книги Quotes

“И кога палат книги, тие не ги уништуваат мислите, туку само хартијата на кои тие мисли се запишани.”
― Venko Andonovski, Вештица

“Единственото, което имахме в изобилие, бяха книгите. Те бяха навсякъде: от пода до тавана, в коридора, в кухнята, във входното антре, по первазите на прозорците. Хиляди книги, изпълнили всяко кътче в апартамента. Имах чувството, че хората идват и си отиват, раждат се и умират, но книгите са вечни. Като малък мечатех да стана книга. Не писател- хората мряха като мухи, писателите не правеха изключение. Но не и книгите. Колкото и систематично да ги изтребваш, винаги има вероятност някой екземпляр да оцелее и да продължи да се наслаждава на живота от някоя лавица в ъгъла на забравена от Бога библиотека в Рейкявик, Валядолид или Ванкувър".”
― Амос Оз

“Веднъж, бях на седем-осем, с мама отивахме до магазина за обувки или до поликлиниката, не помня точно, но бяхме седнали на последната седалка на автобуса, и тя ми каза, че с годините книгите се променят точно като хората, н с тази разлика, че хората могат да те изоставят, ако вече нямат полза, интерес или поне някакво чувство към теб, но книгите никога няма да те напуснат. По-скоро ти ги забравяш за няколко години или завинаги, но те никога няма да ти обърнат гръб, дори и да си ги предал, ще чакат тихо и скромно на някой рафт, докато се върнеш при тях. Ще чакат и десет години, няма да се оплакват. И една нощ, когато неочаквано ти се прииска някоя книга, дори и в три през нощта, дори и да си я бил зарязал отдавна, да си я изтрил от съзнанието си, бъди сигурен, че тя няма да те разочарова, ще слезе от рафта и ще бъде с теб в този момент на нужда. Няма да се прави на обидена, да търси претекст да ти откаже, да се пита, дали си заслужава, дали ти заслужаваш, дали все още си подхождате, а ще дойде веднага щом я потърсиш.Книгата никога няма да те разочарова".”
― Amos Oz

“The best books, he perceived, are those that tell you what you know already.” ― George Orwell, 1984.”
― George Orwell, 1984

“На його думку, не було гарних і поганих книжок; книжка могла бути лише гарна, а погана книжка — це лише зовні замаскована під книжку збірка сторінок, щось ніби фальшива кредитка, яку теж з недогляду можна взяти за справжню. І для нього читати завжди означало читати саме книжку, а не її підробку, з якою в крайньому разі можна було тільки ознайомитися.”
― Валер'ян Підмогильний, Повість без назви

“Те, що з тобою відбувається, розповідай правдиво, без прикрас, але для себе записуй, як, по-твоєму, все мало бути. Правду розповідай, а вигадки записуй.”
― Бетти Смит, A Tree Grows in Brooklyn

“практично кожен мій похід до книгарні закінчується
якоюсь новою книгою я просто погано себе почуваю якщо
не куплю собі якусь нову книгу”
― Андрій Бондар, Примітивні форми власності

“Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо същество не прочете тази книга. От друга страна обаче, има книги като "Всевластна скръб", за които не можеш да споделиш с никого – книги, толкова специални, необикновени и твои, че да обявиш пред някога увлечението си, би било равносилно на предателство.”
― Джон Грийн

“Все эти издательства и люди, стоящие за ними, не боялись идти на риск и делились с миром новыми идеями. У каждого был собственный отличительный стиль, начиная с тематики и заканчивая дизайном, типографикой и представлениями о том, какой должна быть книга.”
― Шон Байтелл, The Diary of a Bookseller

“Вона більше ніколи не почувалася самотньою, ніколи не сумувала без товариства однолітків. Для кожного настрою знаходилася своя книжка. Коли дівчинка хотіла тиші й проникливості, читала поезію. Коли набридала тиша й кортіло пригод, брала книжку про мандри в далекі екзотичні країни. Ледь підросла — настала пора любовних романів, а коли душа жадала долучитися до величі відомих людей, читала біографії.”
― Бетти Смит, A Tree Grows in Brooklyn

