Raycho Stanev's Blog, page 5

Карнавал – истории в картинки

Само месец преди дългоочаквания Край на света, две от най-използваните думи в световен мащаб са like и share (с българските им еквиваленти лайквам и шервам). В геометрична прогресия се увеличава броят на хората, всекидневно харесващи и споделящи – лични статуси, новини, събития. Думи, музика, картинки. Малки и големи неща, които идват, докосват ни и си отиват. Естествена потребност от споделяне ли е това – да присядаме с другите край огъня, на седянка пред къщата, в кръчмата около шишето ракия? Да препредаваме и дооформяме историите и творчеството по свой начин, да бъдем част от цялото? Завръщане към Началото, към общото?

В същото това време медийната среда е все по-наситена с кампании в защита на авторството и за забрана на споделянето. Творецът трябва да получава адекватно заплащане за изработеното, да. Но къде е границата, прекалените забрани не затварят ли Автора в клетка, недосегаем, далеч от хората? Не става ли изкуството твърде изкуствено? А можем ли с прекомерното споделяне да убием и изгубим Автора? Кое е честно?

Карнавал – истории в картинки е проект на НАГЛЕДНА, който всъщност не се опитва да отговори на тези въпроси. Може би е едновременно въпрос и отговор. Или нито едното. Всичко започва с един писател, един дизайнер и една корица на нова книга, която, оказва се, не е подходяща за канадския пазар. Рауи Хадж, Райчо Станев, Карнавал – сътрудничество и приятелство, започнало с втората книга на Рауи, преведена на български език (Хлебарка). Книгата вдъхновява картина, която – вместо като корица – заживява отделен живот и на свой ред дава идеята Райчо, Ани, Пенка, Радо и Евгени да фантазират и опишат свои приятели (с техни конкретни черти и навици) като различни животни, част от Големия Карнавал. Кратките истории са споделени с Пенка Динчева, която ги претворява в двадесет и пет картини.

Откриване: 24.11.2012, 19.00 ч., Photosynthesis, бул. В. Левски 57, София

Светло бъдеще

проект на Нагледна (Райчо Станев, Радомир Данков, Евгени Богданов)

www.svetlo.nagledna.net – страница на проекта

Израснах в очакване на светлото комунистическо бъдеще, което щеше да реши всичките ни проблеми. Оставаше просто една малка крачка. Още 10-на години и преминаваме от социализма в светлия комунизъм. Спомням си деня, в който споделих на майка ми новината, съобщена ми в Часа на класния ръководител. Какво разочарование да разбера, че на нея (майка ми) са й били обещали същото само че 30 години по-рано… и вече отдавна е трябвало да сме в това Светло бъдеще. Аз съм от поколението с детство в социализма, но съзряло в прехода. Повечето от клишираните лозунги са като част от детските ми игри.

Над 20 години след 1989 рекламните слогани си прокарват път с помощта на сантименталната ретро носталгия и така партийната реклама достига все по-лесно целта си.

Намирам за невероятно колко много хора очакват да чуят същите празни призиви и обещания и Светлото бъдеще отново е ключова фраза в днешните речи.

Райчо Станев



Описание

Използвайки различни букви от неонови реклами за магазини, сладкарници и кафенета, Нагледна изписва отново добре познати лозунги от близкото минало. Осъвременяваме ги не като сменяме думите, а като подменяме шрифта. Така, сменяйки функцията на буквата, изписваме политическа реклама с шрифтове, предназначени за магазини за цветя, бельо, сладкарници и хранителни стоки.

Интересуваме се от връзката между шрифта и посланието, което се изписва с него. Изработените ръчно външни реклами от социалистическо време са изгубили своята функция и постепенно изчезват от лицето на българските градове. Те представляват графологично културно наследство на страната и би трябвало подбрани образци да бъдат съхранени, дори и като основа за създаването на нов, самобитен образ на кирилицата в типичния за България стил. Гледайки ги, се опитваме да игнорираме тяхното съдържание и да ги възприемем като организиран визуален шум.

Политическите лозунги са били изписвани винаги с блокови шрифтове, чисти, плътни и ясни, прокарващи политиката на социалистическата действителност. Привидната сериозност се опитва да прикрие идеологичната безсмислица. Използвайки свободните шрифтове на търговските обекти от същото време, ние сваляме сериозността и разкриваме празнотата на посланието. Подчертаваме я в опита й да се появи на политическата сцена отново днес.

