Надежда Тошкова > Надежда's Quotes

“Прекалено бялата хартия не е подходяща за любовна история, защото любовта никога не е искрящо бяла; с времето тя придобива леко жълтеникав оттенък от отпечатъците на спречкванията и на ласките, също както любовната страст оставя следи върху чаршафите на леглото.
Релефната хартия придава дълбочина на думите. Те лягат върху нея и се настаняват удобно върху плътните ѝ фибри, също като котка върху възглавниците на канапето.
Обичам също и думите върху страницата. Не говоря за смисъла им, а за ритъма, породен от движението на техния сив цвят. Всяка дума винаги е отделена от следващата с еднакво празно пространство, с гарантирана дистанция, която е израз на куртоазия и благодарение на която никоя дума не настъпва съседната и всяка от тях може да диша с пълни гърди. Ако и ние бяхме като думите върху страницата, сигурна съм, че тогава щеше да има много повече място за доброжелателството и то щеше да процъфтява.”
― Ерик дьо Кермел, La Libraire de la place aux herbes

“– Как искам само пак да съм хлапе. Абе, какво да ти разправям. Ти няма да разбереш.
– Пък аз искам да съм старец – той тихо си поема дъх. – Забелязал съм, дядка, че като приказват старите, младите седят и слушат. А пък децата никой не ги слуша. Аз например, ако бях старец, щях да поговоря с татко.”
― Мирослав Пенков, East of the West: A Country in Stories

“se avessi saputo
com'è fatta una cosa sicura
avrei passato
meno tempo a cadere tra
braccia che non lo erano”
― Rupi Kaur, Milk and honey

“- Може и да остана… – казах аз, изплашен от грубата нежност на Зорбас. – Може и да дойда с теб; свободен съм!
Зорбас поклати глава.
– Не, не си свободен – каза той. – Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта…
– Ще я скъсам някой ден! – казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя.
– Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако й се изплъзне – отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?”
― Никос Казандзакис, Zorba the Greek

“Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш мислите си, трябва да започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всичките часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха ѝ в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците ѝ, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката им трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.”
― Александър Секулов, Гравьор на сънища

“Нали и най-малкото клонче, пораснало в хладната пролет, иска да се изпра-
ви срещу вятъра. И най-крехкото стръкче вярва, че освен да цъфти, има и друго предназначение – да надвие бурята. Останалите, онези с треперещите листенца, са просто страхливци. Толкова се боят от прекършване, че им става все по-трудно да отворят очите си сутрин, дори денят да е
безветрен, а небето – ясно. Ала най-страшните бури се вихрят под стиснати кле-
пачи. Тези бури със сигурност убиват, само че по ужасен начин: постепенно.”
― Radostina A. Angelova, Обратната страна

“ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Моята нужда
срещна твоята
в парченце
счупено огледало.”
― Надежда Тошкова, Голи очи

“ГОЛИ ОЧИ

Искам да видя очите ти голи,
но доброволно от тебе съблечени,
доверчиво посрещащи моите
и готови да бъдат прочетени.

Каквото имаш, приемам за свое –
всеки страх, самота или липса.
Споделеното прави ме твоя.
Любовта е жажда за истина.

Ще видиш моите вече така,
от всяко було напълно лишени.
Ще се срещнем само с поглед сега,
нека запазим душите си цели.

Ако можем…”
― Надежда Тошкова, Голи очи

“С малка торба и със няколко къшея
човекът преживяше тъжната зима.
Лежи незавит. А мястото - същото -
студена скамейка и снежна градина.
Той хляба в дланта си корава сковава
по навик го гали и тайно въздиша.
От болка по-жълт глухо изгревът пада.
И падат със него премръзнали птици.
И просякът, брат им, веднага споделя
трохите на своята улична участ.
Щастлив е в студената птича неделя,
макар че животът е жалка минута.
Площадите шумни не виждат доброто,
ненужно за тях... като стара хартия.
Но просякът там е. И тихо, и скромно
сърцата на всички в гърдите му бият.”
― Денис Олегов, Вечен чужденец