Списание 360's Blog, page 10

Колаборативната Капсула на Витоша Skateboards x Sofia Brickcity е вече тук!

СподелиShares Лимитираната капсула на Витоша Skateboards x Sofia Brickcity е налична за предварителна продажба на сайта sofiabrick.city от 21.08 до 31.08.2025 г. 

Всички поръчки, направени в този период, ще могат да бъдат получени на 17 септември (празника на София) на промо-събитието, което ще се състои в бар Next Page на ул. Сердика No 28.

Какво има в капсулата?

Капсулата включва тениска, суичър, шапка (dad cap), постер и бижуто в короната –
скейтборд дъска в лимитирана серия от 100 броя.
Към всяка дъска върви подарък по избор – шкурка (т.нар. griptape) за каране ИЛИ стойка за стена (с включен дюбел за монтиране), ако дъската ще бъде изложена като колекционерска декорация.

Кои са Витоша Skateboards?

Малък и дълбоко подземен скейт бранд, основан през 2018 година от софийски
скейтъри и артисти. С голям принос към изчезващите субкултури на града, Витоша успя да се превърне в символ на независимост и сурова енергия, носеща духа и историята на София, обединявайки улицата, изкуството и скейта.

А кой е Sofia Brickcity?

Твоят приятелски квартален ЛЕГО Бенкси. Продължава да не се издава, но сигурно ще е в бара на 17-ти и ще наднича от сенките.

Попитахме създателите на капсулата…

Какво е вдъхновението зад дизайна?

Искахме дизайнът на графиката да доминира зрителя визуално. Спряхме се на т.нар.
Logo Deck – това е графика, която в най-общия случай представлява логото на марката.
Но в нашия случай, с очевиден туист.

Всяка буква от логото преплита различни епизоди и моменти от ДНК-то (и НДК-то) на
Столицата, и то по начин, който е автентичен не само за скейт културата, а за софийската култура и история изобщо.
От гледна точка на самото “построяване” на графиката, всяко парче е физически
сглобяемо в реални условия, т.е. графиката може да бъде репликирана 1:1.

И понеже тази 6-а дъска в антологията на Витоша е посветена изцяло на родния град,
освен множеството скрити препратки в графиката (както и в мърча), гравирахме лазерно всяка дъска с индивидуален сериен номер от 1 до 100 с просто и ясно послание:

С О Ф И Я

Но не се заблуждавайте, макар и да е достойна за стена (Софето: “Аз вече съм планирал къде да си закача моята”), дъската е на 100% караема. Изработена е от 7-пластов канадски клен и като качество е на ниво с останалите световни марки.

Дъските на Витоша са известни със своята издръжливост и това, че държат консистентен поп за дълго.

А нещо за останалата част от капсулата?

Идва есен и искахме да направим няколко дрехи, които ние самите се вълнуваме да
носим. Затова заложихме на тежки, висококачествени материи (органичен памук и ниско съдържание на полиестер) в комбинация с 3D ситопечат и обемна бродерия.
Тениската идва в два цвята – бяло и черно, с 3D ситопечат и е изцяло от органичен памук.
Суичърът е като една топла прегръдка в октомврийски ден, също от органичен памук с малко рециклиран полиестер за ватирането отвътре и същият 3D ситопечат в по-голям размер.
А шапката е с жестока обемна бродерия и класически татковски фит. Момчетата
признават, че вече не са първа младост и трябва да се обличат според годините си.
И понеже цялата графика е малко натоварваща, направихме постери на 300 гр. текстурирана хартия с всяка отделна буква, които също може да прекараш 10 минути да оглеждаш за скрити препратки. Също така – идеален подарък за имен ден (“и” за Иван, “т” за Тодор, “ш” за Шиши и т.н.).

Откъде идва абревиатурата SB?

В дизайн фазата, когато “сглобката” беше готова, но все още нямаше целият контекст
около нея, Роко се сети да сключи неочакван граждански брак между двата бранда по
много елегантен начин. “В” с това си изписване е част от дизайн езика на Витоша от
самото създаване.
Но добавяйки едно “S” отпред, даваме нов контекст, в който “SB” вече символизира освен Витоша, така и Sofia Brickcity, че и SkateBoarding генерално.
‘Дет се вика, то само се пише.

Защо скейтборд дъска?

Софето: “А що не? Беше предизвикателно да взема този вертикален формат и да кажа с него една истина, която да звучи искрено както за мен, така и за стрийт културата в
София. Скейтът изобщо е такава важна част от нея, че направо щеше да е лудост да не го направя.
Мисля, че успяхме да изработим един солиден културен артефакт, който можеш да
погледнеш и да си кажеш “Да, бате, т’ва си е наше”.

А този дизайн… Цялата тая работа легална ли е?

Адвокатите казаха “На ръба е”. Затова решихме да го играем. Плюс това, ако се загледаш внимателно, графиката не е построена, от това, от което изглежда, че е построена.
*Намиг*
А и по-добре да молим за прошка, отколкото да питаме за разрешение.

И за финал, накратко:
– Влизате на sofiabrick.city и пускате поръчка за продуктите, които искате.
– Поръчаното в диапазона 21-31 август ще може да бъде получено на 17 септември в
Next Page (час TBA).
– Който не успее да дойде, ще получи поръчката си по куриер след събитието. Но
препоръчваме да дойдете, ще бъде забавно.

