“Моя собствена къща

Не квартира. Не задна стая. Не мъжка къща. Не бащина. Къща само моя. С моя собствена веранда и възглавница, мои красиви пурпурни петунии. Мои книги и разкази. Моите две обувки до леглото. Да няма към кого да махам с пръчка. Да няма на кого да чистя.

Само къща, тиха като сняг, място, където да отивам, чисто като лист преди стихотворение.”