Raycho Stanev's Blog, page 4
June 17, 2013
June 14, 2013
May 10, 2013
Нагледно за книгите
-Как предпочиташ да фигурира името ти в издателското каре на една книга? Като художник? Като оформител? Като автор на дизайн? Като автор на корица? И защо? Каква концепция за направата на едно издание аргументира този избор?
-Обикновено използвам „оформител”. За мен работата по оформянето на една книга има функцията да събере илюстрация и типография – и да ги свърже със съдържанието. Именно връзката със съдържанието е водеща за мен. След нея всичко е въпрос на техника и стил.Ако обърнем поглед назад в специализираните издания от 80-те години, можем да видим различни формулировки на оформителската дейност. Там се говори за “Архитектура на вестника” (Димитър Георгиев, издателство „Наука и изкуство”, 1982) и “Техническо редактиране на книгата” (Текла Малинковска и Людвик Сита, Държавно издателство „Техника”, 1986). В наши дни сме свидетели на визуално безобразие на книжния пазар. Това се дължи, от една страна, на масовото навлизане на компютрите през 90-те. “Компютърен дизайн” (разбирай не дизайн на компютри, а дизайн, направен с помощта на компютър)… От друга страна, имаме цяло едно поколение професионалисти, което е загубено поради неумението си да борави с компютърната техника. Именно дупката, очертана от “изгубеното” поколение, прераства в пропаст между художествената и издателската дейност. Повечето издателства имат на щат т.нар. компютърни дизайнери, които задоволяват напълно техните изисквания. Това е разбираемо, когато няма култура и изискванията са занижени. Тук идва ролята на образователните институции, които би трябвало да възпитават тази култура. Резултатът, обаче, е видим.
-С какво ти пречи и с какво ти помага в работата фактът, че не си завършил Художествената академия?
- Образованието е в дълбока криза, далеч не само художественото. Нашето съвремие е прекалено динамично за действащата сега образователна система. Дори най-модерната учебна програма, прокарваща последни тенденции, е вече остаряла още при възникването на идеята за нея. В този смисъл, за мен възпитанието трябва да развива търсенето. Има, разбира се, класически техники и подходи, които не се влияят от промените – и е хубаво те да се знаят. Точно тези традиционни художествени техники ми отнеха доста време, за да ги уча в движение, а всичко това можеше да се сведе до няколко години, ако бях завършил академия.
- От кои други свои артистични проекти черпиш опит и сили в работата си по оформление на книгите?
- Опитвам се най-вече да черпя вдъхновение от всекидневието, с други думи, да бъда визуален разказвач на заобикалящата ни действителност. Този интерес може ясно да се забележи в проектите, които правя в областта на съвременното изкуство. Това, разбира се, дава отражение и в работата ми като оформител на книги. Имам късмета да се занимавам основно със съвременна литература, чиито проблеми са много подобни на проблемите от съвременното изкуство. Просто медията е различна: в единия случай е визуална, а в другия – текстова. Но тя, медията, е просто инструмент – и ако я възприема по точно този начин, човек вижда, че всичко всъщност е едно. В този смисъл, връзката между заниманията ми със съвременно изкуство и оформлението на съвременна литература е двустранна. Използвам опита и подхода от проектите в изкуството, докато работя корици, и обратното – черпя вдъхновение от книгите за проектите ми в изкуството.
- По-конкретно, какво представлява “Нагледна”?
- „Нагледна” идва от „Нагледна агитация”, списанието за графична култура от времето на социализма, което открих в бараката на баща ми. Днес бихме могли да наречем едно такова издание „Нагледна комуникация”. Живеем във време, в което информацията и спамът ни заливат отвсякъде. Съдя по себе си. С години съм изграждал предпазна стена към рекламата и ненужната информация – филтрирам внимателно е-мейлите, не гледам телевизия, изхвърлям купищата хартиени брошури от пощата, без да ги поглеждам, не приемам листовки по улиците. За да стигне нещо до мен, то трябва да ме е заинтересувало лично. В работата си следваме този принцип. Малкият екип на студиото включва хора, занимаващи се с видео, среда и графична култура. Всеки от нас разбира по нещо в областта на другия, заедно успяваме да се допълним и да вкараме лично отношение в продуктите си и така по-лесно да достигнем до хората. Това е “нашата” нагледна комуникация – www.nagledna.net
- А каква “нагледна комуникация” наблюдаваш, щом влезеш в първата по-голяма българска книжарница?