Sofia Brickcity:

https://www.instagram.com/sofia.brickcity
https://sofiabrick.city/

Витоша Skateboards:

https://www.instagram.com/vitosha.skateboards/
https://www.youtube.com/@vitoshaskateboards

СподелиShares

The post Колаборативната Капсула на Витоша Skateboards x Sofia Brickcity е вече тук! appeared first on 360mag.

Колаборативната Капсула на Витоша Skateboards x Sofia Brickcity е вече тук!

СподелиShares Лимитираната капсула на Витоша Skateboards x Sofia Brickcity е налична за предварителна продажба на сайта sofiabrick.city от 21.08 до 31.08.2025 г. 

Всички поръчки, направени в този период, ще могат да бъдат получени на 17 септември (празника на София) на промо-събитието, което ще се състои в бар Next Page на ул. Сердика No 28.

Какво има в капсулата?

Капсулата включва тениска, суичър, шапка (dad cap), постер и бижуто в короната –
скейтборд дъска в лимитирана серия от 100 броя.
Към всяка дъска върви подарък по избор – шкурка (т.нар. griptape) за каране ИЛИ стойка за стена (с включен дюбел за монтиране), ако дъската ще бъде изложена като колекционерска декорация.

Кои са Витоша Skateboards?

Малък и дълбоко подземен скейт бранд, основан през 2018 година от софийски
скейтъри и артисти. С голям принос към изчезващите субкултури на града, Витоша успя да се превърне в символ на независимост и сурова енергия, носеща духа и историята на София, обединявайки улицата, изкуството и скейта.

А кой е Sofia Brickcity?

Твоят приятелски квартален ЛЕГО Бенкси. Продължава да не се издава, но сигурно ще е в бара на 17-ти и ще наднича от сенките.

Попитахме създателите на капсулата…

Какво е вдъхновението зад дизайна?

Искахме дизайнът на графиката да доминира зрителя визуално. Спряхме се на т.нар.
Logo Deck – това е графика, която в най-общия случай представлява логото на марката.
Но в нашия случай, с очевиден туист.

Всяка буква от логото преплита различни епизоди и моменти от ДНК-то (и НДК-то) на
Столицата, и то по начин, който е автентичен не само за скейт културата, а за софийската култура и история изобщо.
От гледна точка на самото “построяване” на графиката, всяко парче е физически
сглобяемо в реални условия, т.е. графиката може да бъде репликирана 1:1.

И понеже тази 6-а дъска в антологията на Витоша е посветена изцяло на родния град,
освен множеството скрити препратки в графиката (както и в мърча), гравирахме лазерно всяка дъска с индивидуален сериен номер от 1 до 100 с просто и ясно послание:

С О Ф И Я

Но не се заблуждавайте, макар и да е достойна за стена (Софето: “Аз вече съм планирал къде да си закача моята”), дъската е на 100% караема. Изработена е от 7-пластов канадски клен и като качество е на ниво с останалите световни марки.

Дъските на Витоша са известни със своята издръжливост и това, че държат консистентен поп за дълго.

А нещо за останалата част от капсулата?

Идва есен и искахме да направим няколко дрехи, които ние самите се вълнуваме да
носим. Затова заложихме на тежки, висококачествени материи (органичен памук и ниско съдържание на полиестер) в комбинация с 3D ситопечат и обемна бродерия.
Тениската идва в два цвята – бяло и черно, с 3D ситопечат и е изцяло от органичен памук.
Суичърът е като една топла прегръдка в октомврийски ден, също от органичен памук с малко рециклиран полиестер за ватирането отвътре и същият 3D ситопечат в по-голям размер.
А шапката е с жестока обемна бродерия и класически татковски фит. Момчетата
признават, че вече не са първа младост и трябва да се обличат според годините си.
И понеже цялата графика е малко натоварваща, направихме постери на 300 гр. текстурирана хартия с всяка отделна буква, които също може да прекараш 10 минути да оглеждаш за скрити препратки. Също така – идеален подарък за имен ден (“и” за Иван, “т” за Тодор, “ш” за Шиши и т.н.).

Откъде идва абревиатурата SB?

В дизайн фазата, когато “сглобката” беше готова, но все още нямаше целият контекст
около нея, Роко се сети да сключи неочакван граждански брак между двата бранда по
много елегантен начин. “В” с това си изписване е част от дизайн езика на Витоша от
самото създаване.
Но добавяйки едно “S” отпред, даваме нов контекст, в който “SB” вече символизира освен Витоша, така и Sofia Brickcity, че и SkateBoarding генерално.
‘Дет се вика, то само се пише.

Защо скейтборд дъска?

Софето: “А що не? Беше предизвикателно да взема този вертикален формат и да кажа с него една истина, която да звучи искрено както за мен, така и за стрийт културата в
София. Скейтът изобщо е такава важна част от нея, че направо щеше да е лудост да не го направя.
Мисля, че успяхме да изработим един солиден културен артефакт, който можеш да
погледнеш и да си кажеш “Да, бате, т’ва си е наше”.

А този дизайн… Цялата тая работа легална ли е?

Адвокатите казаха “На ръба е”. Затова решихме да го играем. Плюс това, ако се загледаш внимателно, графиката не е построена, от това, от което изглежда, че е построена.
*Намиг*
А и по-добре да молим за прошка, отколкото да питаме за разрешение.

