Мария Донева's Blog, page 18

„Тихи години“ и „Започни да живееш, Клоуи Браун“

За „Тихи години“, Алена Морнщайнова

„Тихи години“ съдържа разяждащата отрова на мълчанието

За „Започни да живееш, Клоуи Браун“ от Талиа Хибърт

Любовна история, разказана с неприлична лекота

„Фантастичното дюкянче“

На 9 ноември от 19 часа на сцената на Държавна опера Стара Загора
ще бъде премиерата на най-новия спектакъл на детската школа към операта.
„Фантастичното дюкянче“ е балет от Росини и Респиги, но нашето представление ще бъде не само балетно, а и театрално-музикално.

Написах либрето и текстове за песните, така че да има възможност за изява и за децата от актьорската и вокалната школа. Бях готова в края на август.
Премиерата ще бъде само след няколко дни!

9 ноември /четвъртък/ 19.00 часа, сцена Опера

ФАНТАСТИЧНОТО МАГАЗИНЧЕ за деца

Премиера

Балет по музика на Дж. Росини/Оторино Респиги
Хореография и пластика Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов
Вокален педагог Инна Андреева
Текст и сценична адаптация Мария Донева
режисура Жасмина Чолакова

Детско-юношеска студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора

Билети се купуват от касата, а също и онлайн от ТУК.

Дали е дюкянче или магазинче – има различни философски школи. Аз не знам, изобщо не ме питайте!

„Боядисвам в бяло лятото“

Така се казва новата ми книга, която предстои да излезе скоро.

Издателството е Жанет 45. Редактор е Здравко Дечев. Автор на корицата е Люба Халева. Много им благодаря и ги обичам.

Спретнат пакет от четири статии за интересни книги

Програмата напоследък много се сгъсти с пътувания, срещи, гости, тържества и плетки (да), и миналата седмица пропуснах да сложа връзки към статиите в „Сега“, така че ето ги, общо четири, последните за месец октомври.

За „Всички погубени места“ от Джон Бойн

Историята на всеки загинал в Холокоста си струва да бъде разказана

За „Утринно море“ от Маргарет Мацантини

Два погледа към съдбата на мигрантите от Италия и Либия

За „Спомен за гората“ от Дамир Каракаш

Мечтите и страховете на детството в „Спомен за гората“

За „Да се учим, ако сме тъй благословени“ от Беки Чеймбърс

За знанието и въображението, които ни отвеждат надалеч

ти коя си

ти коя си каква си  какъв вятър те носи
само ти ли се луташ в идиотски въпроси
само ти ли се будиш със сълзи под езика
само тебе ли страшното те примамва и вика

само ти ли си тежка, изтощително вярна
само в тебе си някаква денонощна пожарна
без вода и без хора най-позорно бездейства
само твоята съвест ли хем принцесва, хем змейства

има други, разбра ли
там са твоите хора
равно тъжни и болни
с равно сладка умора
има много самотни
с натежала глава
очевидно
мнозина сте
но какво от това.

„Животът е тълковен речник“ и „Тома Неверни“

Миналата седмица писах за две хубави книги.
Първата е на новата книга на скъпата на сърцето ми Веселина Седларска „Животът е тълковен речник“

Веселина Седларска съставя тълковен речник на тъгата

Втората статия е от норвежеца Атле Нес: „Тома Неверни: Роман за Караваджо“

Караваджо е Галилео на платното в биографичен роман

„Орисниците“

Вие си мислите, че съм в Стара Загора, а аз снощи бях на Бродуей и сърцето ми още е там.
Радост Младенова, Иван Калошев, Красимир Ангелов, другите ръководители – съжалявам, че не ги познавам, майсторите на декора, мултимедията и осветлението са взели текста на „Орисниците“ и така са го разработили, че децата от Детско-юношеска студия за сценични изкуства „Алегра“ да покажат какво могат.
А те могат много. Смайващо много. Това е пълноценен и много сложен балетно-театрално-музикален спектакъл, достоен за професионална сцена. Без грам снизходителност, защото са деца; без да си позволят да правят грешки – макар че когато малките грешат са още по-сладки, но никой не си позволи да се възползва от това.
Много беше хубаво. Много.
Сега ще ви кажа какъв е краят на пиесата.

