Raycho Stanev's Blog, page 3
June 6, 2014
(none) Fit to Print*
В една дъждовна вечер, се качвам в малка кола на път за село в северозападна България. На задната седалка стои човек, който ми подава торбичка с късметчета за здрасти. Пристигаме и влизаме в топла и уютна стая, пълна с пеещи хора, събрани около масата. Първото нещо, което забелязвам е един едър човек с къдрава коса и очила, пеещ страстно с басов глас. Пуша лула навън, аромата от тютюна дава повод за разговор за миризми с домакинята. Ракия, вкусна храна и още разговори. Това са първите ми впечатления от Бела речка и срещата ми хората, които правят фестивала там. Малко по-късно правя малка изложба свързана с буквите и тяхната функция. Използвам страници от старо дизайнерско списание, което съм открил в бараката на баща ми. Появява се един чех, документиращ фестивала, искащ да разкажа за това. За моя изненада, преводача не превежда почти нищо, а по скоро следи за емоциите ми и когато усети несигурност се включва, за да ме подкрепи. Монолог, който ме накара да се замисля над въпроса за личната история зад списанието.
Следват години работа там – различни проекти или просто сбирки – идват и си отиват. В началото на преден план излизаха личните истории и работата с тях. През годините историите отстъпиха място на хората. Нови приятелства, нови споделяния и нови съвместни работи. „Живели ли сме в тоталитаризма?“ (среща-разговор с хора от различни страни, но сходно минало), „Истории за 1968“ (пътуване с баща ми и Диана в Словакия), „Голямата екскурзия“ (гостуване на Мурат в Турция и разговор край огъня), „Моята улица, Кубински истории“(едно приключение). Възстановяването на камбаната и казана за ракия в селото, бе обаче нещото, което ни накара да заработим и заживеем, за малко по-дълго време заедно и истински да взаимодействаме с мястото и ни свърза с хората живеещи там.
С годините Фестивала се промени и порасна, но хората останаха. Именно тези хора и моята връзка с тях пресъздавам в тази версия на Trauma and Miracles. Все още продължаваме да поддържаме връзката по между си. Трябва само постоянство към свързващия огън, който взе да се смалява в цялото бързане и който не бива да угасва и трансформира в фейсбук приятелство. За теорията на файсбук приятелството съм много благодарен на една статия и на една книга :)
Ако всеки поддържа по малко общия огън и следи за него, той няма как да изгасне.
На Диана и Бабак, които се свързаха с цялото ми семейство.
–––————————–
* fit to print е опция на принтера, която събира изображението в печатаемото поле на хартията и така няма опасност да остане нещо неотпечатано, неудобното е че изображението винаги отива леко на една страна (обикновенно нагоре). Ако обаче печатния файл се предвиди така че да няма изображения по краищата, а всичко предварително се постави в печатаемото поле, тогава няма нужда от тази настройка и всичко се отпечатва на мястото си, центрирано.
п.п. моля не обръщайте внимание на правописните ми грешки, все пак съм дизайнер и правописа не е от най-силните ми страни
December 18, 2013
December 7, 2013
Никога не е късно да смениш посоката.
Примери Нагледни
През 2007г., когато проекта Нагледна Агитация бе реализиран, една от целите му бе смесване на графичния дизайн със съвременното изкуство. Двете неща за мен винаги са вървели ръка за ръка – допълване и черпене на вдъхновение от едното, вливане в другото и обратно. Години по късно, когато дойде пика на финансовата криза и работата намаля, взех да използвам свободното време за повече изкуство. Това ми подейства добре и ме зареди с много свежи идеи. За съжаление само с кулутура човек трудно преживява, а с изкуство дори базово оцеляването не може да се постигне. Кризата си е криза и тя както Манол Пейков казва е “криза и на идеалите, криза на стойностите”[1]. Нещата в това положение вървят трудно и трябва промяна, за да се “постигне ново ниво на баланс”[2].
В ума ми изниква един детски спомен, по времето когато бях част от детска вокална група “Дъга”[3]. Художествената ръководителка, Снежана Полихронова, отговаряше не само за репетициите и концертите, тя също следеше и за успеха на всеки един от нас в училище. Закъсваше ли някой с оценките винаги следваше мъмрене, a ако нямаше променя следваха и по-сериозни мерки. От изключване не бяха застраховани дори и най-добрите солисти. Пеенето си е пеене, но училището бе преди всичко. Едното не трябваше да пречи на другото. За съжаление времето на началното училище отдавна отмина и дори ако г-жа Полихронова се появи отново, размахвайки заплашително пръст, това надали ще помогне.
