щастие Quotes

“...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.”
― Frederick Beigbeder, L'amour dure trois ans

“Не мога да понасям протегнати ръце,прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост.Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце,които искат не да вземат,а щедро да дават...! Защо ме гледате като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет ...?!”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?”
― Дамян Дамянов, Живей, измислице любов

“Удоволствието си има предимство: за разлика от щастието то съществува.”
― Frédéric Beigbeder, Nouvelles sous ecstasy

“Скъсваме се от смях, а миг по-късно оклюмваме. Ето как живеем.”
― Frédéric Beigbeder

“Бях, брат, бях щастлив.
... Понякога смях, понякога сълзи. Нищо особено, нали? И все пак, прибираш се и някой те чака. Някой бърза с хлопане на чехлите да ти отвори. Да те прегърне, да те изслуша, да смъкне от теб цялото напрежение. Да попие влудяващия те страх от безсмислието. Да се гушне в теб и да ти каже, че има нужда от теб. Господи, нищо не може да се сравни с това!”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“Един бог знае защо сме създадени такива: вечно недоволни. Постигаш една мечта и в теб вече се поражда неудовлетвореност. Неудовлетвореността подхранва нова мечта. Може би човекът върви напред, защото винаги е недоволен от себе си. Не се плашете да бъдете неудовлетворени. Страшно е, когато сте сити. Няма по-щастливо същество от вола, когато лежи на хълбок и преживя.”
― Рангел Игнатов, Сбогом любов

“Пътят към щастието - това е самото щастие.

Иван”
― Georgi Markov, Мъже

“Сега се върнах от казиното, гдето отидох да те вида на излизание от театъра*. Не мога да спа и не мога да пиша. Щастието е и скъпо, и неочаквано... Ако можеш да подозираш колко е скъпо и желанно и отдавна очаквано това „неочаквано" щастие...

А толкова много работи тежат на гърдите ми, толкова въпроси на устните ми... Почти те не познавам, а те обичам - ти ще го почувстваш много по-късно. Писмото ми е много несвързано, прости ме за това, но разбери, че съм щастлива, както никога по-рано. Щастлива съм, че те обичам - тебе. Щастлива съм и за това, че ти започваш да ме обичаш. И животът ми се струва хубав, като никога.

Твоята Лора

P.S. Казах ти да дойдеш утре в 5 часа, а ако и утрешните часове са дълги като тези, които тази нощ минуват? До 5 часа след обяд има толкова много време и тъй бих искала да те вида сутринта... А у нас ще има хора и ще трябва да бъдем предпазливи, догдето формалностите на развода се свършат, а това ще е през ноемврий или декемврий... Всичко това е отегчително, но няма какво да се прави... Моят P.S. застрашаваше да е нескончаем, но Петко (синът на Лора) се събуди и нямам възможност да продължавам.

Твоята, да, твоята Лора”
― Лора Каравелова

“Хората поначало са склонни да смятат, че щастието е въпрос на късмет, че ако ти е писано, ще ти се случи като хубаво време. Но щастието не действа така. Щастието е следствие от усилията на човека. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а понякога дори тръгваш да го търсиш по света. Трябва да участваш неотклонно в проявленията на собственото си щастие. И щом веднъж си достигнал състояние на щастие, никога не трябва да ставаш немарлив в поддържането му, трябва да правиш големи усилия, за да плуваш срещу течението на това щастие завинаги, за да останеш на повърхността му. Ако не го направиш, ще разпилееш присъщото си удовлетворение. Много е лесно да се молиш, когато си в беда, но да продължаваш да се молиш дори когато кризата е отминала, е като запечатващ процес, който помага на душата ти здраво да се закрепи за своите добри постижения.”
― Elizabeth Gilbert, Eat, Pray, Love

“Като семена, мислеше си тя. Вятърът ни носи и никой не пада там, където иска.”
― Рангел Игнатов, Сбогом любов

“Казват, че облизано от лама бижу носело щастие. Ще видим.”
― Бистра Якимова, Магията на пътуването: Последвай местните