ФИНАЛ

РАЗПОРЕДИТЕЛ: Аз съм най-хубавото! Аз съм публика!

ДЕЦА: И ние! ние!

РАЗПОРЕДИТЕЛ: Ама как така! Ти нали ще станеш художник! А ти – певица! А вие – балерини!

ОПЕРА: Истинските творци се интересуват не само от себе си. Те се учат и от другите изкуства.

ДЕТЕ: Освен това ни е много приятно и интересно да гледаме и да слушаме всичко, което е хубаво!

БАЛЕТ: (към едно от децата) Впрочем, всички други деца вече си избраха какви ще станат, когато пораснат. Само ти не си още.

ДЕТЕ: Аз искам…

Чува се туптене на сърце.

ДЕТЕ: Аз бих искал… Какво е това? Вие чувате ли този звук?

ОПЕРА: Прилича на пулс.

ПАНТОМИМА: (показва с движения туптящо сърце)

ДЕТЕ: Какъв хубав звук! Мисля, че означава нещо… Нещо специално за мен!

БАЛЕТ: Това е звукът на сърце, изпълнено с любов.

ДЕТЕ: Възможно ли е… Наистина ли това е… Мама?

Децата се събират около него.

ДЕТЕ: Да, това е мама! Тя ме очаква и ме вика!

ОПЕРА: Трябва първо да избереш какъв ще станеш, за да те орисаме, преди да се родиш.

РАЗПОРЕДИТЕЛЯТ: Не, детенце. Не карай майка си да те чака. Има време, има много време. Ще решиш по-късно, нали?

ДЕТЕ: Аз вече зная. Моля ви, орисници, искам да ми пожелаете най-важното нещо на света.

ОРИСНИЦИТЕ: Какво е то?

ДЕТЕ: Орисайте ме да бъде добър, смел и умен. А аз сам ще избера какъв да стана, когато порасна.

ОРИСНИЦИТЕ: Да! Разбира се! Бъди добър човек! Бъди смел! Бъди умен!

ДЕТЕ: Отивам при мама! Благодаря ви! Много ви благодаря!

Снимките са от страницата на „Алегра“.

Начинаещо коте

Аз все още съм само начинаещо коте,
но полагам старание да й пълня живота
със игри и със мъркане, със вълнения ярки,
сутринта й донесох две прекрасни хлебарки
и опашка от гущер (сдъвках долния край),
в смисъл – май ти е скучно, на, вземи поиграй.
Градинарствам в саксиите и катеря пердетата.
Проверявам състава и вкуса на кюфтетата.
Всички златни момичета слагам в малкото джобче:
съчетание с орехи, ластичета и копчета
цяла нощ съм тренирал презглава на паркета.
За секунда развивам скоростта на ракета,
блъскам се в огледалото с пухкавото си теме,
скачам върху лицето й, вземе ли да задреме,
пея весели трели и трагически арии,
бягам слалом през викове и летящи шамари, и
пак й кацам на рамото, мяукам й оглушително.
Аз съм коте с амбиции. Аз живея стремително.

„Куршумът, който не улучи“ и „Скипи умря“

Миналата седмица написах статии за две книги, които си приличат само по това, че и двете са страхотни.

За „Куршумът, който не улучи“ от Ричард Озмън

История за похищения и убийства, сгряваща сърцата

За „Скипи умря“ от Пол Мъри

„Скипи умря“ – още едно съкровище на ирландската литература

Снимки от Русе

Беше много хубаво, като в Русе!
С приказни библиотекари, с публика от приятели. А аз наистина се притеснявам повече от преди, когато съм пред хора, и обвинявам за това ковида!
Благодарение на най-любимата Ваня Хинкова на света и на библиотекарите от Детски отдел, имам снимки и от двете събития. Показвам.
Плакат, Ваня, Детски отдел на РБ „Любен Каравелов“:

Вечерта в библиотеката

И приказната среща във фоайето на операта!

[image error]

Благодаря!