Време е всеки сам да промени посоката. Това в никакъв случай не значи, че изкуството е зарязано – “полукултура и полунапиване”[4] винаги ще има, само че в друго съотношение. Както един мъдър приятел каза “ако не е архитектурата сигурно бих загубил почва под краката си”, аз ще се добавя “с дизайн и илюстрация под мишница балансирам най-добре”.
Тъй че напред :)
П.С. надявам се да ми бъде простено за правописните грешки – запетаи, пълни членове и други там подробни, смущаващи гладкото четене на този текст. Като всеки уважаващ себе си дизайнер не мога без тях ;)
––––––––––––––––––
[1] интервюто на Манол Пейков в проекта “Годината на нашето недоволство”
[2] пак там
[3] ДВГ Дъга е една от най-успешните детски музикални формации през 80-те години в България
[4] из творчеството на Андрей Германов
November 24, 2013
Нагледна пила
Една нагледна пила в случай, че има госпожица дето си е счупила нокатя и плаче. Уменията ми се простират само до нагледната комуникация – двусмисленото пилене не е в моята компетенция. Затова ако все още подсмърча за разваления маникюр, да се вземе в ръце и да си го изпили самичка.
November 23, 2013
Нагледна пила
Една нагледна пила в случай, че има госпожица дето си е счупила нокатя и плаче. Уменията ми се простират само до нагледната комуникация – двусмисленото пилене не е в моята компетенция. Затова ако все още подсмърча за разваления маникюр, да се вземе в ръце и да си го изпили самичка.
November 14, 2013
Между комикса и графичния роман
Разговор с Бьорн Лий
- Какъв точно си – писател, илюстратор или художник? Тези професии много често се смесват, а под писател в случая имам предвид „графичен писател“ – някой, който се изразява с помощта на илюстрации.
- Наистина, аз не се смятам за писател, наричам се илюстратор; мисля, че писател е твърде силна дума за това, което правя. Опитвам се да смесвам моите собствени произведения и да експериментирам. Може да се възприеме като комерсиално, но се налага да правиш, каквото се налага (в моя случай това са илюстрациите), за да оцелееш. Написал съм три детски книжки, но писането не е нещо, което ми се удава. Предполагам, че съм повече визуализатор.
- А аз мисля, че си графичен разказвач, защото говориш за действителността чрез илюстрации. Каква точно е разликата между комикс и графичен роман?
- Ние правим комикси – нещо като малки вестници с карикатури, които са между три и четири части. По-трудната и по-важна част от комикса е самото писане. Написаният текст всъщност дава цялостния облик, защото рисуването може да се изчерпи с един и същ герой с балонче, в което пише нещо. Докато графичният роман е по-голяма и по-епична творба, където рисуването е само един от начините, чрез които разказваш историята. Начин да я обогатиш, като създадеш подходяща атмосфера и чувство. Например, творбата „Палестина”[1]. Рисунките са средството, което създава цялата атмосфера и ти помага да я усетиш. С графичния роман можеш наистина да предизвикаш читателя с това, че на една голяма страница има десет различни истории, развиващи се по едно и също време и на едно и също място. Идеята предизвиква положителни отзиви, защото всичко е проектирано и подредено толкова добре. За читателя е по-впечатляващо, отколкото разгръщането на традиционния комикс. Не казвам, че е лошо, просто е съвсем различно. Предполагам, че графичният роман сам по себе си е средство. Понякога един добър графичен роман разказва историята по такъв начин, който не може да се пресъздаде от никое друго средство. Когато казваш „комикси“, веднага се сещам за комиксите със супергерои и тям подобни, но никога не съм проявявал интерес към тях. Както знаеш, много хора ги харесват и няма нищо нередно в това.
- Как точно работиш – пишеш свое преживяване и го вмъкваш в графичния роман или просто адаптираш съществуваща вече история?
