Димитър Кирилов

“Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.


Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното - ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега - такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.”
― Агата Кристи, And Then There Were None

“Fairness is for happy people, for people who have been lucky enough to have lived a life defined more by certainties than by ambiguities.
Right and wrong, however, are for—well, not unhappy people, maybe, but scarred people; scared people.”
― Hanya Yanagihara, A Little Life

“Нови безпокойства

Откриването на телефона наистина даде много на света. И най-вече едно от основните му безпокойства: защо никой не ми звъни?
Преди този въпрос не стоеше.”
― Георги Господинов, Всичките наши тела

“When Shi Mei died, Mo Weiyu disappeared from the world.

And when Chu Wanning died......?

Mo Ran didn't know. All he knew was the feeling of the person in his arms slowly growing colder and colder on that day. He didn't cry, nor did he laugh; joy and sorrow both grew out of reach.

When Chu Wanning died, Mo Weiyu no longer knew what the world even was anymore.”
― Meatbun Doesn't Eat Meat, 二哈和他的白猫师尊