Neva Micheva's Blog - Posts Tagged "роман"
Хроника на второто начало
Превела съм ви нещо! Пак! :)
Авторът
*Каталония е автономна област в административните рамки на Кралство Испания, която има собствен език, собствена история, собствено (оправдано) самочувствие, собствена култура и литература с многовековна традиция. Уточнявам го, защото там се развива голяма част от действието - започва в Бенаура, градче край Барселона.
Книгата
е за млади хора (12-17 години, бих казала) и е постапокалиптична фантастика, един от любимите ми жанрове, откакто прочетох Денят на трифидите преди сто години. Един ден (няма да ви кажа защо) настъпва краят на света и той става повод двамата оцелели главни герои (момиче на 14 и момче на 9) да бъдат подложени на съответните изпитания и да открият основни положения на самотата и самостоятелността... Те са робинзоновци, които пред очите ни в течение на пет години се препитават от разрушенията на досегашния свят и опознават сами себе си, докато се мъчат да упражнят малко организиращо действие върху хаоса наоколо (харесва ми, че човешкото е изявено като точно това: организиращо действие).
Новата ситуация изисква нова логика на действие, нова етика, нов баланс и авторът честно и последователно, без да подсладява, допуска какви биха могли да са нещата с оглед на новите наличности: момичето например пропушва от нерви; престрашава се да посегне на друго живо същество; замисля план за населване на света... В историята има близки срещи със земята и морето, с тялото, със смъртта, със сексуалността (и има едно раждане, описано с пет, но пък съвсем реалистични щриха), с болката и преодоляването й. Алба и Дидак си правят лагер; обработват градина; пътуват с корабче до някогашните Франция и Италия в търсене на още оцелели; снимат филм, в който да документират катастрофата; събират книги в сухи, защитени места, за да опазят част от човешкото знание...
Педроло говори естествено за естествените неща, които заради абсурдната свенливост на по-големите някога научавахме по най-глупавите начини - от списания, от телевизията, от "Мъжът и жената интимно" и устати съученичета. Щях да се радвам тогава някой да ми беше поднесъл нещата така. И щях да имам добри поводи за разговор с родителите си.
Българската корица
Заглавието
на каталонски е Mecanoscrit del segon origen. "Origen" повече като "произхода" в Дарвиновия Произход на видовете, отколкото като "генезис"/"битие" в библейския; "mecanoscrit" като "текст, написан на машина". На български това второто се нарича "ръкопис", нищо че е на машина, та част от смисъла се губеше... а и Ръкопис за втория произход звучеше нелепо.
Филмът
ще бъде на Бигас Луна: мащабна продукция 3D, както подобава на постапокалиптична история. Всъщност с издателката Кремена Методиева много искахме публикуването на книгата да съвпадне с излизането на филма, само дето режисьорът отложи снимките от 2010-а на 2011-а заради друг проект, после премести премиерата в края на 2012-а и накрая - в началото на 2013-а... та решихме да не чакаме повече.
Кадърът по-долу е от предварителните материали на Бигас Луна: виждат се разрушената от летящи чинии Барселона и двамата оцелели: 14-годишната белокожа Алба (името й e точно "бяла" на латински, а на каталонски е "зора", "виделина") и 9-годишният чернокож Дидак (името му е доста популярно в Каталония и е с общ корен с "дидактика", способността, готовността да просвещаваш; някои го дават просто като "образован", "учен").
И като започнах за имената: Бигас Луна не е артистичен псевдоним, както може би звучи, а две фамилии. Личните имена на режисьора са всъщност Жузеп Жуан (в Испания повечето хора имат по четири общо :) Известен е като ексцентрик и любител на двусмислицата, но и досега най-известното му достижение в киното си остава откриването и събирането на съвсем младите Хавиер Бардем (вж. снимката... а сега я вж. втори път!) с Пенелопе Крус в нажежено чувствената атмосфера на Шунка, шунка (1992).