- Аз не правя много графични романи, наистина обичам да чета, но повече обичам да правя грешки, обичам да импровизирам. Когато правиш графичен роман или комикс, трябва да планираш доста. Всеки детайл трябва да бъде поставен точно на място, за да може историята да „тече“ гладко, когато някой я чете. Създаваш мислено движение и оставяш самия читател да запълни празнините между картинките. Джон[2] е наистина много добър в това. Едната картинка може да изобразява тази маса и как дядо Коледа я зяпа, докато следващата може да представя растението до прозореца. И същинското изкуство е да подредиш картинките така, че да пресъздадеш атмосферата на мястото.
- Наистина бях впечатлен от последните ти работи в блога – много детайлни, с много различни герои.
- Да, но това е рекламна работа, която правих за частен колеж в Осло, където се изучава маркетинг – точен пример за училище, в което аз не бих учил. В началото представях някои много ексцентрични герои. Един от тези „хора”, например, беше слон. Не знам защо, но много ми харесва да комбинирам хора с животни, за да направя самата творба по-чудата. Разбрах, че когато рисувам хора, ги рисувам по остарял начин. Аз също започнах да остарявам, това го обяснява. Не можех да си спомня как точно изглеждат децата днес, затова отидох в университета в Бристол. Просто седнах там и рисувах. Правех рисунки на хора, прически, скицирах как момичетата носят чантите си – всички тези дребни детайли… Опитвах се да ги пресъздам точно – до последната подробност. Обичам да рисувам наситени с много детайли пейзажи, допада ми особената динамика, която тогава се появява. Направих първата груба скица с някои от тези герои. Следващият етап беше да добавя детайли към необработените скици. След това попитах: Какво мислите за тези герои? Ако са неподходящи, ще разбера, мога да ги сменя. Отговорът беше: Не, не ги махайте, страхотни са, много ни харесват. Аз се зарадвах наистина много, след което завърших цялата творба и изведнъж ми казаха: Харесва ни, но ще бъде чудесно, ако може да премахнеш хората с животински черти. Някои от тези герои присъстваха от самото създаване на творбата, от първата скица. Въпросът е, че работя с много различни форми и размери. Нещо като пъзел – трябва да направя така, че всички герои да си паснат. Когато извадиш някой герой от историята, ти вадиш част от пъзела. Изведнъж се появява една голяма дупка, която не може да се запълни лесно с някаква друга история. Освен това, ако си направил нещо, което ти сам харесваш, то това е едно от най-важните неща – всъщност, основата, която поддържа самата история.
- Как оцеляваш финансово?
- Имам достатъчно пари да се издържам, но нищо повече. Миналата година имах няколко наистина трудни момента. Сякаш се заплитам във всички тези проекти, от които не получавам никакъв доход, а те отнемат най-много време, защото са най-интересни. В повечето случаи са за роднини или приятели, на които просто не можеш да откажеш. После виждаш, че са се появили големи сметки, които трябва да бъдат платени. Изведнъж осъзнаваш, че скоро ще достигнеш лимита на кредитната си карта, а нямаш никакви приходи. А на хоризонта не се очертават изгледи за работа. В такива моменти се опитвам да запазя самообладание и да експериментирам с творбите си, но това никога не се получава. Рано или късно се появява поръчка, която ме спасява. Аз все още продължавам да търся работата, която най-много ми харесва, но често затъвам, защото се опитвам да направя твърде много неща едновременно. Може би трябва да се фокусирам просто върху правене на книги.
- Предполагам, че не можеш да оцелееш само с книгите?
- Не, не можеш, но винаги можеш да опиташ. Аз съм твърде голям перфекционист и правя нещата твърде дълго. Опитвам се да извлека най-доброто от всеки един проект, а това никога не е лесно. Може би сам си правя „оцеляването трудно“, защото отделям по много време на всеки един проект. Но ако не го направя, чувствам, че не съм си свършил добре работата.
- Какво е да работиш за „New York Times” и “The New Yorker”?
- Работил съм и за двете места и това е наистина голяма чест. Те работят само с най-добрите илюстратори. Доста е стресиращо, защото дават наистина кратки срокове. Обикновено имаш ден-два да си свършиш работата. Това не е малко, стига да нямаш други проекти, които да правиш. Понякога идеята ти хрумва веднага, но в други случаи просто забиваш, почесваш се по главата и не можеш да се сетиш за нищо. Последния път, когато работих за тях, измислих почти на момента какво да направя и прекарах целия ден в разработването на идеята. Изпратих проекта и те го отказаха. Беше вече 14:00 ч. и бях прекарал целия си ден в разработването на безсмислена идея. Казах си: „Може би трябва да започна отначало. Да изпия едно кафе, да изпуша една цигара и да помисля за нещо друго.“ Вторият опит беше по-сполучлив. Странно е, когато дойде Идеята и погледнеш назад към проектите, които си направил преди, се учудваш как изобщо си помислил това за нещо добро. Когато им пратих новия проект, те наистина го харесаха.