И за финал, накратко:
– Влизате на sofiabrick.city и пускате поръчка за продуктите, които искате.
– Поръчаното в диапазона 21-31 август ще може да бъде получено на 17 септември в
Next Page (час TBA).
– Който не успее да дойде, ще получи поръчката си по куриер след събитието. Но
препоръчваме да дойдете, ще бъде забавно.

Sofia Brickcity:

https://www.instagram.com/sofia.brickcity
https://sofiabrick.city/

Витоша Skateboards:

https://www.instagram.com/vitosha.skateboards/
https://www.youtube.com/@vitoshaskateboards

СподелиShares

The post Колаборативната Капсула на Витоша Skateboards x Sofia Brickcity е вече тук! appeared first on 360mag.

Запиши се за най-живописния крос триатлон в България – „Лъвско сърце“ в Приморско

СподелиShares

Най-предизвикателният крос триатлон в Европа се провежда за 10-а поредна година в България и все още приема участници за състезание от 120 км – плуване, колоездене и бягане – в едно от най-красивите кътчета у нас: плаж Перла – Странджа – Приморско и покрайнините на резерват „Ропотамо“.

Надпреварата ще се състои на 6 септември 2025 г. на плаж Перла, Приморско. Организаторите са подготвили много изненади за юбилейното издание на формата. Паралелно с триатлона ще се проведе и полумаратон.

Освен това, тази година организаторите са подготвили и поредната новост – дигитална старт-финална арка, на която ще се изписва информация за всеки финиширал състезател. Основен акцент ще бъдат и дейностите за деца на 7 септември на плаж Перла. Това, което вдъхновява екипа да продължава с нововъведенията, е стремежът да създава вълнуващо, незабравимо и безопасно изживяване за атлетите. Участник в спортните лагери за подготовка споделя: „Който иска да му е лесно отива на Ironman, който иска да изживее истинско приключение и да се предизвика идва на „Лъвско сърце“.

Освен любители атлети, организаторите набират и екип от доброволци, които се превръщат в неизменна част от събитието и общността на „Лъвско сърце“. Освен ползотворна работа и нови запознанства, хората с добра воля имат възможност да се порадват на трасето на състезанието, което минава покрай четири природни резервата и 12 тракийски светилища. Етапът плуване доближава състезателите до потъналия тракийски град Ранули, който се намира в акваторията на днешния залив Перла. Във втория етап – колоездене – се прекосяват вековни гори и свещени земи в Странджа. Последният етап – бягане – преминава покрай резерват „Ропотамо“, през Маслен нос,
светилището Беглик Таш, залива „Св. Параскева“ и скалното образувание Лъвската глава.

Всички, които не са готови да се състезават, но искат да станат част от най-епичния триатлон в България, могат да се запишат като доброволци. Всеки участник –независимо дали доброволец или атлет – получава страхотни подаръци и спомен за цял живот. Дарявайки от времето си, доброволците стават част от кауза, доказала се през годините като изключително добър пример за деца и възрастни.

Организаторите от „Лъвско сърце“ призовават приключенци с добра воля да се присъединят към екипа в дните от 5 до 8 септември. Записванията за доброволци стават през уебсайта на състезанието: https://ultra.lionheart.bg/volunteers-bg/

Всичко за състезанието следете на http://lionheart.bg/ и във Facebook страницата на събитието. Състезанието се организира с подкрепата на Община Приморско и с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по програма „Спортът – начин на живот 2025 – 2026“.

СподелиShares

The post Запиши се за най-живописния крос триатлон в България – „Лъвско сърце“ в Приморско appeared first on 360mag.

Запиши се за най-живописния крос триатлон в България – „Лъвско сърце“ в Приморско

СподелиShares

Най-предизвикателният крос триатлон в Европа се провежда за 10-а поредна година в България и все още приема участници за състезание от 120 км – плуване, колоездене и бягане – в едно от най-красивите кътчета у нас: плаж Перла – Странджа – Приморско и покрайнините на резерват „Ропотамо“.

Надпреварата ще се състои на 6 септември 2025 г. на плаж Перла, Приморско. Организаторите са подготвили много изненади за юбилейното издание на формата. Паралелно с триатлона ще се проведе и полумаратон.

Освен това, тази година организаторите са подготвили и поредната новост – дигитална старт-финална арка, на която ще се изписва информация за всеки финиширал състезател. Основен акцент ще бъдат и дейностите за деца на 7 септември на плаж Перла. Това, което вдъхновява екипа да продължава с нововъведенията, е стремежът да създава вълнуващо, незабравимо и безопасно изживяване за атлетите. Участник в спортните лагери за подготовка споделя: „Който иска да му е лесно отива на Ironman, който иска да изживее истинско приключение и да се предизвика идва на „Лъвско сърце“.

Освен любители атлети, организаторите набират и екип от доброволци, които се превръщат в неизменна част от събитието и общността на „Лъвско сърце“. Освен ползотворна работа и нови запознанства, хората с добра воля имат възможност да се порадват на трасето на състезанието, което минава покрай четири природни резервата и 12 тракийски светилища. Етапът плуване доближава състезателите до потъналия тракийски град Ранули, който се намира в акваторията на днешния залив Перла. Във втория етап – колоездене – се прекосяват вековни гори и свещени земи в Странджа. Последният етап – бягане – преминава покрай резерват „Ропотамо“, през Маслен нос,
светилището Беглик Таш, залива „Св. Параскева“ и скалното образувание Лъвската глава.

