Физика на тъгата Quotes

Rate this book
Clear rating
Физика на тъгата Физика на тъгата by Georgi Gospodinov
6,234 ratings, 4.06 average rating, 809 reviews
Физика на тъгата Quotes Showing 1-30 of 87
“Лабиринтът е нечие вкаменено колебание.

Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от "изходи" обърква.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”
Georgi Gospodinov, Физика на тъгата
“Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Сбогуване.
Нова квартира.
Нови сбогувания.
Студентски премествания.
Преместване след развода.
Местене в други държави.
Връщане.
Нова квартира.
Целият живот може да бъде разказан като каталог на преместванията.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече. На човешкото същество това ще му донесе голямо успокоение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е страшно, не се умира от това.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“За щастие нещата, които ме занимават, нямат тегло.
Миналото, тъгата и литературата - само тези три безтегловни кита ме интересуват.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Боли ме тук, нещо вляво долу, може да е апендикс.
Без диагнози, ако обичате. Апендиксът е отдясно. Няма какво да ви боли там в ляво.Как така няма?
Така. Там няма нищо.
А мен точно това нищо ме боли.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Старостта е свикване.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собдтвената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечно и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Незначителното и малкото - там се таи животът, там гнезди той.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Някога можех да бъда във всичко,да бъда всичко.Сега,в бездарието на зрелите си години исках да събера всичко при себе си,като малка компенсация за онова,което изгубих".”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Бог е насекомо, което ни гледа. Само малкото може да бъде навсякъде.”
Georgi Gospodinov, Физика на тъгата
“Изследователите вярват, че съзнателното култивиране на емпатия, включително чрез четенето на романи (вж. S. Keen) , ще направи общуването далеч по-лесно и ще ни избави от бъдещи катаклизми в света.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Развивам особена памет за тези места без памет, хотелите. Идеалната хотелска стая е преди всичко изтриване на паметта. Леглото да забрави предишното тяло, да се постеле нов чаршаф, да се изпъне, банята да се изчисти до блясък. Всяка следа от предишно човешко присъствие - косъм на чаршафа, бледо петно от червило по възглавницата, е провал. Асептична е само забравата.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Бях роден от собствената си майка и баща, но това не ме правеше по-малко минотавър. Продължавах да прекарвам дългите си дни сам, на прозореца, прелиствайки една книга.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Дори да не си се родил във Версай, Атина, Рим или Париж, възвишеното все пак ще намери образ да ти се яви. Ако не си чел Псевдо-Лонгин, не си чувал за Кант или... ако обитаваш вечните неграмотни поля на анонимни села и градове, на пусти дни и нощи, то пак ще ти се открие, на собствения ти език. Като дим от комина в зимна сутрин, като парче тъмносиньо небе, като облак, който ти спомня нещо от друг свят, като биволско лайно. Възвишеното е навсякъде.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава, не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време освободено от претенцията за изключителност.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“„Тъгата, като газовете и пàрите, няма собствен обем и форма, а заема формата и обема на съда или пространството, което обитава.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Гласът на минотавъра

Лесно е да жалиш Икар, лесно е да си с Тезей, с излъганата Ариадна, дори със стария Минос… Никой не жали Минотавъра.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Кой знае защо, си представяхме, че всички извънземни които излязат надвечер по хладно на небесните си чардаци, най-обичат да си пуснат на грамофона българската народна песен за един страшен хайдутин. (Малките народи обичат да са страшни.)”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Но и един много бавен страх. Изоставен съм. Оставиха ме, отидоха си в града, няма ги.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“- А дали в историята на света, написана от мечото ухо ще ни има и нас?
- Не знам. Мислиш ли, че мечото ухо присъства в историята на света, написана от хората?”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Пролетта е полудяла, бръмчат пчели, из въздуха се носят миризми без имена, сякаш светът току-що е създаден, без минало, без бъдеще, свят в цялата му невинност отпреди летоброенето.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“За щастие нещата, които ме занимават, нямат тегло. Миналото, тъгата и литературата - само тези три безтегловни кита ме интересуват.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Въпрос от квантовата физика на четенето

Занимавал ли се е някой с квантова физика на литературата? Ако и там отсъствието на наблюдател предполага всевъзможни комбинации, то какъв ли карнавал се вихри с елементарните частици на романа? Какво ли се случва между кориците му, когато никой не го чете? Ето въпроси, над които се струва да се мисли.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“„И точно това събиране на безнадежност и предчувствие, смесени с едно безкрайно небе, чуждо и красиво, красиво по чужд начин, правеше тази минута вечна. Знаех си, че не може да се разкаже.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Става дума за бебе. Износено и родено от жена. Става дума за кърмаче, не за звяр. Дете, което скоро ще бъде пратено в подземието. Вероятно е трябвало да мине време, месеци, дори година-две, докато Минос реши какво да прави, как да скрие от света белязаното дете. Ако се взрем в лицата на майката и сина, ще видим, че и двамата вече знаят.”
Георги Господинов, Физика на тъгата
“Вързоп, който трябваше да се отвори в деня на нейната смърт. Макар че тя го отваряше през ден, за да провери дали молецът не е пробил дупка в дрехите, или просто да ги погледа. И това е начин да свикваш със смъртта. Веднъж в месеца ги обличаше. Сменяше старата си черна забрадка с новата на големи тъмночервени рози, кафявия вълнен елек за всеки ден - с подарената ѝ за някакъв рожден ден неносена жилетка. Гледаше се в тясното правоъгълно огледало, вайкаше се колко хубава била на времето, каква права снага имала. Как ще се представя там, викаше. Само смъртта предизвикваше суетата ѝ. Там вече я чакаха повече хора, отколкото тук.”
Georgi Gospodinov, Физика на тъгата
“Става дума за изоставяне и принудително затваряне на едно дете, белязано от потеклото си, за което то не носи вина. Следва несправедливо очерняне, поругаване, публично разпространяване на невярна информация… Но макар и между редовете, в изпуснати реплики и недомлъвки може да се види, че човешката природа се признава на Минотавъра. При все че човешките му права са отнети.”
Георги Господинов, Физика на тъгата

« previous 1 3