Реализация

• Уъркшоп “Предприятие Реклама” – възстановяване и изработка на лампи от реставрирани букви, разговор-дискусия за авторските шрифтове от времето на социализма

• Акция “Светло бъдеще” – изписване на популярната фраза с реални стари неонови букви, инсталиране на обществено място в София, със светещ неон

• Серия от плакати с популярни соц-лозунги актуални днес (изписани с шрифта от неоновите букви), разлепени в градска среда

• Документален филм, показващ работния процес и резултата от проекта

Плакати

Букви-лампи (резултат от уъркшопа Предприятие Реклама, реализиран в рамките на Sofia Design Week)

Размер на големите букви от надписа „Фармация“: височина 50 см, дължина от 30-60 см, в зависимост от буквата. Надписите „С НИЯ“ и „ПИСА“ (идват от СПИСАНИЯ) са с височина 30 см и дължина около 1 м всеки.

Откъси от документалния филм на Евгени Богданов (очаквайте в края на октомври 2012)

Неохотният фундаменталист

[работен процес]

“Неохотният фундаменталист” разкрива по един много фин начин колко тънка е границата между едната и другата страна, била тя между изток и запад, корпорацията и религиозното течение, минало и настояще. Послание, което ни напомня за това как няма Черно или Бяло, а всичко е в нюанси, и кой може да определи кое е тъмно и кое светло. 11 септември помага на американците по-лесно да слагат клишетата за черно и бяло – всеки има право на избор.

[плакат с корицата и вплетена идеята от работните версии на книгата]

Мислейки за корицата, коментирах с Манол (Жанет 45) точно тази деликатна граница. Чух се и с Невена Дишлиева (книгата е неин избор и превод) и си поговорихме за многопластовото писане на Мохсин Хамид, за това как книгата действа на няколко нива и посланието достига до много голяма аудитория. Подход, който самият аз често се опитвам да използвам и много ми допада.

Реших да си послужа с няколко нива и за самата корица – ползвайки типичния градски пейзаж на Ню Йорк, вмъкнах между небостъргачите и по няколко разпознаваеми силуета на джамии. Заиграх се и с момичето, което върви като паралелна история в цялата книга. История, която всъщност е илюстрация на вътрешната борба на Чингиз (главния герой). Ако в “Нека големият свят се върти” Маккан илюстрираше трудния баланс на свещеника с въжеиграча в централния разказ, то в “Неохотният фундаменталист” Мохсин показва трансформацията корпоративен служител – фундаменталист, чрез романтичния любовен сюжет и промените в съзнанието на Ерика.

Прилагам и кореспонденцията с автора, с няколко оффлайн коментара ;)

English version of the post

Неохотния фундаменталист

[работен процес]

“Неохотният фундаменталист” разкрива по един много фин начин колко тънка е границата между едната и другата страна, била тя между изток и запад, корпорацията и религиозното течение, минало и настояще. Послание, което ни напомня за това как няма Черно или Бяло, а всичко е в нюанси, и кой може да определи кое е тъмно и кое светло. 11 септември помага на американците по-лесно да слагат клишетата за черно и бяло – всеки има право на избор.

[плакат с корицата и вплетена идеята от работните версии на книгата]

Мислейки за корицата, коментирах с Манол (Жанет 45) точно тази деликатна граница. Чух се и с Невена Дишлиева (книгата е неин избор и превод) и си поговорихме за многопластовото писане на Мохсин Хамид, за това как книгата действа на няколко нива и посланието достига до много голяма аудитория. Подход, който самият аз често се опитвам да използвам и много ми допада.

Реших да си послужа с няколко нива и за самата корица – ползвайки типичния градски пейзаж на Ню Йорк, вмъкнах между небостъргачите и по няколко разпознаваеми силуета на джамии. Заиграх се и с момичето, което върви като паралелна история в цялата книга. История, която всъщност е илюстрация на вътрешната борба на Чингиз (главния герой). Ако в “Нека големият свят се върти” Маккан илюстрираше трудния баланс на свещеника с въжеиграча в централния разказ, то в “Неохотният фундаменталист” Мохсин показва трансформацията корпоративен служител – фундаменталист, чрез романтичния любовен сюжет и промените в съзнанието на Ерика.

Прилагам и кореспонденцията с автора, с няколко оффлайн коментара ;)

English version of the post

Нека големият свят се върти отново

Преди известно време ви разказах за “Нека големият свят се върти” на Колъм Маккан, но сега искам да добавя още няколко неща, които се надявам да ви се сторят интересни.

