Мария Донева's Blog, page 20

„Забравените в неделя“, „Коля“ и „Просто страст“

Три прекрасни книги, казвам ви.

„Забавените в неделя“

„Забравените в неделя“ – шансони, любов и война

Втората книга е „Коля“

Роман разбулва мистерията около смъртта на Чайковски

Третата – „Просто страст“

Нобелистката Ани Ерно ни хвърля в дълбокото

Живот!

Знаех, че е излязла, но я видях за първи път преди малко.
Даже по-хубава, отколкото си я представях!
Тя е в голям формат, има твърди корици и обложка, цветовете ѝ са красиви, не са крещящи, тя буди мечти, но е съвсем истинска.
Толкова се радвам, че просто седя и дори не я гледам, ей тук до мен е, и се радвам. Прекъснах това важно занимание само за да ви кажа колко съм щастлива.
„Живот – История на Земята в стихове“

С книга на плажа

Следващата седмица в Бургас ще има много празници, свързани с книгите.
И аз ще бъда там на 10 август. Ще се радвам да се видим там.

Тук можете да видите пълната програма и да си харесате някое събитие.

Три статии за книги с дълги заглавия

Добре де, първата беше с кратко.

„Танго“, Робърт Джеймс Уолър

Стигаме финала на трилогията, започнала с „Мостовете на Медисън“

Втората е „Слънчеви очила за дъждовни дни“, Мамен Санчес.

Любов и престъпления във врящия котел на слънчева Испания

Последната за тази седмица е новата книга на Боян Биолчев „Сценарият като литература или обратното. Кино за четене“

А ти прочете ли тези филми?

И защо

Един смачкан човек 
Предпазливо се вдига
Не да прави геройства
Взима някаква книга

Гледа я три минути
После май я забравя
После, без да се срути
Настрана я оставя

Вижда без да разбира
Хапва нещо безвкусно
Днес човекът намира
Сили да се избръсне

С малки стъпки пристъпва
Пълни някакви туби
Миналото поскъпва
Бъдещето се губи

Той цветята полива
Как можа да забрави
И виновно се свива
И какво да направи

Очилата къде са
И жена му къде е
За кого да се сресва
И защо да живее

Добър дракон

Пиша това, за да отбележа нещо, заради което съм доволна от себе си.
Намислих си и си направих нещо като плот, върху който да подреждам пъзели.
Досега използвах чертожната дъска на Иво, но тя е тежка и размерът й е 50/70 сантиметра, а понякога ми трябва малко по-широко пространство.
Намерих си един дълъг тесен кашон, скроих го (щом тази дума се употребява за дърво, значи сигурно може и за картон от кашон), залепих го с горещ силикон – на два слоя, за да стане по-здраво, облепих го с хартиено тиксо и готово. Може да се подобри, но бързо се изморявам, а и така също е добре. Размерът му е 75/75, чудо и половина!

Подредих един квардатен пъзел и да, работи.
Не е кой знае какво, но за мен е нещо.

Нови статии за книги

Напоследък не мога да се пречупя и да направя дори нещата, които аз сама съм си намислила. Пак пропуснах да напиша за книгите в „Сега“ и пак се събраха цели четири.
Междувременно обаче преведох две нови, много хубави, за мечета. Ще ги печатат през лятото, предполагам, че ще излязат през есента.

Надявам се да се завърна от войната с непокътнати способности.

Книгите една с една не си приличат.
Последната за юни беше „По здрач. Моят живот в семейство Делон“, Антони Делон.

Антони Делон, синът на „свещеното чудовище“

Първата юлска книга е фантастика.
„Дружество за опазване на кайджута“, Джон Скалзи

Ако Годзила съществуваше наистина

Следващата книга е чудесен дебют.

„Рентгенова снимка на свободата“, Михаела Илиева

Свободата може да звучи и от рентгенова снимка

Днешната статия е за „Играта“, Ви Кийланд

Любов, секс и американски футбол

Джазът пее на български на Деветашкото плато на 30 юни

За първи път ще отида там и не знам нито къде е, нито какво е, но съм се приготвила за голяма красота.
След концерта ще има джемсешън, и така – докато изгрее слънцето на първи юли.

Всеки има нужда от това.

По-долу е пълната програма на фестивала, хубава като картинка.

Две седмици, четири книги

Непоносимо ми е, че аз си изпълнявам задълженията, животът тече и на повърхността няма дори концентрични кръгове, водата не е размътена. Всичко ми изглежда като шарена имитация на нормалност. Все едно един свят не е изчезнал, все едно никога не го е имало.

Ето препоръката ми за четири книги, в които да се потопите и да забравите това, за което не ви се мисли. Книгите поне не се преструват, че са нещо различно от имитация на имитацията и така стигат до самата истина, само че от другата й страна.

„Еуфория. Роман за Силвия Плат“, Ерин Кулхед.

В „Сега“: Спасяването на Силвия Плат

Ето тук – епизодът от подкаста „За книгите“, ако не ви се чете, а ви се слуша. Не е едно и също на двете места:

В подкаста: „Еуфория“ от Елин Кулхед

„Екстазис“, Радослав Бимбалов

Любовта като билет до смъртта и обратно

„Рапсодия“, Мичъл Джеймс Каплан

„Когато свиреха, ангели прелитаха между сърцата им“

„Норвежка гора. Всичко за цепенето, подреждането и сушенето на дървата – и за душата на огъня“, Ларш Мютинг

В „Сега“: Как да си осигурим най-доброто отопление за зимата

В подкаста: „Норвежка гора“ от Ларш Мютинг

„Първа кръв“ и „Какво си пожелаваш“

Статиите миналата седмица бяха за две книги, които са много различни една от друга и си приличат по това, че ми харесват.

„Първа кръв“ на Амели Нотомб:

Амели Нотомб се сбогува с баща си и с детството

„Какво си пожелаваш“ от Катрин Сентър:

Трактат по оптимизъм, маскиран като любовен роман