- Ненагледна комуникация! Изключвам, разбира се, малките островчета, защото качествено оформление на книги има, макар и рядко. Не искам да влизам в ролята на експерт, който дава оценки, но когато не са покрити поне минималните изисквания, не е нужно да си експерт, за да се възмутиш от тоталното безхаберие за качество. Когато този минимум бъде покрит от по-голямата част от изданията, тогава вече може истински качествено изработените книги да се видят в цялостната им светлина. Все пак има надежда. Влизайки в супермаркета, вече мога да видя минимума визуално качество по голяма част от етикетите и опаковките. Вярвам, че след като храните са покрили въпросния комуникационен минимум, може и за книгите да има шанс.Аформулата е проста:наличие на естетика, композиция и шрифт (задължително); връзка със съдържанието (пожелателно…).Ако е спазено тази базисна формула, всеки елемент може да бъде изведен и доработен. Естетиката да отговаря на типа литература. Шрифтът да подсказва връзката със съдържанието. Ако тази връзка има определена метафора, то тя би могла да се изведе и с графика.На едно следващо ниво да се потърси връзката между самите елементи. Корицата трябва е хомогенно цяло, така че да не може просто да смениш заглавието – и да я предложиш за друго издание. Всеки един от елементите й не бива да съществува самостоятелно.Другото, по-дълбоко ниво е изборът на метафора, която да изведеш от съдържанието на книгата. Тук идва личният момент, който – ако си чел книгата! – можеш лесно да споделиш.Отново искам да отбележа, че разбивайки работата на различни етапи, не е нужно да си експерт, а по-скоро да умееш да играеш с тях. Аз не съм нито типограф, нито илюстратор. Просто работя с различните компоненти, създавайки нещо многопластово и в същото време лесно за разбиране, за да може всеки от читателите да стигне до своя пласт.Най-важното е да има какво да кажа; естествено, подкрепено от минималните графични изисквания. Аз правя нещо изключително просто – чета книгата и така винаги имам какво да кажа. Защото ако няма какво да споделиш, колкото и добра да е техниката ти, си остава само техника. Тази фина разлика обаче остава незабелязана поради морето от наистина лошо оформление. Когато имаме добро средно ниво, тогава вече можем да говорим за концептуални различия в оформлението на книгите. Но засега всичко е под един знаменател за повечето български издатели…
- Ще повторя кощунствения въпрос: четат ли въобще оформителите на книги?
- Отговорът се натрапва с един бегъл поглед в първата по-голяма книжарница.
- Какви са хонорарите за направата на една книга? И дали те нямат връзка с кризата в качеството?
- Това е омагьосан кръг, от който трудно се излиза – качеството е лошо, защото заплащането е ниско; заплащането е ниско, защото качеството е лошо. Опитвам се да разчупя този здраво стегнат кръг, но има нужда от малко помощ и от насрещната страна.
- От каква по-точно помощ се нуждаеш? Какви конкретни мерки могат да бъдат предприети?
- Повече постоянство и стремеж за цялостна промяна. Стъпки напред вече има. Добрите примери са налице, но все още достатъчно епизодични. Хубав образец в тази посока са преводачите. Все повече се говори за качеството на превода и работата на преводача. Искрено се надявам скоро да може да обсъждаме по подобен начин и визуалните качества на една книга.Конкретни мерки не бих могъл да предпиша, защото ситуацията в различните издателства е различна. Като цяло, мога да призова за повече визуална култура.
- А кой научи теб самия на визуална култура?