Всички, които не са готови да се състезават, но искат да станат част от най-епичния триатлон в България, могат да се запишат като доброволци. Всеки участник –независимо дали доброволец или атлет – получава страхотни подаръци и спомен за цял живот. Дарявайки от времето си, доброволците стават част от кауза, доказала се през годините като изключително добър пример за деца и възрастни.

Организаторите от „Лъвско сърце“ призовават приключенци с добра воля да се присъединят към екипа в дните от 5 до 8 септември. Записванията за доброволци стават през уебсайта на състезанието: https://ultra.lionheart.bg/volunteers-bg/

Всичко за състезанието следете на http://lionheart.bg/ и във Facebook страницата на събитието. Състезанието се организира с подкрепата на Община Приморско и с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по програма „Спортът – начин на живот 2025 – 2026“.

СподелиShares

The post Запиши се за най-живописния крос триатлон в България – „Лъвско сърце“ в Приморско appeared first on 360mag.

Минко Занковски: Тази моя „сладка” болест алпинизмът…

СподелиShares снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Роден на 19 август 1949 г. в с. Черни Осъм, Троянско, израснал в подножието на Балкана – северните склонове на най-личните върхове на Централна Стара планина – Ботев, Купените, Амбарица и Марагидик, той свързва завинаги живота си с планината.

Началното си образование завършва в родното си село, а средно – Механотехникум в град Ловеч. С диплом за висше образование се сдобива от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методи” с първа  специалност българска филология и история като втора специалност. Не знам дали това, че още от дете чува в леглото си училищния звънец  /родната му къща е точно от другата страна на улицата/, но той ще му остане докрай верен и често ще го нарича „Моето училище”. В него той ще учи и ще преподава. После стане негов директор и накрая с големия си ентусиазъм, воля и упоритост ще го преустрои в първото и единствено училище за подготовка на планинарски кадри в България.

Минко Занковски пред палатката, в очакване съобщение от Тончо Тончев – какво е направил на Нанга Парбат /снимка: архив на доц. Сандю Бешев

С алпинизъм започва да се занимава още от 1970 г. като ученик в Ловеч, където завършва курс за начинаещ алпинист. По време на следването си във В. Търново  Минко така се пристрастява към алпинизма, че заедно с приятеля си Иван Мутафов, също алпинист, напускат университетското общежитие и се пренасят да живеят в изоставения алпийски заслон в края на града – местността „Устето”. Хем ще спят без пари, хем ще го стопанисват, хем ще могат много често да се катерят по многобройните алпийски маршрути.

Зансковски с троянския алпийски клуб през 1992 г. /снимка: архив на доц. Сандю Бешев

След завършване на образованието си Минко започва работа в родното си село и там много бързо и благодарение на големия му ентусиазъм в Черни Осъм е сформирана алпийска група към алпийския клуб в Троян. Желаещите да се катерят са много, а около Черни Осъм скали колкото щеш и групата скоро става първия селски алпийски клуб.

Минко има множество изкачвания по всички наши планини и обекти с ниска надморска височина. Особено силни обаче са изявите му в Кавказ, Памир и Каракорум. В Кавказ има три изкачвания на вр. Казбек /5047 м/, два пъти е бил на европейския първенец Елбрус /5642 м/. Много по-силни обаче са изкачванията му в Памир. По два пъти е изкачвал седемхилядниците Исмаил Самани /Комунизъм/ и Авицена /Ленин/ и три пъти Корженевска. С изкачването и на вр. Хан-Тенгри в Тян-Шан той става един от 15-те българи, които завоюват много престижното звание „Снежен барс”.

Вижте още: 15 българи със званието „Снежен барс“

Емо, Минко и Тодор на Роки съмит /снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Истинските си възможности на алпинист и организатор обаче той проявява по върховете на Каракорум, където е бил четири пъти – един на разузнаване и три пъти като ръководител на експедиции. През 1990 г. до вр. Броуд пик, където той заедно с Емануил Деянов и Тодор Тодоров изкачват предвършието на Броуд пик – Роки Съмит /8035 м/. Две години по-късно успешно завършва и втората му експедиция до Гашербрум II, по съвпадение и пак точно /8035 м/, където двама от участниците достигат върха. Самият той поради заболяване се връща от 7600 м.

През 1993 г. Минко повежда трета Черноосъмска експедиция, този път до Нанга Парбат /8125 м/. И този път тя завършва с успех, като само един алпинист достига върха. Паметно, за българския алпинизъм, ще остане тогава дръзкото му решение да закупи бракувания камион на закритото ТКЗС, да го отремонтира и с него да предприеме тъй дългото пътуване на 5-членния състав, чак до подножието на вр. Нанга Парбат – Пакистан. Да поведе експедиция и то до страшилището Нанга Парбат само с наличните 5000 долара…

Вижте още: Първото изкачване на Нанга Парбат

Минко Занковски с дъщеря си /снимка: архив на доц. Сандю Бешев

От 1979 г. Минко е майстор на спорта, а от 1982 г. заслужил майстор на спорта по алпинизъм. За постигнатите си спортни успехи е удостояван с всички възможни отличия на БТС, в това число „Заслужил деятел на БТС”, медал „Алеко” и медал „Спортна слава”.

Освен много добър алпинист Минко Занковски е и прекрасен журналист и разказвач. Неговите разкази, есета, пътеписи, както и водените дневници са отпечатвани редовно на страниците на списание „Турист” и вестник „Ехо”, често са печелили конкурси.