Преводът
Книгата има богат речник. Действието се развива на различни места (чужди като география, епоха, тип живот). Алба и Дидак правят своего рода инвентаризация на необходимото не просто за личното си оцеляване, но и това на човечеството, тоест лексиката на Хрониката обхваща широк спектър от понятия. Знам, че част от думите ще са непознати на тийнейджърите, което не ми попречи да ги употребя и да не ги обясня под черта. Може да помнят римуването на "хекатомба" с "бомба" у Вазов и да знаят какво е първото, но надали от раз ще разпознаят неща като "реконвалесценция", "калафатене", "лонен", а не съм сигурна и дали има откъде да разпознаят "бакла", "кирпич", "роене" и хубавинки като "цял целеничък" или "гол голеничък". Съвършено нарочно не съм обяснявала и там, където е казано трудно на каталонски, съм го дала трудно на български. Защото "трудно" е докато не употребиш минутка да се информираш, а след като я употребиш, излиза, че не си изгубил минута, а си спечелил часове. Механизмът на самообразоването е велика сила и вярвам, че човек го усвоява в тази възраст. Вярвам в ползата от богатия речник: колкото повече думи знаеш, толкова повече неща владееш. Вярвам и в ума на децата и способността им да разпознаят онова, което е добро за тях, както е вярвал Педроло. Та нека ви е трудно, хлапеторковци, важното е да не ви мързи да вървите напред и отсега да знаете, че онзи, който не ви подценява, ви уважава.
А напоследок я скажу
Много обичам каталонците. Откакто започнахме да си имаме вземане-даване някъде през 2005-6-а покрай първата пиеса на Жорди Галсеран, която ми щукна да преведа, El métode Grönholm (същата, която и досега се играе в Малък градски театър зад канала под заглавие Шведска защита ), винаги са били щедри, умни и целесъобразни. От всички култури, с които съм работила и в които съм живяла, каталонската е тази, пред която изпитвам най-голямо благоговение: малка нация, проумяла смисъла на културата, влагаща огромен ресурс в нея и все по-просперираща заради това.
-----------------------------------------
Тази година излязоха четири мои превода ( Телефонни обаждания , Американски лекции , сборник с три пиеси от Хуан Майорга и Хроника на второто начало ), при положение че обичайната ми скорост е максимум две книги годишно (три, ако едната е тъничка, с големи букви и картинки!)... Обяснението за сегашното неочаквано изобилие е просто: три от четирите бяха готови отдавна, но отлежаха известни периоди в разни чекмеджета. За 2012-а Хроника на второто начало ми е предпоследната от серията "отлежали". Последната би трябвало да е Разполовеният виконт на Итало Калвино: чуден малък роман приказка, който преведох преди две години...
Та така. Честит 1 юни с тази книга за деца, които се разделят с детството.
Авторът
*Каталония е автономна област в административните рамки на Кралство Испания, която има собствен език, собствена история, собствено (оправдано) самочувствие, собствена култура и литература с многовековна традиция. Уточнявам го, защото там се развива голяма част от действието - започва в Бенаура, градче край Барселона.
Книгата
е за млади хора (12-17 години, бих казала) и е постапокалиптична фантастика, един от любимите ми жанрове, откакто прочетох Денят на трифидите преди сто години. Един ден (няма да ви кажа защо) настъпва краят на света и той става повод двамата оцелели главни герои (момиче на 14 и момче на 9) да бъдат подложени на съответните изпитания и да открият основни положения на самотата и самостоятелността... Те са робинзоновци, които пред очите ни в течение на пет години се препитават от разрушенията на досегашния свят и опознават сами себе си, докато се мъчат да упражнят малко организиращо действие върху хаоса наоколо (харесва ми, че човешкото е изявено като точно това: организиращо действие).
Новата ситуация изисква нова логика на действие, нова етика, нов баланс и авторът честно и последователно, без да подсладява, допуска какви биха могли да са нещата с оглед на новите наличности: момичето например пропушва от нерви; престрашава се да посегне на друго живо същество; замисля план за населване на света... В историята има близки срещи със земята и морето, с тялото, със смъртта, със сексуалността (и има едно раждане, описано с пет, но пък съвсем реалистични щриха), с болката и преодоляването й. Алба и Дидак си правят лагер; обработват градина; пътуват с корабче до някогашните Франция и Италия в търсене на още оцелели; снимат филм, в който да документират катастрофата; събират книги в сухи, защитени места, за да опазят част от човешкото знание...
Педроло говори естествено за естествените неща, които заради абсурдната свенливост на по-големите някога научавахме по най-глупавите начини - от списания, от телевизията, от "Мъжът и жената интимно" и устати съученичета. Щях да се радвам тогава някой да ми беше поднесъл нещата така. И щях да имам добри поводи за разговор с родителите си.
Българската корица
Заглавието
на каталонски е Mecanoscrit del segon origen. "Origen" повече като "произхода" в Дарвиновия Произход на видовете, отколкото като "генезис"/"битие" в библейския; "mecanoscrit" като "текст, написан на машина". На български това второто се нарича "ръкопис", нищо че е на машина, та част от смисъла се губеше... а и Ръкопис за втория произход звучеше нелепо.