“Но както всичко останало на света и книгите свършваха. Казваха, че в края на всяка една книга има чудовище. Последната страница, след която идва един момент, в който си сам с мислите си.”
― Искра Неделчева

“За да може един шедьовър да стане шедьовър, е достатъчно да стане изестен, т.е. да погълне всички тълкувания, които е предизвикал, а те ще направят от него онова, което е. Непознатият шедьовър просто не е имал достатъчно читатели, четения, тълкувания.”
― Umberto Eco

“То, каким человеком ты станешь через пять лет, определят два основных фактора: люди, с которыми ты общаешься, и книги, которые ты читаешь.”
― Робин Шарма

“А ось гляньте, — він показав на свою бібліотеку. — У мене багато книжок. Я люблю купувати їх і читати теж. А знаєте, єсть такі, що купують і не читають. Купують і ставлять на полицю. Смішно, правда? І багато є смішного. Ви ще молоді — я не кажу, що ви дурень, боронь Боже! А колись побачите, що читати книжки далеко цікавіше, ніж самому робити те, що в них написане.”
― Valerian Pidmohylny, Місто

“Прекалено бялата хартия не е подходяща за любовна история, защото любовта никога не е искрящо бяла; с времето тя придобива леко жълтеникав оттенък от отпечатъците на спречкванията и на ласките, също както любовната страст оставя следи върху чаршафите на леглото.
Релефната хартия придава дълбочина на думите. Те лягат върху нея и се настаняват удобно върху плътните ѝ фибри, също като котка върху възглавниците на канапето.
Обичам също и думите върху страницата. Не говоря за смисъла им, а за ритъма, породен от движението на техния сив цвят. Всяка дума винаги е отделена от следващата с еднакво празно пространство, с гарантирана дистанция, която е израз на куртоазия и благодарение на която никоя дума не настъпва съседната и всяка от тях може да диша с пълни гърди. Ако и ние бяхме като думите върху страницата, сигурна съм, че тогава щеше да има много повече място за доброжелателството и то щеше да процъфтява.”
― Ерик дьо Кермел, La Libraire de la place aux herbes

“...я же годами не помнил о Менделе-букинисте, я, который должен бы знать, что книги пишутся только ради того, чтобы и за пределами своей жизни остаться близким людям и тем оградить себя от неумолимого врага всего живущего — тлена и забвения.”
― Стефан Цвейг, Мендель-букинист

“Потому что не может быть законов, защищающих нас от самих себя, ни один уголовный кодекс не предусматривает наказаний за преступления против литературы. И среди преступлений этих наиболее тяжким является не цензурные ограничения и т. п., не предание книг костру. Существует преступление более тяжкое -- пренебрежение книгами, их не-чтение.”
― Иосиф Бродский, Нобелевская лекция

“Я прочла столько книг... Но, как все самоучки, всегда сомневаюсь, правильно ли их поняла. То мне представляется, что я могу окинуть взором всю громаду знаний и все, чего я нахваталась, сплетается в единый узор, в разветвленную сеть, то вдруг смысл исчезает, суть ускользает, и, сколько я не перечитываю строчки, они только становятся все невнятнее, а я сама себе кажусь полоумной старухой, которая от корки до корки прочитала меню, и думает, что у нее от этого наполнился желудок. Наверное, такое сочетание проницательности и слепоты - специфика самоучек. Оно лишает их надежных вех, которые дает хорошее образование, зато наделяет способностью мыслить свободно, широко, тогда как дисциплинированный ум расставляет перегородки и не допускает вольностей.”
― Muriel Barbery, The Elegance of the Hedgehog

“Ако не правим нищо със знанието, което придобиване, само похабяваме учението. Книгите могат да съхраняват сведенията по-добре от нас; това, което те не могат, а ние можем е тълкуването. Следователно, ако човек не възнамерява да прави заключения, спокойно може да остави сведенията да си стоят в книгите"
-Ясна”
― Брандън Сандърсън, The Way of Kings

“Книгата е светата обител на думите, а думите са светата обител на мислите, които по такъв начин могат да бъдат посетени. Човек, ако не чете, тоя човек я кара с петстотин думи, останалата част от езика за него е тера инкогнита, където дори на екскурзия не е ходил...”
― Петя Караколева, Къщата сутрин

“Човек към себе си привлича
този, който по сърце и душа на него прилича.
Това, което самият той отразява,
най-неочаквано в живота му се появява!”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място

“Въпрос

Къде отиде любовта ни?
Днес питам небето.
Като пясък изплъзна се от моите длани,
в миг погълнат от морето.