Приживе не му достигна време да събере всичко в една книга, за да остане свършеното от него и приятелите му за идните поколения. Все бързаше – за поредната експедиция, за планинарското училище което, той създаде и ръководи като директор, за семейството, което много обичаше и направи вкупом алпинисти – съпруга и две дъщери. За Планинската спасителна служба, на която бе един от най-дейните членове.

Пребори се с много трудности по високите и обледенени върхове, но не успя в битката за болестта на века. Отиде си от този свят само на 57 г. /22 юни 2006 г./, без да довърши много от мечтите си. Той мечтаеше за още много върхове, по-далечни и по-високи от тези, до които се бе докоснал и изкачил. Мечтаеше, защото както много пъти е казвал – „Да, аз съм болен и тази моя „сладка” болест се казва алпинизъм”.
Мечтаеше по неговия път да тръгнат и учениците му. И те тръгнаха и все още вървят и ще вървят, защото училища винаги ще има и едно от тях ще бъде неговото училище –Средно спортно училище „Черни Осъм” и то ще живее в делата на неговите следовници.

Книгата, подготвяна от доц. Бешев и дъщерята на Зансковски, Мая

„Искам да ви разкажа” – бе заложено като заглавие на негова книга. В това  той не успя. Макар и накратко, аз се опитах да направя това, което той трябваше и можеше много по-добре да направи от мен. Впрочем, тук не съм съвсем точен, защото преди години заедно с една от дъщерите му – Мая, заедно се опитахме не само да направим, но и направихме. Събрахме почти всичко, което той бе разказал приживе. Получи се една прилична книжка от малко над 200 страници – РАЗКАЗИ, ЕСЕТА, ПЪТЕПИСИ, но тя така и не се появи на книжния пазар, макар че бе минала по най-дългия си път, дори и предпечатната подготовка…
По години Минко не можа да дочака времето, което би му дало право да заслужи титлата „ветеран на българския алпинизъм”, но по броя на осъществените изкачвания, написаните материали в туристическия и ежедневния печат и най-вече с разкриването на „неговото” училище, той далеч надхвърли правото си да бъде „зачислен” към ветераните. И аз в случая с пълно право ви разказах за този неуморен и вечно търсещ алпинист, преподавател, журналист Минко Занковски.

доц. Сандю Бешев 

Вижте поредицата: Ветераните на българския алпинизъм СподелиShares

The post Минко Занковски: Тази моя „сладка” болест алпинизмът… appeared first on 360mag.

Минко Занковски: Тази моя „сладка” болест алпинизмът…

СподелиShares снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Роден на 19 август 1949 г. в с. Черни Осъм, Троянско, израснал в подножието на Балкана – северните склонове на най-личните върхове на Централна Стара планина – Ботев, Купените, Амбарица и Марагидик, той свързва завинаги живота си с планината.

Началното си образование завършва в родното си село, а средно – Механотехникум в град Ловеч. С диплом за висше образование се сдобива от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методи” с първа  специалност българска филология и история като втора специалност. Не знам дали това, че още от дете чува в леглото си училищния звънец  /родната му къща е точно от другата страна на улицата/, но той ще му остане докрай верен и често ще го нарича „Моето училище”. В него той ще учи и ще преподава. После стане негов директор и накрая с големия си ентусиазъм, воля и упоритост ще го преустрои в първото и единствено училище за подготовка на планинарски кадри в България.

Минко Занковски пред палатката, в очакване съобщение от Тончо Тончев – какво е направил на Нанга Парбат /снимка: архив на доц. Сандю Бешев

С алпинизъм започва да се занимава още от 1970 г. като ученик в Ловеч, където завършва курс за начинаещ алпинист. По време на следването си във В. Търново  Минко така се пристрастява към алпинизма, че заедно с приятеля си Иван Мутафов, също алпинист, напускат университетското общежитие и се пренасят да живеят в изоставения алпийски заслон в края на града – местността „Устето”. Хем ще спят без пари, хем ще го стопанисват, хем ще могат много често да се катерят по многобройните алпийски маршрути.

Зансковски с троянския алпийски клуб през 1992 г. /снимка: архив на доц. Сандю Бешев

След завършване на образованието си Минко започва работа в родното си село и там много бързо и благодарение на големия му ентусиазъм в Черни Осъм е сформирана алпийска група към алпийския клуб в Троян. Желаещите да се катерят са много, а около Черни Осъм скали колкото щеш и групата скоро става първия селски алпийски клуб.

Минко има множество изкачвания по всички наши планини и обекти с ниска надморска височина. Особено силни обаче са изявите му в Кавказ, Памир и Каракорум. В Кавказ има три изкачвания на вр. Казбек /5047 м/, два пъти е бил на европейския първенец Елбрус /5642 м/. Много по-силни обаче са изкачванията му в Памир. По два пъти е изкачвал седемхилядниците Исмаил Самани /Комунизъм/ и Авицена /Ленин/ и три пъти Корженевска. С изкачването и на вр. Хан-Тенгри в Тян-Шан той става един от 15-те българи, които завоюват много престижното звание „Снежен барс”.

Вижте още: 15 българи със званието „Снежен барс“

Емо, Минко и Тодор на Роки съмит /снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Истинските си възможности на алпинист и организатор обаче той проявява по върховете на Каракорум, където е бил четири пъти – един на разузнаване и три пъти като ръководител на експедиции. През 1990 г. до вр. Броуд пик, където той заедно с Емануил Деянов и Тодор Тодоров изкачват предвършието на Броуд пик – Роки Съмит /8035 м/. Две години по-късно успешно завършва и втората му експедиция до Гашербрум II, по съвпадение и пак точно /8035 м/, където двама от участниците достигат върха. Самият той поради заболяване се връща от 7600 м.

