Selia

“Почувствува се толкова сама, че подири безполезното другаруване със забравения под кестена съпруг.
— Гледай докъде изпаднахме — казваше му тя, а юнските дъждове заплашваха да съборят навеса от палмови листа. — Гледай празната ни къща, синовете ни разпилени по света, и ние двамата пак самички, както най-напред.”
― Gabriel Garcí­a Márquez, One Hundred Years of Solitude

“Редяха се нишките една след друга и плетяха човешките съдби, а старата, като една добра стопанка, се грижеше да не се усукват и гладко да вървят. Възелчета да не правят и да не се пресукват, защото кой каквото прело си е опрел, такъв ще му е и пътят.”
― Галина Танева, Йото Вакъвчето

“Ние, Равенство 7–2521, не бяхме щастлив през годините, прекарани в Дома на Учениците. Не защото ни беше трудно да учим. Точно обратното — защото ни беше твърде лесно. Да се родиш с пъргав ум е голям грях. Не е добре да се различаваш от своите братя, но да ги превъзхождаш, е истинско зло. Така казваха учителите и ни гледаха намръщено.”
― Ayn Rand, Anthem

“— Оставяме ти Макондо — това бе всичко, което каза на Аркадио, преди да тръгне. — Оставяме ти го хубаво, гледай да го заварим още по-хубаво.”
― Gabriel Garcí­a Márquez, One Hundred Years of Solitude