Започнах книгата веднага след като прочетох Хлебарката. Тръгна трудно и ми се стори малко тромава, след всички тези емоции при Рауи. Това бе само на пръв поглед, може би заради откъслeчното ми четене. За пореден път се убедих, че подобен тип литература не може да се чете по 5-10 минути заспивайки вечер. За да усетя една книга трябва да се потопя изцяло и да заживея с нея, па било то и само за ден-два. Изчаквам я да ме хване и да не ме отпусне до края. Така стана и с Маккан. Толкова силно ме вкопчи, че след като я прочетох, още същата вечер изгледах и филма, който е свързан с централния разказ в романа. Централен не само защото присъства навсякъде в книгата, а и защото дава физическо изображение на същинската история в книгата. Илюстрира тънкия баланс, който пази Кориган (свещеник от ирландски произход), между духовния, материалния и женския свят. Баланс, който на пръв поглед изглежда абсолютно невъзможен, също толкова колкото и да качиш 2 тона оборудване (тайно) на двете кули, за да опънеш там въже и да изиграеш 45-минутен пърформанс на тази височина, а публиката да е цял Ню Йорк. За корицата смесих метафората с истинската история и изкарах свещеника ходещ по въжето-заглавие, пазещ по-трудния баланс.

Друго нещо, за което си мислех четейки тази книга, е това как романите могат да те подготвят и запознаят с един град много по-добре от всеки един гайд или справочник. Как не изпитах културен шок попадайки в апартамент в едно от гетата на Хавана, откъдето идват повечето от историите на Педро Хуан Готиерес в Мръсната Хаванска Трилогия. Същото бе и с Индия и Белият тигър. С радост подарявам английската версия на Соло на чуждестранните си гости в София. Надявам се скоро да успея да посетя Бруклин и да съм достатъчно подготвен за него рабира се :)

На снимката долу моята приятелка Айлин от Бруклин със Соло и Нека големият свят се върти. Тя е олицетворение на това как човек може да живее еднакво добре и в САЩ и България, а защо не и във всяка точка по света, където си пожелае. Нещо, което се отдава на малцина.

Covers, Posters and Books

“Just a quick note to tell you that i love the cover. Super!”

– Rawi Hage

“This cover is fantastic. I’m very pleased with it.”

– Mohsin Hamid

The white tiger by Aravind Adiga

Solo by Rana Dasgupta

Cockroach by Rawi Hage

My Street by Diana Ivanova and Babak Salari

Middlesex by Jeffrey Eugenides

The Virgin Suicides by Eugenides

Let the Great World Spin by Colum McCann

The Reluctant Fundamentalist by Mohsin Hamid

Behind Doors, cuban stories

Over Cities

Over Cities е поредния дигитален дневник, започнат преди почти година след престоя ми в Хавана.

Този проект съдържа истории за градската среда – улици и места от София и Хавана, Кубинско и Българско ежедневие.

Има нещо което е скрито отвъд типичните градски точки и обикновените места за туристическия фотоапaрат – там са безбройните истории скрити за тях.

През 2011, работейки по проекта Моята Улица, паралелно събирах и документирах впечатления от София и Хавана – фото и видео архиви записани за кратко време. София и Хавана два града с общо социалистическо минало и разделено настояще и въпреки това, отвъд него, общите точки в духа им все още съществуват. Човек трябва само да е наблюдателен, за да ги забележи.

Това е третия подред дневник след Helvetia и Re-Istanbul (Re-Istanbul бе в паралелната програма на 12-тото Истанбулско Бианале).

Идва с малко закъснение, обикновено гледам да свърша този тип проекти докато още съм на път или веднага след като се прибера, но тук не успях. В един момент даже бях на ръба да се откажа, но една презентация на така наречените ми “проекти на път” в Lomography Gallery Store Berlin и интереса на хората там ме върна обратно пред компютъра. Изобщо този тип маркиране на пътуване е интересно изследване на това какво правим след като се приберем с гигабайти снимки, видеа, бележки които остават и будят интерес само за нас самите, но не и за околните. Не защото са безинтересни, просто на никой не му се гледат купища снимки, които сами по себе си не разказват история. Всичко започна с Details of Piazza в едно малко село (Велано) в Тоскана (Италия), където изследвах малкия площад в центъра на селото по време на фестивала там. След това дойде The Great excursion in Birmingham, него го направих докато представях Голямата екскурзия. В същия дух е и Fisheyer – тук смесвам фишай снимките ми от Хавана, Тарлабаши и Деогар.