Филмът
ще бъде на Бигас Луна: мащабна продукция 3D, както подобава на постапокалиптична история. Всъщност с издателката Кремена Методиева много искахме публикуването на книгата да съвпадне с излизането на филма, само дето режисьорът отложи снимките от 2010-а на 2011-а заради друг проект, после премести премиерата в края на 2012-а и накрая - в началото на 2013-а... та решихме да не чакаме повече.
Кадърът по-долу е от предварителните материали на Бигас Луна: виждат се разрушената от летящи чинии Барселона и двамата оцелели: 14-годишната белокожа Алба (името й e точно "бяла" на латински, а на каталонски е "зора", "виделина") и 9-годишният чернокож Дидак (името му е доста популярно в Каталония и е с общ корен с "дидактика", способността, готовността да просвещаваш; някои го дават просто като "образован", "учен").
И като започнах за имената: Бигас Луна не е артистичен псевдоним, както може би звучи, а две фамилии. Личните имена на режисьора са всъщност Жузеп Жуан (в Испания повечето хора имат по четири общо :) Известен е като ексцентрик и любител на двусмислицата, но и досега най-известното му достижение в киното си остава откриването и събирането на съвсем младите Хавиер Бардем (вж. снимката... а сега я вж. втори път!) с Пенелопе Крус в нажежено чувствената атмосфера на Шунка, шунка (1992).
Допълнение от 6 април 2013 г. RIP! Бигас Луна почина на 67 години, Бог да го прости. Жалко за киното. Според наследниците му филмовата версия на "Хрониката" все пак ще бъде завършена.
Допълнение от 18 април 2015 г. Филмът в крайна сметка беше заснет (реж. Карлес Порта) и ще излезе по екраните тази година. Това по-долу е последната картинка от снимачния му дневник (и една от първите в хронологията на събитията в "Хроника...").
Допълнение от декември 2016 г. Изгледах филма с много превъртане напред - тежко бездарен във всяка своя част, не си го причинявайте.
Преводът
Книгата има богат речник. Действието се развива на различни места (чужди като география, епоха, тип живот). Алба и Дидак правят своего рода инвентаризация на необходимото не просто за личното си оцеляване, но и това на човечеството, тоест лексиката на Хрониката обхваща широк спектър от понятия. Знам, че част от думите ще са непознати на тийнейджърите, което не ми попречи да ги употребя и да не ги обясня под черта. Може да помнят римуването на "хекатомба" с "бомба" у Вазов и да знаят какво е първото, но надали от раз ще разпознаят неща като "реконвалесценция", "калафатене", "лонен", а не съм сигурна и дали има откъде да разпознаят "бакла", "кирпич", "роене" и хубавинки като "цял целеничък" или "гол голеничък". Съвършено нарочно не съм обяснявала и там, където е казано трудно на каталонски, съм го дала трудно на български. Защото "трудно" е докато не употребиш минутка да се информираш, а след като я употребиш, излиза, че не си изгубил минута, а си спечелил часове. Механизмът на самообразоването е велика сила и вярвам, че човек го усвоява в тази възраст. Вярвам в ползата от богатия речник: колкото повече думи знаеш, толкова повече неща владееш. Вярвам и в ума на децата и способността им да разпознаят онова, което е добро за тях, както е вярвал Педроло. Та нека ви е трудно, хлапеторковци, важното е да не ви мързи да вървите напред и отсега да знаете, че онзи, който не ви подценява, ви уважава.
А напоследок я скажу
Много обичам каталонците. Откакто започнахме да си имаме вземане-даване някъде през 2005-6-а покрай първата пиеса на Жорди Галсеран, която ми щукна да преведа, El métode Grönholm (същата, която и досега се играе в Малък градски театър зад канала под заглавие Шведска защита ), винаги са били щедри, умни и целесъобразни. От всички култури, с които съм работила и в които съм живяла, каталонската е тази, пред която изпитвам най-голямо благоговение: малка нация, проумяла смисъла на културата, влагаща огромен ресурс в нея и все по-просперираща заради това.
-----------------------------------------
Тази година излязоха четири мои превода ( Телефонни обаждания , Американски лекции , сборник с три пиеси от Хуан Майорга и Хроника на второто начало ), при положение че обичайната ми скорост е максимум две книги годишно (три, ако едната е тъничка, с големи букви и картинки!)... Обяснението за сегашното неочаквано изобилие е просто: три от четирите бяха готови отдавна, но отлежаха известни периоди в разни чекмеджета. За 2012-а Хроника на второто начало ми е предпоследната от серията "отлежали". Последната би трябвало да е Разполовеният виконт на Итало Калвино: чуден малък роман приказка, който преведох преди две години...
Та така. Честит 1 юни с тази книга за деца, които се разделят с детството.
