книги Quotes

Quotes tagged as "книги" (showing 1-28 of 28)
“Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.”
Карлос Руис Сафон

Венко Андоновски
“И кога палат книги, тие не ги уништуваат мислите, туку само хартијата на кои тие мисли се запишани.”
Венко Андоновски, Вештица

“Единственото, което имахме в изобилие, бяха книгите. Те бяха навсякъде: от пода до тавана, в коридора, в кухнята, във входното антре, по первазите на прозорците. Хиляди книги, изпълнили всяко кътче в апартамента. Имах чувството, че хората идват и си отиват, раждат се и умират, но книгите са вечни. Като малък мечатех да стана книга. Не писател- хората мряха като мухи, писателите не правеха изключение. Но не и книгите. Колкото и систематично да ги изтребваш, винаги има вероятност някой екземпляр да оцелее и да продължи да се наслаждава на живота от някоя лавица в ъгъла на забравена от Бога библиотека в Рейкявик, Валядолид или Ванкувър".”
Амос Оз

Amos Oz
“Веднъж, бях на седем-осем, с мама отивахме до магазина за обувки или до поликлиниката, не помня точно, но бяхме седнали на последната седалка на автобуса, и тя ми каза, че с годините книгите се променят точно като хората, н с тази разлика, че хората могат да те изоставят, ако вече нямат полза, интерес или поне някакво чувство към теб, но книгите никога няма да те напуснат. По-скоро ти ги забравяш за няколко години или завинаги, но те никога няма да ти обърнат гръб, дори и да си ги предал, ще чакат тихо и скромно на някой рафт, докато се върнеш при тях. Ще чакат и десет години, няма да се оплакват. И една нощ, когато неочаквано ти се прииска някоя книга, дори и в три през нощта, дори и да си я бил зарязал отдавна, да си я изтрил от съзнанието си, бъди сигурен, че тя няма да те разочарова, ще слезе от рафта и ще бъде с теб в този момент на нужда. Няма да се прави на обидена, да търси претекст да ти откаже, да се пита, дали си заслужава, дали ти заслужаваш, дали все още си подхождате, а ще дойде веднага щом я потърсиш.Книгата никога няма да те разочарова".”
Amos Oz

Valerian Pidmohylny
“На його думку, не було гарних і поганих книжок; книжка могла бути лише гарна, а погана книжка — це лише зовні замаскована під книжку збірка сторінок, щось ніби фальшива кредитка, яку теж з недогляду можна взяти за справжню. І для нього читати завжди означало читати саме книжку, а не її підробку, з якою в крайньому разі можна було тільки ознайомитися.”
Valerian Pidmohylny, Повість без назви

George Orwell
“The best books, he perceived, are those that tell you what you know already.” ― George Orwell, 1984.”
George Orwell, 1984

Jack London
“Когато отивах в библиотеката да сменя книги, на връщане купувах няколко фунта бонбони, заключвах се в каютата си, лягах на пейката и прекарвах няколко часа, като четях книги и изтребвах грамадно количество бонбони.Това бяха най-хубавите минути в живота ми.”
Jack London, John Barleycorn: Alcoholic Memoirs

Alan Bennett
“И, докато разглеждаше синьо-розовите подвързии на томовете върху бюрото си, кралицата ги оприличи на подредба на витрината на някоя сладкарница, откъдето могат да бъдат свалени и изядени.”
Alan Bennett, The Uncommon Reader

Alan Bennett
“Мисля за литературата като за огромна страна, към чиито граници съм се запътила, но едва ли ще мога да стигна.”
Alan Bennett, The Uncommon Reader

Alan Bennett
“Четенето е самовглъбяване. Затваряне в себе си.”
Alan Bennett, The Uncommon Reader

Alan Bennett
“- Времето да минава! - възкликна кралицата. - Но книгите не съществуват, за да помагат времето да минава! В книгите се описва животът на другите. Други светове. Ние не само че не искаме времето да минава, сър Кевин, ние се опасяваме, че времето за нищо не ни стига. Ако искахме времето да просто да минава, щяхме да заминем за Нова Зеландия.”
Alan Bennett, The Uncommon Reader

Alan Bennett
“Книгите подпалват въображението.”
Alan Bennett, The Uncommon Reader

Markus Zusak
“Много години по-късно трябваше да се крия.Опитвах се да не спя,защото се страхувах кой ще бъде там,когато се събудя.”
Markus Zusak, The Book Thief