През 1993 г. Минко повежда трета Черноосъмска експедиция, този път до Нанга Парбат /8125 м/. И този път тя завършва с успех, като само един алпинист достига върха. Паметно, за българския алпинизъм, ще остане тогава дръзкото му решение да закупи бракувания камион на закритото ТКЗС, да го отремонтира и с него да предприеме тъй дългото пътуване на 5-членния състав, чак до подножието на вр. Нанга Парбат – Пакистан. Да поведе експедиция и то до страшилището Нанга Парбат само с наличните 5000 долара…

Вижте още: Първото изкачване на Нанга Парбат

Минко Занковски с дъщеря си /снимка: архив на доц. Сандю Бешев

От 1979 г. Минко е майстор на спорта, а от 1982 г. заслужил майстор на спорта по алпинизъм. За постигнатите си спортни успехи е удостояван с всички възможни отличия на БТС, в това число „Заслужил деятел на БТС”, медал „Алеко” и медал „Спортна слава”.

Освен много добър алпинист Минко Занковски е и прекрасен журналист и разказвач. Неговите разкази, есета, пътеписи, както и водените дневници са отпечатвани редовно на страниците на списание „Турист” и вестник „Ехо”, често са печелили конкурси.

Приживе не му достигна време да събере всичко в една книга, за да остане свършеното от него и приятелите му за идните поколения. Все бързаше – за поредната експедиция, за планинарското училище което, той създаде и ръководи като директор, за семейството, което много обичаше и направи вкупом алпинисти – съпруга и две дъщери. За Планинската спасителна служба, на която бе един от най-дейните членове.

Пребори се с много трудности по високите и обледенени върхове, но не успя в битката за болестта на века. Отиде си от този свят само на 57 г. /22 юни 2006 г./, без да довърши много от мечтите си. Той мечтаеше за още много върхове, по-далечни и по-високи от тези, до които се бе докоснал и изкачил. Мечтаеше, защото както много пъти е казвал – „Да, аз съм болен и тази моя „сладка” болест се казва алпинизъм”.
Мечтаеше по неговия път да тръгнат и учениците му. И те тръгнаха и все още вървят и ще вървят, защото училища винаги ще има и едно от тях ще бъде неговото училище –Средно спортно училище „Черни Осъм” и то ще живее в делата на неговите следовници.

Книгата, подготвяна от доц. Бешев и дъщерята на Зансковски, Мая

„Искам да ви разкажа” – бе заложено като заглавие на негова книга. В това  той не успя. Макар и накратко, аз се опитах да направя това, което той трябваше и можеше много по-добре да направи от мен. Впрочем, тук не съм съвсем точен, защото преди години заедно с една от дъщерите му – Мая, заедно се опитахме не само да направим, но и направихме. Събрахме почти всичко, което той бе разказал приживе. Получи се една прилична книжка от малко над 200 страници – РАЗКАЗИ, ЕСЕТА, ПЪТЕПИСИ, но тя така и не се появи на книжния пазар, макар че бе минала по най-дългия си път, дори и предпечатната подготовка…
По години Минко не можа да дочака времето, което би му дало право да заслужи титлата „ветеран на българския алпинизъм”, но по броя на осъществените изкачвания, написаните материали в туристическия и ежедневния печат и най-вече с разкриването на „неговото” училище, той далеч надхвърли правото си да бъде „зачислен” към ветераните. И аз в случая с пълно право ви разказах за този неуморен и вечно търсещ алпинист, преподавател, журналист Минко Занковски.

доц. Сандю Бешев 

Вижте поредицата: Ветераните на българския алпинизъм СподелиShares

The post Минко Занковски: Тази моя „сладка” болест алпинизмът… appeared first on 360mag.

Естествени изотоници: Динята

СподелиShares снимка: rens, Unsplash

Ако спортувате редовно, знаете колко е важно хидратирането след тренировка. За този процес на възстановяване е от значение не просто водата, а солите, добавени към нея. Тези вещества поддържат електролитния баланс в тялото и възвръщат бързо силите и тонуса, помагат за бързото възстановяване на мускулите.

Разработени са стотици видове електролитни напитки, но е чудесно, че и природата ни предлага такава в естествен вид. Днес ще си говорим за…

Динята

… е отличен избор за спортисти, които искат да подпомогнат възстановяването си след тренировка – благодарение на високото съдържание на вода, електролити и аминокиселината L-цитрулин.

Високото съдържание на вода спомага за рехидратацията, а електролитите, като калий и магнезий, помагат за предотвратяване на мускулни крампи. L-цитрулинът подпомага намаляването на мускулната болезненост и подобрява кръвообращението, което може да доведе до по-бързо възстановяване.

Вижте още: Хидратация при спортовете за издръжливост

снимка: Sahand Babali-UnsplashЗащо динята е полезна за спортно възстановяване:Рехидратация:

Динята съдържа приблизително 92% вода, което я прави отличен източник за възстановяване на течностите, изгубени чрез потене по време на тренировка.

