Смъртта на речния водач

Смъртта на речния водач by Richard Flanagan

My rating: 4 of 5 stars


От тази книга разбирам, че Ричард Фланаган още в началото на писателската си кариера се е позиционирал за певец на Тасмания, "чудният планински остров на ужасите на края на света". От дивата, суровата и не прощаваща природа до напластените един връз друг комплекси в душата на тасманиеца – че е потомък на неграмотни каторжници, че е безкултурен дивак, че в кръвта му текат примеси и от аборигени, и от човекоядци, че е тормозил и избил аборигените, че е изсякъл дърветата, че е изтребил тасманийските тигри, че не приема емигрантите, че сам е емигрант. Това са само част от тези, които хващам като чужденец. Австралийският и тасманийският - в частност - читател вероятно би хванал по-тънки нюанси. Мястото, на което е поставен главният герой в живота, и цялата му биография и родословие, разказани под формата на видения – и кристално ясни и психеделични, и от упор, и от птичи поглед – докато се дави, са едновременно отговор на комплексите и почит към неопитомената природа като истинския стълб на тасманийската идентичност и неопетнен повод, ако не за гордост, то – поне за самочувствие. Аляж Козани е полу "кореняк" тасманиец с аборигенска жилка, полу словенец от Триест; фамилното име на жената, която най-дълго (но и до най-внезапен драматичен край) е била край него, е китайско; в училище го подбиват, че е рижав жабар; дядо му е потомствен дървосекач, запратен от случайността да контрабандира шевни машини в Титова Югославия; семейството на баба му живее снобски в мехур на обществено приета лъжа, че са свободни заселници; а на дядо му – в подобна, че са бели католици; а прабаба му мечтае мъжът ѝ каторжник да се върне за нея и да я отведе от Тасмания на свобода в митичния Нов Йерусалим. И именно такъв герой намира смисъл на съществуването си, водейки туристи на експедиции по течението на река Франклин, спасена от язовирна стена след мощна еко кампания в началото на 1980-те, в която сам е участвал активно. Така чрез образа и участта му романът възпява и спорта рафтинг* в бързи води. И професията на речния водач с целия комплекс от умения, страхове и отговорности, който носи. Фланаган познава реката от собствен опит по нея и успешното или „не съвсем“ преодоляване на конкретните именувани препятствията е описано в хиперреалистични подробности. Което ще му се утвърди като стил и ще достигне нови висоти 20 години по-късно в описанията на успешни или „не съвсем“ наказателни практики срещу тасманийски военнопленници в японски концлагери в донеслия му международен пробив роман за тесния път на север. Личният ми момент при четенето на тази книга е, че потвърждава представата, добита за голяма част от споменаваните места, които помня от обиколката си на острова през лятото на 2012. Хобарт, Ричмънд, Порт Артър, регистрираната и в ЮНЕСКО Зона на дивата природа в Тасмания, през която тече и река Франклин. Точно по нея може и да не съм се спускал, но от опита си по други реки на други континенти и приятелството си с речни водачи, много лесно разпознавам себе си в някой от туристите. Проблемът е, че май става дума за конкретен турист. Дерек. Вомбат да ни пази!

*тук преводачът губи една точка, защото макар и на английски да се използва една дума raft за дървен и надуваем сал, на български да се прави разликата между сал и рафт е богатство не езика



View all my reviews