- Имаше ли отзиви от читатели за своите илюстрации?
- Получих едно писмо за „Коледната история“[3], беше хубава малка историйка за някой, който намерил жаба в марулята си на Бъдни вечер и решил да я задържи като домашен любимец, да се грижи за нея, да я храни и т.н. Реших жабата да произхожда от Мексико и да се е качила на лист от маруля, да са я пакетирали заедно с него и накрая да се е озовала в хладилника на човека. Беше почти историйка за имиграцията. Получих няколко имейла от читателите, които казаха, че много са харесали моите илюстрации. Имах две или три много мили писма. Не получавам отзиви често.
- Откриваш ли се в някой от героите ти? Често рисуваш слонове, въпреки че името ти означава мечка.
- Много хора рисуват герои под формата на слонове, не съм единствен. Всичките ми приятели се шегуваха, че съм много непохватен, дори първата ми електронна поща беше Bjorn Clumsy (Бьорн Непохватния). Помислих си, че слонът е наистина чудно животно, а когато го комбинираш с човешкото тяло, се получава нещо, което изглежда наистина странно. Понякога наистина се чувствам много непохватен. Така че, в самия герой не е заложен някакъв дълбок замисъл.
- Според теб, какво образование трябва да има един илюстратор?
- Учех илюстрация и в гимназията, и в колежа. Според мен, трябва да бъдеш заобиколен от хора, които мислят като теб и имат същите книги и вдъхновение като твоите. Когато това условие е изпълнено, се научаваш как работи самата индустрия. В колежа, който посещавах[4], пресъздаваха същинската работна атмосфера – задаваха реални срокове и имаше много различни модули, през които трябва всеки да премине. Много различни неща се случваха едновременно и беше доста натоварващо да изпълниш всичко. Според мен, илюстрацията като училищен предмет или курс в колеж не е интересна. Това не значи, че работата е лоша, стига да не си на пълен работен ден. Много хора работят на втора работа с непълно работно време, просто да са сигурни, че ще имат достатъчно пари. Това не е толкова лошо, защото получаваш вдъхновение и от друго място, срещаш се с различни хора. Когато работиш като илюстратор, сякаш се откъсваш от света, въпреки че работиш за много хора, правиш различни проекти. Понякога се чувстваш, сякаш си част от нещо, а всъщност не си.
- Илюстрациите, графичните романи и комиксите… Според теб, те добро „оръжие“ ли са срещу електронната медия?
- Когато кажеш оръжие, представяш електронната медия като враг. Не съм чел комикс на таблет, но явно изглежда добре. Мисля, че хората винаги ще се връщат назад към печата – точно както правим ние. Ако книгите продължат да се печатат, ще трябва да съдържат малко повече от текст. Разбира се, има и други неща – като мирисът на мастилото и хартията. Мисля, че една добре графично оформена книга би оцеляла, защото хората винаги предпочитат да усетят книгата – например, като прелистват страниците. Много обичам да разлиствам вестник, докато закусвам. Но след като го прочетеш, го изхвърляш. Въпреки че някои вестници са много добре оформени, те не са нещо, което би запазил. Книгите са друга работа. Прочиташ книгата, след това я слагаш на рафта и тя сякаш става част от твоята история, твоята личност, твоя живот. Не мога да си представя как книгите ще изчезнат.
- Не мисля, че ще изчезнат.
- Хората обичат да се връщат към стария занаят на печатането. Изисквали са се много умения, за да бъде отпечатана една книга. Тези умения постепенно отмират, защото са изместени от принтерите – сега всеки може да принтира каквото си иска, без то да има някаква кой знае каква стойност. Много неща вече са точно такива. Книгата не е просто хартия със съдържание. Тя е произведение на изкуството. Такава е и философията в Нобрау – протест против масовото производство, служещо просто за печалба. Копираш нещо, което е популярно, просто за да правиш пари – всичко в днешно време е така.