“Нет такой печали, которую не могла бы утолить книга, говорил Монтень, а Монтень никогда не ошибался.”
Анна Гавальда, Просто вместе

Alan Bennett
“Писателите, извади си заключение кралицата, по всяка вероятност са най-приятни, когато се запознаеш с тях от страниците на книгите им, и образите им се създават в читателското въображение така, както те създават своите герои. И изобщо не им идва наум, че четейки съчиненията им, читателят им прави добро. Напротив - смятат, че те са сторили добро на човечеството, пишейки книгите си.”
Alan Bennett, The Uncommon Reader

Michel de Montaigne
“Книжная учёность - украшение, а не фундамент.”
Michel de Montaigne

“Ищите людей, разговор с которыми стоил бы хорошей книги, и книг, чтение которых стоило бы разговора с философом.”
Pierre-Claude-Victor Boiste

Georg Christoph Lichtenberg
“Если человек пишет, то пишет он хорошо или плохо - видно сразу. Но если человек ничего не пишет и сидит смирно, то делает он это благодаря уму или по невежеству - вот этого не в состоянии распознать ни один смертный.”
Georg Christoph Lichtenberg

“Книги, не написанные мной, лучше, чем книги, написанные другими.”
Cyril Vernon Connolly

“Книга, которая не стоит того, чтобы ее читать дважды, не стоит и того, чтобы ее читать и один раз.”
Karl Julius Weber

Андрій Бондар
“практично кожен мій похід до книгарні закінчується
якоюсь новою книгою я просто погано себе почуваю якщо
не куплю собі якусь нову книгу”
Андрій Бондар, Примітивні форми власності

“Но както всичко останало на света и книгите свършваха. Казваха, че в края на всяка една книга има чудовище. Последната страница, след която идва един момент, в който си сам с мислите си.”
Искра Неделчева

Umberto Eco
“За да може един шедьовър да стане шедьовър, е достатъчно да стане изестен, т.е. да погълне всички тълкувания, които е предизвикал, а те ще направят от него онова, което е. Непознатият шедьовър просто не е имал достатъчно читатели, четения, тълкувания.”
Umberto Eco

“То, каким человеком ты станешь через пять лет, определят два основных фактора: люди, с которыми ты общаешься, и книги, которые ты читаешь.”
Робин Шарма

Сергей Иннокентьевич Поварнин
“чтение крупных произведений искусства; такое чтение – не развлечение, как думают некоторые; это – важное и необходимое средство для расширения своего кругозора и опыта для углубления мировоззрения, мыслей, чувства”
Сергей Иннокентьевич Поварнин, Как читать книги

Valerian Pidmohylny
“А ось гляньте, — він показав на свою бібліотеку. — У мене багато книжок. Я люблю купувати їх і читати теж. А знаєте, єсть такі, що купують і не читають. Купують і ставлять на полицю. Смішно, правда? І багато є смішного. Ви ще молоді — я не кажу, що ви дурень, боронь Боже! А колись побачите, що читати книжки далеко цікавіше, ніж самому робити те, що в них написане.”
Valerian Pidmohylny, Місто

“Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо същество не прочете тази книга. От друга страна обаче, има книги като "Всевластна скръб", за които не можеш да споделиш с никого – книги, толкова специални, необикновени и твои, че да обявиш пред някога увлечението си, би било равносилно на предателство.”
Джон Грийн

“Прекалено бялата хартия не е подходяща за любовна история, защото любовта никога не е искрящо бяла; с времето тя придобива леко жълтеникав оттенък от отпечатъците на спречкванията и на ласките, също както любовната страст оставя следи върху чаршафите на леглото.
Релефната хартия придава дълбочина на думите. Те лягат върху нея и се настаняват удобно върху плътните ѝ фибри, също като котка върху възглавниците на канапето.
Обичам също и думите върху страницата. Не говоря за смисъла им, а за ритъма, породен от движението на техния сив цвят. Всяка дума винаги е отделена от следващата с еднакво празно пространство, с гарантирана дистанция, която е израз на куртоазия и благодарение на която никоя дума не настъпва съседната и всяка от тях може да диша с пълни гърди. Ако и ние бяхме като думите върху страницата, сигурна съм, че тогава щеше да има много повече място за доброжелателството и то щеше да процъфтява.”
Ерик дьо Кермел, La Libraire de la place aux herbes