Дарина Иванова

Add friend
Sign in to Goodreads to learn more about Дарина.

https://www.goodreads.com/sironojka

The Two Towers
Rate this book
Clear rating

progress: 
 
  (page 164 of 464)
Dec 27, 2020 03:11PM

 
Dracula's Guest a...
Rate this book
Clear rating

progress: 
 
  (page 71 of 224)
Oct 24, 2016 02:03PM

 
Loading...
Fyodor Dostoevsky
“Видишь, я тогда все се-
бя спрашивал: зачем я так глуп, что если другие глу-
пы и коли я знаю уж наверно, что они глупы, то сам
не хочу быть умнее? Потом я узнал, Соня, что если
ждать, пока все станут умными, то слишком уж дол-
го будет… Потом я еще узнал, что никогда этого и не
будет, что не переменятся люди, и не переделать их
никому, и труда не стоит тратить! Да, это так! Это их
закон… Закон, Соня! Это так!.. И я теперь знаю, Соня,
что кто крепок и силен умом и духом, тот над ними и
властелин! Кто много посмеет, тот у них и прав. Кто
на большее может плюнуть, тот у них и законодатель,
а кто больше всех может посметь, тот и всех правее!
Так доселе велось и так всегда будет! Только слепой
не разглядит!”
Fyodor Dostoyevsky, Преступление и наказание

Georgi Gospodinov
“Вързоп, който трябваше да се отвори в деня на нейната смърт. Макар че тя го отваряше през ден, за да провери дали молецът не е пробил дупка в дрехите, или просто да ги погледа. И това е начин да свикваш със смъртта. Веднъж в месеца ги обличаше. Сменяше старата си черна забрадка с новата на големи тъмночервени рози, кафявия вълнен елек за всеки ден - с подарената ѝ за някакъв рожден ден неносена жилетка. Гледаше се в тясното правоъгълно огледало, вайкаше се колко хубава била на времето, каква права снага имала. Как ще се представя там, викаше. Само смъртта предизвикваше суетата ѝ. Там вече я чакаха повече хора, отколкото тук.”
Georgi Gospodinov, Физика на тъгата

Людмил Янков
“Нищо не би струвал Върхът без Стената - без трудностите и усилията, без риска и опасността. Затова всеки се стреми към Стената, а не към удобните пътища и степента на трудност е единствената ценностна скала. Затова и заветната цел е да минеш там, където другите не са успели или откъдето никой още не е посмял... Стената преобръща ценностните ни критерии, раздира условностите, зачерква житейските ни шаблони, създадени за удобство и леснина. В живота тъй често се стремим към утъпканите пътища, тъй ловко лавираме между трудностите по пътя си към целта. Точно обратното важи по неписаните закони на Стената: "Тук започна да става трудно... значи хубаво". На Стената успехът се измерва не като в живота - със степента на постигнатото, а единствено със степента на преодоляното, на надмогнатото от човека.”
Людмил Янков , Върхове и хора

Людмил Янков
“Тук всичко е несигурно и зависимо, затова и не смея да използвам крайни определения. Често по време на изкачване, а и в живота се улавям да мисля за нещо с неоправдана убеденост. Тогава със смирението на грешника се поправям в себе си. Правя го от уважение към съдбата и случайността, към шанса и човешката надежда. Понякога мисля, че не съм коректен, защото мисля едно, а правя друго. Но по-добре да прехвърлям "чертата" с действията, отколкото с мислите си. Опасно е да си убеден силно в нещо, много вероятно напълно погрешно... По-добре ми е да съм подозрителен, за да не бъда изненадан от невероятните превратности на случая. Колкото до вярата, тя е различна от убеждението... Тя ни трябва дори когато е сляпа и глуха... Когато е неродена или мъртва. Вярата ни трябва, защото сме човеци... И колкото по-подозрителен ставам, толкова повече вярвам и се надявам в пътя ни нагоре към синевата на утрото.”
Людмил Янков, Върхове и хора

Людмил Янков
“Приятелите ни изпратиха с надежда и открити сърца. Други - с упрека: "Къде тръгнахте пак?"
"Бягам - казвам на тези, "другите", - в планината бягам от потупванията по рамото и обещанията: "Ще стане, разбира се, по-натам...", от хората, дето убиват идеите от височината на своята позиция... Там, "горе", нещата са много по-ясни: има вятър в лицето, пропасти пред очите, върхове пред сърцето. Друго не ни е нужно, за да живеем истински... Затова и бягам по-често насън и рядко в действителния свят за съжаление... може би”
Людмил Янков, Върхове и хора

year in books
И~N
1,180 books | 344 friends

Martin
883 books | 169 friends

Милена
3,083 books | 78 friends

Gorana ...
178 books | 32 friends

Geri Sh...
389 books | 231 friends

Samuil ...
201 books | 115 friends

Savina ...
0 books | 12 friends

Stefka ...
105 books | 65 friends

More friends…



Polls voted on by Дарина

Lists liked by Дарина