“Човек си строи големи истории, това е истината, и може да им вярва с години, няма значение колко безумни са, и неправдоподобни, носи ги в себе си и толкова. И е щастлив дори, с такива неща. Щастлив. И би могло да не свършва никога.
Но ето че един ден се случва така, че нещо се счупва в сърцето на голямото фантастично построение, так, без никаква причина, счупва се внезапно, и ти стоиш и не разбираш как така цялата тази приказна история вече не е в теб, а пред теб, сякаш е лудостта на някой друг, а този друг си ти. Так. Понякога стига едно нищо. Дори само въпрос, който изплува. Това стига.”