“Изсъхналите листа са красиви, но мъртви. Те гният, превръщат се в храна за растенията, които раждат нови листа. Но те са други, а не същите листа. Жива материя, погълнала органичната енергия на умрялата.
Животът се грижи за масата, а личността не е приоритет. Дори и да има Господ, той със сигурност не се отчита само на един човек. Тогава Бог определено не чака и да му се отчитат поединично.
Човек се преражда като енергия, не като личност и съзнание. Това, което усещам в момента, е само тук, сега и за мен. "После" няма да съществува никога. Тогава длъжен ли съм да бъда отговорен? Не е ли по-правилно да бъда алчен егоист? Ако наистина няма съд след смъртта... Тогава страхът изчезва, моралът се обезсмисля, доброто губи илюзорната си стойност. Светците се превръщат в глупаци, дебили, посмешище за алкохолици като мен, пелтечещ неразбираемо в бълбукащите канавки на живота.
Човек не може да бъде пълноценен за себе си приживе. Човек спира да бъде след смъртта. В човека няма никакъв смисъл, а кръговратът е по-алчен дори и от нас.
Страх или щастие...
Възпитание или порив...
Първична глупост или суетно самоунищожение...”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Когато сме щастливи,винаги сме добри,но когато сме добри,невинаги сме щастливи.”
― Оскар Уайлд

“„Щастието не е дестинация. То не е заровено съкровище, дреха от модерен бранд или диплома от световноизвестен университет. Щастието е самият процес на пътуване през събитията на живота. Дребните неща, които изграждат деня и нощта ни. Ако не ги забележим, те ще си останат там, непоколебимо очакващи, вечно на разположение. Ние ги пропускаме, заслепени от преследването на химерата „ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ“.”
― Стефания Димитрова

“Щастието не е цел. Дори да срещнеш бленувания човек, да създадеш мечтаното семейство, да имаш най-прекрасните деца, да работиш това, което винаги си желал – защо вечер, след всички тези удоволствия и предписани щастия, се потапяш в блаженството на съня? „Защото след дълбок сън без сънища се чувствам зареден и изпълнен с живот“ – ще ми отговориш. Вярвам ти, защото в съня без сънища отиваш там, откъдето започва всичко, там, където не си нито любим, нито омразен; нито приятел, нито враг; нито умен, нито глупав; нито богат, нито беден; нито красив, нито грозен. Там, във Великото Единство, което съществува преди, по време и след всички неща, душата ти си почива от трескавото изпълняване на предписанията на рецептите за „щастие“ и се изцелява от безцелните битки за химерни награди.”
― Стефания Димитрова, Когато белият жерав разтвори крилете си

“Пред щастието веселието е като локва пред океана.”
― Terry Pratchett, A Hat Full of Sky

“Не търси там, където никога няма да намериш, защото просто не е там.
Ако търсиш спокойствие и не намираш, ако търсиш утешение и не намираш, ако търсиш щастие и не намираш, ако търсиш любов и не намираш - причината е не, че те не съществуват или не са достъпни за теб, а защото винаги досега си търсил само там, където няма да ги намериш, защото ги няма. Промени погледа си, вслушай се по-дълбоко в сърцето си, усмихни се. И всичко ще се промени. Всичко ще се подреди.”
― Любомир Розенщайн, Вътрешният лечител

“- Ето, в това е нещастието на вашето поколоение - възкликна дядото. - Слушай, Бил, срам ме е заради тебе, и ти си ми бил журналист! Изхвърляте от тоя живот всичко, което е сложено в него, за да му дава вкус. Пестете ни времето, пестете ни труда - друго не знаете! - Той подритна презрително тревните чимове. - Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по- хубава от стокилометрово пътешествие с най- бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откривваш. Зная - сега вие сте по големите резултати, и не отричам - в това няма нищо лошо. Но човек като тебе, който работи във вестник, трябва да се оглежда и за дребните боровинки, докато бере едри дини. Ти се задоволяваш със скелета, аз пък се взирам за отпечатъци от пръсти; в това също няма нищо лошо. На тази възраст подобни неща тебе те отегчават, а пък аз се питам: дали не е така, защото просто не си се научил да цениш?”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“И дето си мислих сутринта, че светът е несправедлив и безучастен към нашите мъки , и това е относително. Сега ние тук сме светът, а други страдат. Изглежда, в живота на човека е така - ту се мъчиш, ту се радваш и когато си добре, не мислиш за тия, които са зле, а когато пострадаш, ти се струва, че на другите всичко им е наред, и злобееш срещу тях, загдето не се трогват от твоето нещастие. А то май всеки трябва да си има сили и да може да си понася и щастието, и нещастието... Ако някой ти помогне, добре, ако не - да можеш и сам да се оправяш.”
― Кирил Топалов, Бъди благословена