Въпросите зададе Райчо Станев
Преведе от английски Тодор Станев
Бьорн Лий е норвежки илюстратор, който живее и работи в Бристол, Англия. Негови рисунки и илюстрации могат да се видят на кутии с мляко, тениски, обложки на албуми, корици на списания и вестници навсякъде по света. Въпреки многото ангажименти, той винаги намира време да развива и собствените си книги. Бьорн е написал и илюстрирал няколко норвежки детски книжки, а последният му графичен роман – „Свирката на вълка“, е публикуван от „Нобрау”.
Издателство „Нобрау” започва своята дейност през зимата на 2008 г., предоставяйки независима графична платформа за илюстрации, съвременен комикс и графични романи във и извън Великобритания. Издателството работи с едни от най добрите илюстратори в света. То държи на качественото оформление и творчеството в предпечата на книги, всичко това в комбинация с оригинално съдържание.
“Искаме публикуваните от нас книги да се отличават като обекти и да имат специален характер, за тази цел правим всичко възможно те да изглеждат добре, да миришат добре и най-вече да разказват силни истории!”
– www.nobrow.com
Неотдавна Бьорн Лий, заедно с Бен Нюман и Джон Макнолт (също от „Нобрау”), гостуваха в София за представяне на последните си проекти. Тримата участваха и в занимания с български илюстратори, организирани от Нагледна и Хип Хип Ателие.
Култура – Брой 35 (2741), 25 октомври 2013
———————
[1]Joe Sacco (Palestine: A Nation Occupied & Palestine: In the Gaza Strip)
[2]Джон Макнолт
[3]The Tale of the Crismas Frog, The New York Times, 23/12/2012
[4]Falmouth College of Arts, England
Разговор с Бьорн Лий
October 2, 2013
(Р)еволюции
Granta България, брой 3
Революция или еволюция?
Падение или израстване?
Недоволство или бунт?
Оръжие или телефон?
Политика или изкуство?
Коя пролет е по-важна – арабската или пражката?
Кой бунт е по-труден – на тунизийския търговец Мохамед*
или на протестиращите на жълтите павета**?
Париж или Прага***?
Събрани разкази говорят за (не)тиха,
лична и мирна революция.
Тук няма по-важни.
Няма по-трудни.
Всеки сам знае колко му е трудно.
Човешки истории.
Лица на мирна революция.
Бунтът, който не е само дати и цифри.
Самотен гълъб, променящ своята история.
Гълъб в разни форми.
Тук и там.
Тогава и сега.
Изведен като ято.
Будни сме, по-будни от всякога.
И малкият, и грозният.
Всеки е свободен за своята промяна.
Р.
——
* Мохамед от Повест за двама мъченици на Тахар Бен Джелун
** дансwithme на Вера Гоцева
*** Париж или Прага? на М. Кундера
още на www.granta.bg
July 9, 2013
Светло Бъдеще в Годината на нашето недоволство
Изложбата онагледява в завършен вид проектите “Светло бъдеще” и “Годината на нашето недоволство”. Началото им е поставено още през 2011 г. като серия от работилници, акции, презентации и прожекции на политическа тематика. Чрез тях ние от Нагледна споделихме нашите идеи и коментари за социалната ни действителност и променящата се градска среда. Също така предоставихме и платформa за мнения от публиката. Използвахме доказали се методи за пропаганда – политическа типография, плакат, кино, трикотаж и други стари техники за реклама, съчетани със съвременни способи, така че посланията да достигнат до най-много хора. В настоящата документална изложба може да проследите всички тези различни етапи.
Нагледна
САМСИ – бул. Черни връх 2, София
11.7. -18.8. 2013
откриване: 11.7., 18.30
June 19, 2013
Когато видеото предизвиква дебат
Годината на нашето недоволство
[когато видеото предизвиква дебат]
12 човека, 12 метафори, 12 коментара, 12 видео интервюта
след политическата типография идва и разговорът
the fridge & хаспел
бул.Мадрид 8, София
22.6. 2013, 20.00ч.
Когато плакатът предизвиква дебат
Годината на нашето недоволство
[когато плакатът предизвиква дебат]
12 човека, 12 метафори, 12 коментара, 12 видео интервюта
след политическата типография идва и разговорът
the fridge & хаспел
бул.Мадрид 8, София
22.6. 2013, 20.00ч.
