Discover new books on Goodreads
Meet your next favorite book
“Синдром на непринадлежащите
Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, защото все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно.
Нелечимо.”
― Time Shelter
Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, защото все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно.
Нелечимо.”
― Time Shelter
“Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.
Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното - ето ти ги пет.
Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.
Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега - такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.”
― And Then There Were None
задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.
Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното - ето ти ги пет.
Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.
Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега - такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.”
― And Then There Were None
“Fairness is for happy people, for people who have been lucky enough to have lived a life defined more by certainties than by ambiguities.
Right and wrong, however, are for—well, not unhappy people, maybe, but scarred people; scared people.”
― A Little Life
Right and wrong, however, are for—well, not unhappy people, maybe, but scarred people; scared people.”
― A Little Life
“When Shi Mei died, Mo Weiyu disappeared from the world.
And when Chu Wanning died......?
Mo Ran didn't know. All he knew was the feeling of the person in his arms slowly growing colder and colder on that day. He didn't cry, nor did he laugh; joy and sorrow both grew out of reach.
When Chu Wanning died, Mo Weiyu no longer knew what the world even was anymore.”
― 二哈和他的白貓師尊
And when Chu Wanning died......?
Mo Ran didn't know. All he knew was the feeling of the person in his arms slowly growing colder and colder on that day. He didn't cry, nor did he laugh; joy and sorrow both grew out of reach.
When Chu Wanning died, Mo Weiyu no longer knew what the world even was anymore.”
― 二哈和他的白貓師尊
“Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.
Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...
И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.
Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?
Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.
Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?
Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,
ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,
внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...”
―
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.
Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...
И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.
Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?
Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.
Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?
Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,
ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,
внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...”
―
Bulgaria reads
— 5858 members
— last activity 2 hours, 48 min ago
Група за дискутиране на книги на български език.
Димитър’s 2025 Year in Books
Take a look at Димитър’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Polls voted on by Димитър
Lists liked by Димитър
















