- Бях 9-годишен, когато прочетох първата си книга – „Емил от Льонеберя” от Библиотека (разбирай, поредица) „Смехурко” на издателство „Отечество”. Това беше не само първата ми среща с книга, а и първият сблъсък с поредица. Поредиците обикновено ти дават посока в търсенето на определен тип литература. Внимателно подбраната библиотека е добър ориентир в морето от книги, в което може лесно да се загубиш. Затова още помня „Ян Бибиян” на Елин Пелин, „Тошко Африкански” на Каралийчев и „Патиланци”-те на Ран Босилек от серията „Ян Бибиян” на издателство „Народна младеж” – поредица, дала искрата за любовта ми към книгата. Следват томчетата с твърди корици на Джек Лондон и Стайнбек, които съм препрочитал безброй пъти в горния курс. Няма да изреждам всички любими книги от моето детство, а по-скоро ми се иска да обърна внимание на стройния визуален характер, който те носеха. Визия, която подсказва какво се крие зад специфичния декор на серията от корици. Ясно различими и говорещи. Винаги съм се възхищавал на Editions Zulma & Great Ideas на Дейвид Пиърсън и Rest Relax Read на Майки Бъртон. Все по-често обаче започвам да отправям поглед към детско-юношеските поредици от 60-те и 70-те години от българските издания. Това в никакъв случай не е в контекста на носталгия по миналото, а по скоро е носталгия по красивото. Не мога да го нарека класическо, но всъщност може би то е точно такова, защото не се влияе от време и мода. Просто е красиво. Във всички случаи, има какво да се научи, ако погледнем назад. Понякога ограниченията на техниката от това време водят до невероятни резултати, развивайки още повече фантазията на художника.
- А ако трябва да откроиш най-добрите корици на книги и въобще оформление за изминалите година-две, кои би предложил. И защо?
- Изброявам.”Кратки разкази завинаги” е чудесно оформена поредица от Ина Бъчварова и особено книгата “Кравата е самотно животно” от Давид Албахари („Жанет 45”). Оценката ми може да е субективна, тъй като самите разкази са ми близки, а и книгата е много цялостна заради илюстрациите вътре измежду разказите. “Панаирджийски фокусник”от Елена Ленголд (Издателство „Сонм”) е приятна със съвременно звучаща разработка на Борис Праматаров. “Като насън” от Артур Шницлер – Ælia Lælia, стои зад тази работа. Допада ми и цялата ясно различима линия на издателство „Фламинго”.Серията “Избрани разкази”на издателство „Ентусиаст”, работа на Иво Рафаилов. (И бележка за нещо от по-отдавна и затова го слагам в скоби. “О, Хенри” на Георги Господинов и чудесните илюстрации на Яна Левиева, Надежда Ляхова, Никола Тороманов („Жанет 45”). Добре оформено издание от Яна Левиева, хубав подарък, който не се замислих да купя за Коледа преди пет години. Дали заради кризата или просто не съм гледал внимателно, но скоро не съм виждал толкова цялостно замислено и скъпо като производство издание.)
- И, на финала, дигиталните технологии ще направят ли един ден нашия разговор около дизайна на книгата неразбираем за повечето читатели?
- Книгата, електронна или хартиена, винаги ще има нужда от добра визия. Единствената разлика е, че когато става въпрос за хартиен носител, дизайнерът трябва да мисли и за някои “аналогови” фактори – като хартия, обем, щанца. Размислите за материала винаги стимулират по-добре фантазията на добрия оформител. Тук именно е и по-важната подробност – материалът допринася за по-доброто преживяване при четене. С други думи, разговори за дизайн ще има – и ще продължава да има.
Райчо Станев живее и работи в Асеновград. Той е визуален артист и оформител, чиито работи включват различни арт-инсталации, илюстрации, типография и книги, представяни в София, Лондон, Цюрих, Берлин, Анкара и Хавана. В своите работи Райчо често обръща внимание на теми, свързани със съвремието или близкото минало и личните истории в тях. От 2005 г. поддържа блог, където описва работния процес на повечето си проекти. През 2007 основава Нагледна заедно с Евгени Богданов и Радомир Данков, към екипа по-късно се присъединява и Пенка Динчева. Печели първата награда на Creative Commons, България за творчески проект, публикуван под свободен лиценз, участва и в 12-ото Истанбулско Биенале за съвременно изкуство. През 2010 заедно с екипа на Нагледна поставя началото на серията “ReCover”, включваща изложби, филм и разговори за кориците на книги. Негови работи са публикувани в списания, като Novum и Chois Gallery, също така и в ревюто на Caustic Cover Critic.