Как така от човека, когото обичам, превърна се в непознат?
До вчера близък, а сега – толкова далечен.
В историята наша случи се обрат.
На друга бил си обречен.

И горещо моля се да завали.
Тъгата в очите мои по-малко да личи.
Ще се слеят сълзите с капките дъждовни,
но как ли ще се заличат раните любовни?”
― Весела Алегрия, Мечтай! Вярвай! Обичай!

“- … Знаеш ли, миличка, слънчогледите притежават магическа сила да оправят настроението, да носят радост и усмивки…
- Така ли?! И как по-точно? - с леко съмнение попита Соледад.
- Ами, ето така… - усмихна се закачливо Алберто, кавалерски поднасяйки ѝ един слънчоглед. – Забележи, мила ми Соледад, че това не е обикновен слънчоглед. Не прилича на никой друг! Специален е като теб!
Наистина Алберто имаше право. Вглеждайки се внимателно в слънчевото растение, девойката забеляза, че питата му не е с типичната овална форма, а прилича на сърце. Да, слънчогледът имаше форма на сърце. Беше наистина уникален.”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място

“В сложното математическо уравнение на любовта „Мразя те!” твърде често се равнява на „Обичам те!”.”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място

“Мені здавалося, що правило просте: якщо ти вмієш читати - треба перечитати всі книжки на світі.”
― Дженни Колган

“Тільки книжки ніколи її не зраджували.”
― Дженни Колган

“Проти брутального світу, який її оточував, мала єдину зброю - книжки, які брала в міській бібліотеці, надто ж романи, вона цілу купу їх прочитала, від Філдінґа до Томаса Манна. Вони давали їй нагоду втекти в уявний світ, вирватися із життя, що не приносило ніякого задоволення, але водночас були значущі для неї і як речі: вона полюбляла гуляти вулицями, тримаючи книжку під пахвою. Книжки були для неї наче елегантна тростина для денді минулого століття. Вони відрізняли її від інших людей.”
― Мілан Кундера, The Unbearable Lightness of Being

“Це був справжній книжковий хаос - безлад, котрий одначе був строго підпорядкований певному математичному законові.

Справа у тім, що , на думку сторонньої людини, у кабінеті панував цілковитий розгалдіяш. Але, на думку хазяїна, тут був строго організований порядок - лише він знав, де яка книга лежить, і лише він один міг знайти серед тисяч ту, котра була йому потрібна тут і зараз.”
― Dorje Batuu, Коко 2.0

“Беше онова специално време в края на годината, когато светът става малко по-добър и белоснежен, а чудесата – възможни…”
― Весела Алегрия, Коледен алманах 2023: Нова българска литература

“Героят в Йордан мигом се обади. Той се спусна бързо и я улови в сигурните си обятия. От лекия трус косата ѝ се полюшна магически и Дан усети копринения ѝ допир и омаен аромат на жасмин:
– Хванах Ви! – каза той с кадифения си глас, взря се в очите ѝ и сякаш я смрази.
Сърцето на Наталия се разтуптя. Страните ѝ се заляха с руменина, а умът ѝ тотално отлетя. Алените ѝ устни трепнаха непокорно, и тя остана безмълвна.
Този смут и вълнение накараха Дан също да се усмихне вътрешно, външно обаче запази обичайния си сериозен вид:
– Простете, че прекъсвам така вдъхновения Ви танц… – демонстративно се покашля той – но мисля, че сте сбъркали мястото! – с осезаема ирония каза Паришев и я изгледа някак от високо и подозрително.
Дребничката брюнетка си пое дълбоко дъх и пристъпи крачка напред:
– Напротив! – възрази му дръзко тя, вече дошла на себе си, и му подари бляскава усмивка. – На точното място съм!”
― Весела Алегрия, Алманах "Нова българска литература": Романтика 2022