В момента заедно с Евгени Богданов работим и върху още един пътен продукт – Влакът над Берлин. Идеята за него дойде на една вечеря с писателя Рана Дасгупта в Делхи. Разказвайки му за Швейцарския си дневник и как с него съм започнал да развивам и работата си с текст, той ме попита дали някога съм мислел да добавя и фикшън в наблюденията си и така да ги оформям в история. Наистина се замислих и два месеца по-късно го направих. 20 къси истории от Берлин, оформенни с безценната помощ на Нева Мичева, на фона на Берлинските гари и спирки заснети с Ломокино в един Ломофилм. Очаквайте скоро първия трейлър подготвен от Евгени.

Behind Doors

Около година след посещението ми в Куба седнах да работя върху Behind Doors, продължението на “Моята улица, кубински истории”. Работата ми по оформлението на книгата вече беше на съвсем друго ниво след като бях събрал впечатления на живо, а също така и участвах в самото събиране на истории в Хавана. Новото заглавие подадено ми от Диана Иванова дойде точно на място, в момента в който тя ми го спомена, вече бях сигурен как ще подходя към корицата. Решението бе повече типографско от колкото графично – в унисон с историите, които вече не са в комбинация със снимка, а стоят повече като сбор от разкази, формиращи за читателя част от кубинската действителност. Използвах вратата от снимката на Мартин за фон на вече добре разпознаваемите букви от Кубинските събития. Допълнителен акцент внесе и дръжката с ключалката в О-то, създавайки впечатлението за поглед на вътре, през вратата, през ключалката. Заглавието и оформлението формират по много фин начин цялата идея на продължението на проекта. Ако в първата му част (Моята улица) говорех как работейки промених отношението си към улицата, то сега във втората успявам да осмисля значението на проекта цялостно и двустранно. От една страна за нас българите, които откриваме толкова много забравени връзки в българо-кубински отношения и изобщо целият кубински интерес, който е бил през социализма. Ще разкажа една моя случка в Хавана, която много добре илюстрира за мен българската следа в Куба.

Началото на юни е, обикаляме надвечер по Малекон (крайбрежния булевард в Хавана). Дария (българка живееща повече от 30 години в Куба) ни показва местните „невидими“ забележителности. Виждаме от дясната страна на шестлентовия булевард малък парцел с паметник на Кемал Ататюрк, никой не разбира защо е там. Следва скулптура на японски самурай с все още свежи цвята в краката му. След него ни посреща миниатюрна китайска градина, паметник на Вивалди и т.н. и т.н. Кубинското правителство продава скъпи парцели от тази страна на булеварда на заинтересованиете държави, за да имат те собствено представително кътче на Малекон. Пресичаме го и отиваме от по-добрата му страна, от към океана, където вятъра издухва всички лоши мисли от главата ти и остава само да се наслаждаваш на небето, облаците, вълните, старите сгради и коли, лентяйстващите кубинци. Точно тук стигаме до една малка паметна плоча, почти до самия океан. Осветявам със запалка и започвам да чета за Капитан Георги Георгиев роден на на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Той през 1976-77 година прави самотно околосветско пътешествие с яхта. Три години по-късно, това постижение е включено в Книгата за рекорди на Гинес. Капитана избира за своя отправна точка именно Малекон. Замислям се за това как всички познават паметниците на известните личности, които видях преди малко от другата страна, но никой не може да обясни какво правят те там. Никой не познава Георги Георгиев, но всеки след като прочете двата реда с делото му веднага разбира защо паметната му плоча е тук.

И така мисля или по-скоро се надявам че съвместната работа с екипа от Моята улица оставяме една тиха, но логична и на място следа в кубинската история.

Нека големият свят се върти

В работата ми по последните няколко корици, всяко заглавие със своята типография не само отговаря на същината на книгита, а вече е неразделна част от графиката. Заглавието е 75% от корицата, както Манол (Жанет 45) обича често да казва. Когато обаче имаме унисон с другите графични символи, тогава вече имаме цялостно възприятие, а не сбор от добри фрагменти.

Нека големият свят се върти на Колъм Маккан е един такъв пример. Тук нямаме съвършенство на отделните елементи, но за сметка на това присъства силна цялостност и неразделност на илюстрирана идея и типография. Няма да се спирам на това как точно съм подбрал отделните елементи, читателите много лесно ще разберат. Ще вметна само, че така се запалих и след прочитането й веднага гледах Man on Wire, чиято история е лайтмотив на ключовия разказ в книгата. Иска ми се да акцентирам на серията уъркшопи с Кирил Златков по калиграфия, които Нагледна миналата година организира и влиянието им върху типографията, което те оставиха у мен. Събрахме се едва 7-8 пъти за по два часа. Не станахме калиграфи, не усвоихме някаква сложна и съвършена техника. Въпреки това Киро с личния си пример, по-един много лек начин успя да възпита в нас отношението към буквата и съответно шрифта. Пишехме и бришехме с най-различни разнообразни инструменти: от дюлгерски молив, до през паче перо, подострен бамбук и стигнем до класическата перодръжка. По този начин много лесно може да стигнеш до същината на писмото. И в резултат се появиха първо Непорочните самоубийства, след това Мирис, Хлебарката и сега Нека големият свят се върти който се оказва завършващото звено в един нов цикъл от корици. Тук заглавието е част от плетеницата въжета по които главното действащо лице (Кориган) се опитва да върви и да пази баланса между светското и духовното. Трудният баланс също като при въжеиграча от централния разказ:

… накрая всичко се свежда до въжето. Той и жицата.

Шейсет и пет метра преодоляно разстояние. Кулите бяха

проектирани да се залюляват с почти метър по време на буря.

Един силен порив или внезапна промяна в температурата и

въжето можеше да се изпъне и да подскочи. Това беше едно

от малкото неща, които щяха да останат в ръцете на шанса.

Пристъпил ли е веднъж по въжето, или ще трябва да избег-

не подскачането, или да полети надолу. Едно поклащане на

сградите можеше да скъса жицата на две. Разръфаният край

на въжето би могло, летейки, да обезглави човек с хирурги-

чески разрез.

П.С. Да не забравя накрая, но в никакъв случай на последно място – благодарности за безценната помощ, която винаги получавам от Ъгъл за съвети свързани с шрифта и на Пенка за самите графики.

Рауи Хадж

Преди повече от година споделих колко добре се мисли поредица (Шеста кохорта), когато имаш възможността да работиш две книги едновременно (и двете на Малкълм Гладуел). Можах да подходя концептуално, така че да оформя поредицата без типичните „ограничения“ в шрифт, цветове и повтарящи се графични елементи, формиращи повечето типични поредици. Получи се така, защото работех върху реална задача, върху двете книги едновременно. В повечето случаи оформяш първата, мислейки след това за бъдещите и разчиташ именно на повторяемостта за разпознаване на поредицата, но не и тук. Последва „Маверик“ на Рикардо Семлер и след това „Опааа“ на Джон Ланчестър (предстои да излезе много скоро), които оформят цялостния облик на серията, като единствените дублиращи се елементи са центрираната композиция, шрифтът на подзаглавието и логото.

Интересен е и опитът с Индийската поредица, но планувам тази тема да излезе по-подробно самостоятелно. Сега искам да се спра на един друг много интригуващ случай, а именно, да заченеш визуална поредица, прескачайки езика, а защо не и държавата. Какъв невероятен шанс да правя „Хлебарката“ за България и „Карнавал“ за Канада, и двете на добре познатия ни от „Играта на Де Ниро“ Рауи Хадж. Може би е добре да се върна няколко месеца назад във времето, за да проследя как започна всичко. Прекарах един чудесен и смразяващ февруари в Берлин, където разбрах, че Рауи също се подвизава като гост на DAAD-Artists-in-Berlin Program. Действайки по няколко канала, успях да се свържа с автора с молба да се видим, за да обсъдим корицата за българското издание на „Хлебарката“. И така последният ми ден в Берлин се оказа първи на Рауи, който тъкмо се беше прибрал от кратък престой в Бейрут и още не бе отпочинал от пътя. Бях прочел книгата за две-три вечери и всичко бе прясно в главата ми, мислех как безумният студ и добавката от немска подреденост и правила успяха да ме доближат до хлебарката-емигрант в Канада. Също така, да изкарат кошмара на главния герой – че бялата хлебарка-човек е по-лоша от която и да било друга гадинка – като основен мотив за корица. Идеята се хареса на Хадж и още тогава предложи да ме свърже с агента си за евентуални корици, но това ми мина малко покрай ушите и не се заседя в главата ми. И ето че сега, два месеца след като му изпратих работния вариант на „Хлебарката“, той поиска от мен да направя „Карнавал“ – чисто новия му роман, който току що бе завършил в Берлин. Запретвам ръкави и подхващам да чета, следват няколко е-мейла с въпроси и отговори. Последни корекции по първата книга, скици по втората, изчистване, преспиване и всичко е готово, при това с ясна визуална идентичност, сочеща към автора, без значение от разликите в езика, цветовете, шрифта и държавата :)

Картинките в тази публикация са все още работни, очаквайте много скоро реалните книги.

Самият Рауи Хадж пристига за премиерата на българската си “Хлебарка” на 7 юни по покана на Жанет 45.