Въпросите зададе Марин Бодаков
Култура – Брой 15 (2721), 19 април 2013
May 5, 2013
April 29, 2013
NOVUM
След Нагледните корици на Novum World of Graphic Design
NOVUM World of Graphic Design is a monthly magazine featuring the best in contemporary graphic design, illustration, photo design, the new media, corporate design, advertising and typography. novum also spotlights new talents and the latest trends. It presents a balanced mix of visions for the future and state-of-the-artdesign – to inspire all creatives in the world of international graphic design and advertising.
December 18, 2012
картички-картички-картички
Една малка празнична колекция от картички направени през последните години
November 28, 2012
ReCover – продължението
За книгите и оформителите
Захващайки се с оформление на корици преди малко повече от три години нямах ни най-малка представа в какво се замесвам. Първата ми неофициална корица за Жанет 45 бе „Как се прави камбана“ – съвместната работа с Диана Иванова по проекта Камбаната на Бела речка. Хубав маркер за мен да работя в тази посока бе фактът, че от списанието GALLERY the world‘s best graphic веднага проявиха интерес да публикуват книгата при тях. Последва „Отива една жена при лекаря“, която отприщи в мен позакърнялата ми любов към четенето. След това бе тежката работа с “Малките книги” на Боян Бенев, които ми дадоха страхотен тренинг с „кратката илюстрация“*. Именно тук стана преобръщането и задаването на посока в моя стил на работа. “Белият тигър” ме поведе към „моята“ стилистика както в типографско-илюстративно, така и в цветово отношение. Започнах да се интересувам как изглеждат книгите в различните страни, където излизат. Тук е мястото да отбележа колко бе важна селекцията на автори, която Манол Пейков (Жанет 45) прави, а именно основно съвременна западна литература. Селекция не само умело подбрана, но и отделно разграфена и разпределена между няколкото дизайнери, с които той работи. Когато чета книга, която ми допада, работата се превръща в хоби. Истинско щастие е да чета още неиздадена (в повечето случаи дори нередактирана) книга. Да дискутирам идеята й с преводача, редактора, дори със самите автори. Издателят пък влиза в ролята на куратор, селектиращ правилните книги за правилните оформители.
Превръщайки работата в удоволствие, успях да изведа кориците на едно прилично ниво, така че те да станат разпознаваеми и харесвани навън. Пример за това са публикуването на селектирани корици на места като Caustic Cover Critic и (More) Lovely Book Covers** или желанието на Рауи Хадж за съвместна работа по последния му роман (вж. проекта Карнавал). В същото време филмът на Евгени Богданов (ReCover) бе хубав повод да споделя работата си с хора, които са ме вдъхновявали. Така започна и приятелската кореспонденция с Bjorn Lie (Nobrow), David Pearson (Penguin), Chris Silas Nea (CSN) и още няколко имена от сферата на книгооформлението.
Но след тези малко помпозни думи да се върнем обратно към действителността. Какво се случва у нас? Къде е страната ни в оформителско отношение? Тук вдъхновяващи хора, творящи в момента, също не липсват. Винаги съм се възхищавал на работите на Ина Бъчварова, харесвам и нещата на Яна Левиева, Светлана Мирчева се появява, за жалост рядко, с разпознаваем стил и силна естетика. Със сигурност ще пропусна някого ако тръгна да изброявам хората, които вършат качествени неща. Това като цяло са малки оазиси сред безумната визуална салата, която издателствата ни предлагат. Вариантите могат да се обобщят в няколко категории:
• ти си „Компютърен дизайнер“***, владеещ адоби пакета, и приравняваш корицата с етикета за лютеница
• започваш да работиш на конвейер – хем става лесно и не се губи време, хем може да се каже, че работиш нещо престижно в очите на академиците
• правиш книги, защото ти е интересно и приятно с хората, които са твои съмишленици
При добри обстоятелства последната категория може да отприщи и едно по-цялостно представяне на продукта. Подходяща презентация със споделяне на идеите, публикации, дори изложби – това е малка част от добавената стойност, която може да додаде на книгата. В този дух е и продължението на ReCover, с една подбрана селекция от плакати, оформени скици и илюстрации от корици – така и хората, държащи на добре оформената книга, могат директно да подкрепят тази добавена стойност и оформителска линия в нашето книгоиздаване.