Възстановяване на електролити:

Тя е източник на електролити като калий (112 mg на 100 г) и магнезий (10 mg на 100 г), които са ключови за поддържане на правилна хидратация и предотвратяване на мускулни крампи. Количествата са скромни, но в комбинация с високото съдържание на вода, се оказват светкавични помощници след тренировка.

L-цитрулин за мускулно възстановяване:

Динята е естествен източник на L-цитрулин – прекурсор на L-аргинин, който засилва производството на азотен оксид (NO) и подобрява кръвообращението. Тази аминокиселина подпомага кръвообращението и намалява болките в мускулите, като по този начин ускорява възстановяването.

Възстановяване на гликоген:

Естествените захари в динята са около 7.6 g на 100 g. Те помагат за попълване на запасите от гликоген, които се изчерпват по време на тренировка. Малкото количество фибри (0.4 g/100 g) подпомага храносмилането, без да натоварва стомаха. Естествените захари в динята помагат за попълване на

Антиоксиданти:

Динята съдържа и ликопен – антиоксидант, който може да помогне за намаляване на възпалението (оксидативния стрес) и мускулната болезненост. В динята той се съдържа в по-голямо количество, отколкото в доматите.

Вижте още: Средиземноморската диета – път към здраве и дълголетие

Витамини:

Витамин C: в 100 г се съдържат около 12–14 % от дневната нужда.

Витамин A (под формата на бета-каротин и бета-криптоксантин): сериозно количество – около 19 % от дневната доза на 100 g.

Доказано е, че съвкупността от полезни съставки в динята има противовъзпалително действие, подпомага имунитета и дори подобрява сърдечното здраве. В САЩ са правени изследвания по темата, като една от разработките доказва, че консумацията на сок от диня, обогатен на L-цитрулин и танини от нар, подобрява метаболизма по време на физически упражнения.

снимка: Rohollah Saberi- UnsplashКак да включите динята във възстановителния си режим

Закуска след тренировка:
Насладете се на няколко парчета диня след тренировката за освежаващо и хидратиращо похапване. Ако обичате комбинацията диня със сирене, ще си добавите още соли и протеин.

Смути с диня:
Смесете диня с други полезни за възстановяване съставки, като извара или протеин на прах, за да получите вкусно и хранително смути.

Топла подправена лимонада с диня:
В по-хладно време опитайте топла напитка от диня (не загрявайте над 40ºС, за да запазите полезните вещества) с колаген и куркума за допълнителни ползи.

Вижте още: 10 съвета: Как да се възстановим след тежко физическо натоварване

СподелиShares

The post Естествени изотоници: Динята appeared first on 360mag.

Интервалното японско Ñ Ð¾Ð´ÐµÐ½Ðµ – малките стъпки към устойчивата форма

СподелиShares снимка: mypunepulse.com

Понякога най-ефективните методи за поддържане на форма не изискват скъпо оборудване, фитнес карти или часове тренировки. Понякога всичко, от което се нуждаете, са чифт удобни обувки, малко свободно време и… желание да се раздвижите. Интервалното японско ходене е чудесен пример за това – прост, но интелигентно структуриран подход към движението, който може да преобрази ежедневието ви.

От кога датира

Техниката придобива популярност през последните години, но реално тя възниква доста отдавна – в Япония в началото на 90-те години на XX век, когато кардиологът д-р Хироши Миязаки търси лесен, но ефективен метод за подобряване на здравето при своите пациенти, без да ги претоварва. Първоначално е използвана за рехабилитация и профилактика при хора със сърдечно-съдови проблеми, но бързо се доказва като подходяща за почти всички.

Виж още: Как да правим упражнения за мобилност вкъщи

Какво представлява японското ходене

В основата си методът се базира на редуване на периоди на бързо ходене (като да закъснявате за влак) и по-бавни, възстановителни интервали.
Класическата схема, предложена от д-р Миязаки, е:

3 минути бързо ходене – енергична крачка , с изправен гръб и активни ръце, пулсът се повишава.3 минути бавен ход – темпо за възстановяване, при което дишането се успокоява.

Цикълът се повтаря пет пъти, което прави общо около 30 минути.

Особености:

За начинаещи: може да започнете с 1–2 минути бърз ход и по-дълги паузи за възстановяване.
За напреднали: увеличете бързия сегмент до 4 минути и скъсете почивките.
За хора с ограничения: консултация с лекар е задължителна, особено при сърдечни или ставни проблеми; темпото се адаптира индивидуално.

снимка: Indian Times

Примерна програма за 4 седмици:Седмица 1–2: 2 мин бързо + 3 мин бавно, 5 повторения
Седмица 3: 3 мин бързо + 3 мин бавно, 5 повторения
Седмица 4: 3 мин бързо + 2 мин бавно, 6 повторения

Виж още: Влез във форма: Пилатес

Научна обосновка

Проучвания в Япония показват, че интервалното ходене подобрява аеробния капацитет, понижава кръвното налягане и подпомага регулирането на кръвната захар. Чрез редуването на висока и ниска интензивност се стимулира по-ефективно сърдечно-съдовата система в сравнение с равномерното ходене. Допълнителен бонус е, че мускулите на краката и торса работят по-интензивно в бързата фаза, а в паузите имат време да се възстановят – така рискът от травми намалява.

Разпространение по света

В Япония интервалното ходене е добре познато – в паркове и алеи често ще срещнете групи хора, които редуват бърз и по-бавен ход в стриктен ритъм. През последните години интересът се разпространява и извън страната, особено в Европа и Северна Америка, благодарение на публикации в научни списания и на фитнес блогъри, които го възприемат като достъпна алтернатива на бягането.

