“Прекалено бялата хартия не е подходяща за любовна история, защото любовта никога не е искрящо бяла; с времето тя придобива леко жълтеникав оттенък от отпечатъците на спречкванията и на ласките, също както любовната страст оставя следи върху чаршафите на леглото.
Релефната хартия придава дълбочина на думите. Те лягат върху нея и се настаняват удобно върху плътните ѝ фибри, също като котка върху възглавниците на канапето.
Обичам също и думите върху страницата. Не говоря за смисъла им, а за ритъма, породен от движението на техния сив цвят. Всяка дума винаги е отделена от следващата с еднакво празно пространство, с гарантирана дистанция, която е израз на куртоазия и благодарение на която никоя дума не настъпва съседната и всяка от тях може да диша с пълни гърди. Ако и ние бяхме като думите върху страницата, сигурна съм, че тогава щеше да има много повече място за доброжелателството и то щеше да процъфтява.”