Заповядайте в LE PETIT SALON на изложбата „ReCover – продължението”. Откриването ще се състои на 2 декември (неделя) от 16.00 часа, като може да я посетите до 16 декември и да отнесете със себе си постпродукция – плакат или графика от любимо оформена книга.
____________________
*илюстративната версия на краткия разказ :)
**едни от най-четените онлайн медии за оформители на книги навън
***разбирай графичен оформител, а не дизайнер на компютри
November 26, 2012
Нагледен Трикотаж
Преди година, работейки по проекта ReCover, бяхме писали, че това е “експеримент, който има за цел да прескочи обичайните медии, използвани за типография и илюстрация“. Нарекохме го крос-медия и освен обичайната изложба включихме дебат, интернет активност и документален филм, описващ работния процес по създаването на корици.
Тази пролет, започвайки работа по Светлото Бъдеще, съвсем несъзнателно започнахме да прескачаме от медия в медия. Официалният старт бе с Предприятие Реклама – уъркшоп за авторските шрифтове във външната реклама от времето на социализма. Преминахме през фестивала за съвременно изкуство Sofia Contemporary, показвайки възстановен надпис Светло Бъдеще в открито пространство (фасадата на НДК). Намесихме се и в печатна медия, публикувайки 12 стари лозунга, изписани с „неонов“ шрифт в 12 поредни броя на национален всекидневник. Присъствието в интернет отново беше широко застъпено, подготвяме и тематичен документален филм. Сега идва време да се включи и публиката, следяла развитието на проекта. Следващата стъпка е Нагледен Трикотаж – изложба с тениски и чанти в магазин Три Котаж, където част от лозунгите, публикувани във в-к 24 часа, могат да се намерят, изписани върху тениски. Така всеки може да си купи брандирана тениска или пазарска чанта с “неоновата” азбука, и да стане индивидуална част от големия проект Светло Бъдеще. И не на последно място, да вкара съвременното изкуство в практична употреба, защото то трябва да се намира там, където му е мястото, а именно – сред хората :)
Заповядайте в магазин Три Котаж на ул. Любен Каравелов 41 в София.
November 13, 2012
Календария 2013
Какво ме накара да работя върху нещо, което съм правил с не особенно голямо желание в продължение на години? Как се роди и реализира идеята за Календара на Нагледна?
Вече над пет години живея щастливо и доволно. Вън съм от матрицата. Коледната истерия на рекламните агенции и корпорации минава тихомълком покрай мен.
Спомням си първата година, в която не правих календари до несвяст – истинско облекчение. Беше останал само споменът от ужаса на всеки дизайнер – да дойде краят на ноември, началото на декември и да получиш задание за календар: заглавна страница + още 12. Огромно лого на всяка, формат поне 50/70 см. Неписан закон – малко преди края на изминаващата година, институциите и корпоративните клиенти се “сещат” за този така важен рекламен материал. Който трябва да бъде измислен, предложен, стократно коригиран, одобрен и напечатан за по-малко от месец. Освен нас дизайнерите, и печатниците също обичат тези спешни проекти, понеже точно тогава графикът им е плътен поне до 5-и януари.
Аз самият бях много горд от факта, че четири поредни години не се занимавах с такива неща.
Както се пее в песента на великата група Лабиринт от Кърджали, Вечно щастие няма. Така и на мен ми се усмихна късметът за първи път миналата година с календара на Гьоте-институт. За радост, немската машина действа безкомпромисно със сроковете, така че още в началото на ноември всичко влезе благополучно за печат. Резултатът бе завидно добър:
При този календар най-харесах факта (изискване на директора Барч), че целият се побираше в плик А4 и можеше лесно да се разпраща по пощата.