От Япония методът първо достига Южна Корея и Китай, където бързо се адаптира в програмите за масови спортни занимания. В Европа интересът се появява след публикации в British Journal of Sports Medicine, а в САЩ фитнес треньори го промотират като „walking HIIT“ – интервална тренировка с ниско въздействие върху ставите.

Интервалното японско ходене е чудесен пример за това как една проста идея може да промени начина, по който се движим. То не изисква повече от половин час, но носи осезаеми ползи за здравето, настроението и тонуса. Може да се практикува навсякъде – в парка, по плажа или дори на път за работа. Така че обуйте маратонките, включете таймера и… хайде, да се разходим по японски – в ритъм, с усмивка и с мисъл за дълъг и здрав живот.

Виж още: Влез във форма: Митовете

СподелиShares

The post Интервалното японско ходене – малките стъпки към устойчивата форма appeared first on 360mag.

Le tour du canal: Ð²ÐµÐ»Ð¾Ð¿Ð¾Ñ Ð¾Ð´ на толерантността `25

СподелиShares

рганизира велопоход за хора с двигателни затруднения. В продължение на 1 час участниците ще извършват обиколки на Гребния канал.

 

На колела по канала – велопоходът на толерантността, организиран от Фондация „Ела и ти“, се завръща на Гребния канал в Пловдив.

На 27 септември от 14.00 часа фондация „Ела и ти“ подава ръка на хората с увреждания с празник на движението. Тогава ще се проведе „Le tour du canal“, в който за един час всеки участник ще може да направи толкова обиколки на канала, колкото иска или успее.

Събитието е за всички.

Хора с увреждания ще се придвижват с колички – самостоятелно или придружавани от приятели и доброволци. Заедно с тях са поканени всички, които имат желание да се включат.

„Думата на „Le tour du canal“ е „Заедно“.

Искаме да покажем, че хората с увреждания са част от обществото и ние сме едно. Това няма да е събитие за съчувствие, а празник, в който ще се движим. Искаме „да се потъркаляме“ в движение и всеки е добре дошъл – кой с каквото иска. Може с колело, тротинетка, ролери, кънки, детска количка, рикша… Стига да е на колела“

– заяви организаторът Гергана Дойчинова.

Стартът ще е при трибуните, като символично началото ще бъде дадено от флейтиста със зрителни нарушения Явор Ангелов. За доброто настроение на участниците в програмата е включено парти с безалкохолни коктейли и почерпка, подготвяни от човек в количка.

Желаещите могат да се включат с:
– триколки
– велосипеди
– колички
– ролери
– скейтборд
– тротинетка

ПРОГРАМА на събитието
14.00 ч. – Откриване на събитието с коктейлите на Ники
14.50 ч. – Явор Ангелов, флейтист, ще ви завладее със своето изпълнение
15.00 ч. – СТАРТ
16.00 ч. – ФИНАЛ

Записването за участие става в специална форма тук.
За контакт:
Гери: 0878 686 720
Фондация „Ела и ти“: 0878 510 310

За новини следете фейсбук събитието и страницата на фондацията. 

Велопоходът се организира от фондация „Ела и ти“ с финансовата подкрепа на Агенция за хора с увреждания и с помощта на Община Пловдив.

СподелиShares

The post Le tour du canal: велопоход на толерантността `25 appeared first on 360mag.

Le tour du canal: велопоход на толерантността `25

СподелиShares

Специалният велопоход на толерантността „Le tour du canal“ ще се проведе на 27 септември 2025 г. на Гребния канал в Пловдив.

Фондация „Ела и ти“ организира велопоход за хора с двигателни затруднения. В продължение на 1 час участниците ще извършват обиколки на Гребния канал.

„Le tour du canal“ предлага възможност да бъдем отново заедно по едни различен начин, да имаме своите нови и вълнуващи преживявания и да обменяме опитност и идеи. Гарантираме незабравимо и вълнуващо преживяване, с което ще засвидетелстваме своята толерантност и минаване отвъд границите.“ – казват от „Ела и ти“.

Всички заедно на колела, триколки, колички, скейтборд, ролкови кънки, семейства с деца, приятели, съседи ще направим обиколки на Гребния канал.

– споделят организаторите.

Старт/финалът е при трибуните на Гребен канал, Пловдив. Началото е в 14.00 ч.

Велопоходът ще бъде поведен от Явор Ангелов – флейтист със зрителни нарушения. За доброто настроение на участниците, в програмата е включено неалкохолно парти с коктейли и почерпка, подготвяни от човек в количка.

Желаещите могат да се включат с:
– триколки
– велосипеди
– колички
– ролери
– скейтборд
– тротинетка

ПРОГРАМА на събитието
14.00 ч. – Откриване на събитието с коктейлите на Ники
14.50 ч. – Явор Ангелов, флейтист, ще ви завладее със своето изпълнение
15.00 ч. – СТАРТ
16.00 ч. – ФИНАЛ

Записването за участие става в специална форма тук.
За контакт:
Гери: 0878 686 720
Фондация „Ела и ти“: 0878 510 310

За новини следете фейсбук събитието и страницата на фондацията. 

Събитието се организира от фондация „Ела и ти“ с финансовата подкрепа на Агенция за хора с увреждания.

СподелиShares

The post Le tour du canal: велопоход на толерантността `25 appeared first on 360mag.