“Това е песента на живота и тя не е нито добра, нито лоша. Край нея се сипят кървавите сълзи на мъката, напояващи почвата, от която ще се родят малки късчета щастие.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Тъжно ми е, защото съм твърде пиян, но отново не мога да вкуся от простичкото щастие, в което се давех без капчица алкохол тогава, преди, още, когато пламъкът на любовта в крехката детска душа не беше повяхнал, а всичко бе толкова истинско.”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Всеки човек поне веднъж е държал щастието за ръка, ама като сме млади трудно го разпознаваме. И то поседи, поседи, пък си тръгне. Тогава, като ни стане празно на душата, се сещаме за него и тръгваме да го търсим, и така цял живот. Все го търсим. А то тръгне ли си веднъж, рядко се връща. Също като пускаш хвърчило - уж държиш връвта, стегнато навита около дланта, но все в някакъв момент хвърчилото хуква по-бързо от тебе и започваш да отпускаш, да отпускаш, и ако си неопитен, връвта ти се изплъзва и ти остава само следата по ръката. А хвърчилото лети високо-високо в небето, ходи го гони.”
― Мариана Донкова, Килим

“Уморих се да бъда сама. Уморих се. И дойдох при теб. Не намерих това, което търсех. Не търсех това, което намерих. Жалко. Щастието е за онези, които не търсят нищо и се радват на всичко, което намерят.”
― Надежда Захариева, Любов?!?

“...Но аз съм благодарен за мястото си, защото, доколкото мога да преценя, съм се озовал до един от малкото циници в залата - добродушен, едър лесничей на име Джим, който от време на време скача на крака и се повиква "Страхотно съм мотивиран!" с тон, преливащ от сарказъм.”
― Oliver Burkeman, The Antidote: Happiness for People Who Can't Stand Positive Thinking

“Голямата илюзия и самоизмама е, че народите и отечествата търсят щастие. Щастието освен невъзможно, е и непоносимо. Какво ще правиш с летливата му материя? Този призрак лек, сапунен мехур, който ще се пръсне пред носа ти, оставяйки малко лютива пяна в очите. Щастие ли? Щастието е нетрайно - като мляко на слънце, като муха зиме и минзухар в ранна пролет. Гърбът му в крехък като на водно конче. Не е кобила да го яхнеш и да препускаш надалеч. Не е крайъгълен камък, на който да построиш църквата и държавата си. Щастието не влиза в учебниците по история. Там влизат битките, погромите, предателствата и кървовото убийство на някой ерцхерцог. Нито в хрониките и летописите влиза то. Щастието е само за букварите и разговорниците по чужд език - и то за начинаещи, може би защото е най-лесно граматически. Винаги е в сегашно време - само там всички са щастливи, слънцето грее, цветята ухаят, отиваме на море, връщаме се от екскурзия. От щастието не коват мечове - материалът е крехък, чуплив. Нито големи романи стават от него, нито песни и епос, Няма там три синджира роби, обсадени Трои, предателсва, нито кървящия на хълма Ролан с нащържен меч и пукнат рог, нито смъртоносно раненият, престарял Беоулф. Не можеш да свикаш войска под хоругвите на щастието.
Да, никоя страна не искаше да се откаже от нещастието си. Добре отлежало вино в мазето на миналото, което е винаги под ръка щом потрябва. Неприкосновеният запас на нещастието.
Но сега, за първи път, идваше време да се избира щастие.”
― Георги Господинов, Time Shelter

“За щастие - до дъно! Наливай с
порив скъп!
Прези деня Суетен! Живей без
страх и скръб,
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от
своя гръб.”
― Омар Хаям