Тази година получих обаждане в края на септември със запитване за календар на “Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство на страните от югоизточна Европа” („последният да затвори вратата”). Първоначално се зарадвах, че някой звъни още през септември с такава задача. Илюзиите бързо бяха попарени от факта, че ще имам пет работни дни за дизайн, редакция, корекция, и разбира се, печат. Опитът си каза “тежката” дума и за пет дни успях да свърша нещо, което съвсем не изглеждаше лошо, с оглед срока на изпълнение. Тук чисто тактически съкратих двуезичното изписване на дните от седмиците, което спестява доста време и корекции. Така или иначе този тип календари са повече визуални, отколкото функционални.
Време бе да помисля в тази посока и нещо за студиото. Вече имах двата жокера – формат за плик и пълна нефункционалност. Попаднах и на един доста добър пример в тази посока, дори и технически (ситопечат). The Last Calendar You’ll Ever Need / 2012, където гръцките комшии явно не са познали за последния календар и последната година (щом има Нагледен календар за 2013 – година ще има!).
Но пък това съвсем отприщи в мен идеята за нефункционалността. Запретнах ръкави и първото, което направих, бе да изпиша месеците със шрифта на
за да вкарам собствената идентичност вътре.
След което дойде и развихрянето с цифрите. Преди около две години съвсем случайно попаднах на едно много вдъхновяващо видео за летърпрес изделия.
А и миналата Коледа Влади от Банерджийницата ме светна за летърпрес апликейшън, който веднага свалих и инсталирах на таблета. Най-после успях да го вкарам в реална употреба. Подредих и напечатах собственоръчно 22 различни шрифта и с тях направих цялостната композиция.
Купих хартията и пуснах файловете на Юлиан, с който вече печатаме на сито четвърти продукт. Той умело се намеси и оправи част от грешките, както и смело сля почивните дни, там където оставаше по един ден между празниците – нали и без това ги сливат и не се работи.
В крайна сметка човек абсолютно не може да се ориентира за това кой ден кой е, но за сметка на това може да се наслади на това колко много почивни дни си имаме тук в България през следващата 2013-а. Истински повод за гордост!
В крайна сметка календарът стана съвсем навреме, избягвайки цялата лудница на печатниците и пощите. Чудесен подарък за партньори и приятели (в нашия случай е едно и също).
И накрая, но не на последно място – добър повод да пиша на хората, които активно следя.
Ето и местата в София, където може да си закупите тази графика на почивните дни в България :)
November 9, 2012
Годината на нашето недоволство
когато дизайнът генерира дебат
През 2011, работейки по проекта Моята улица в Хавана, попаднах в Casa de las Americas – Кубинската държавна културна организация. Голяма беше изненадата ми да видя изложбата “Liberta”, заемаща целия втори етаж. Невероятен начин за прескачане цензурата на държавния апарат и прилежащите институции, контролиращи свободата на словото. Абсолютно игнориране на печатните и електронни медии и директно поместване в сърцето на социалистическата пропаганда. Истинска ирония. Ето и една малка част от експозицията:
Като графичен дизайнер винаги съм се интересувал от връзката между текста и графиката, и как обработката им влияе на възприятията. В “Годината на нашето недоволство” маркирам 12 важни политически действия, генерирали вълна от обществено недоволство сред моите връстници. Започнах тази серия от плакати след последните събития, случили се на Орлов мост (София), във връзка с приетите корекции по Закона за горите и липсата на адекватно отразяване в нашите „свободни медии“. Тези локални проблеми са всъщност глобални, всяка една от разгледаните теми е актуална и навън. Използвам директния визуален език на пиктограмите, без текст. Гледайки ги събрани на едно място, се опитвам да ги игнорирам като група от самостоятелни недоволства и да ги изведа като организиран шум. Вярвам че този визуален метод за възприемане на политически заредени материали дава реален фокус на случилото се през последната година. Липсата на текст до графиките кара зрителите да си го представят, провокирайки дебат и създавайки по този начин една колективна памет за случващото се.
Очаквайте скоро продължение от НАГЛЕДНА
