Кто
на большее может плюнуть, тот у них и законодатель,
а кто больше всех может посметь, тот и всех правее!
Так доселе велось и так всегда будет! Только слепой
не разглядит!”
― Fyodor Dostoyevsky, Преступление и наказание

“Помнех добре тази съседна къща. Тогава сляпата Марийка беше жива и кой знае защо толкова се бояхме от нея. През деня стоеше скрита в стаята си, излизаше само вечер в двора и ходеше с разперени ръце между дърветата. Някои казваха, че нощем виждала по-добре, отколкото денем, защото тъмното в нея и тъмното отвън се разбирали. Като при къртиците. Нашите хора нямат милост в езика.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Приятелите ни изпратиха с надежда и открити сърца. Други - с упрека: "Къде тръгнахте пак?"
"Бягам - казвам на тези, "другите", - в планината бягам от потупванията по рамото и обещанията: "Ще стане, разбира се, по-натам...", от хората, дето убиват идеите от височината на своята позиция... Там, "горе", нещата са много по-ясни: има вятър в лицето, пропасти пред очите, върхове пред сърцето. Друго не ни е нужно, за да живеем истински... Затова и бягам по-често насън и рядко в действителния свят за съжаление... може би”
― Людмил Янков, Върхове и хора

“Нищо не би струвал Върхът без Стената - без трудностите и усилията, без риска и опасността. Затова всеки се стреми към Стената, а не към удобните пътища и степента на трудност е единствената ценностна скала. Затова и заветната цел е да минеш там, където другите не са успели или откъдето никой още не е посмял... Стената преобръща ценностните ни критерии, раздира условностите, зачерква житейските ни шаблони, създадени за удобство и леснина. В живота тъй често се стремим към утъпканите пътища, тъй ловко лавираме между трудностите по пътя си към целта. Точно обратното важи по неписаните закони на Стената: "Тук започна да става трудно... значи хубаво". На Стената успехът се измерва не като в живота - със степента на постигнатото, а единствено със степента на преодоляното, на надмогнатото от човека.”
― Людмил Янков , Върхове и хора