Ðинко ÐанковÑки: Тази Ð¼Ð¾Ñ âÑладкаâ болеÑÑ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð½Ð¸Ð·Ð¼ÑÑ…
Ñнимка: аÑÑ
ив на доÑ. Ð¡Ð°Ð½Ð´Ñ ÐеÑевРоден на 19 авгÑÑÑ 1949 г. в Ñ. ЧеÑни ÐÑÑм, ТÑоÑнÑко, изÑаÑнал в подножиеÑо на Ðалкана â ÑевеÑниÑе Ñклонове на най-лиÑниÑе вÑÑÑ Ð¾Ð²Ðµ на ЦенÑÑална СÑаÑа планина â ÐоÑев, ÐÑпениÑе, ÐмбаÑиÑа и ÐаÑагидик, Ñой ÑвÑÑзва завинаги живоÑа Ñи Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½Ð¸Ð½Ð°Ñа.
ÐаÑалноÑо Ñи обÑазование завÑÑÑва в ÑодноÑо Ñи Ñело, а ÑÑедно â ÐÐµÑ Ð°Ð½Ð¾ÑÐµÑ Ð½Ð¸ÐºÑм в гÑад ÐовеÑ. С диплом за виÑÑе обÑазование Ñе Ñдобива Ð¾Ñ ÐеликоÑÑÑновÑÐºÐ¸Ñ ÑнивеÑÑиÑÐµÑ âСв. Св. ÐиÑил и ÐеÑодиâ Ñ Ð¿ÑÑва ÑпеÑиалноÑÑ Ð±ÑлгаÑÑка ÑÐ¸Ð»Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ иÑÑоÑÐ¸Ñ ÐºÐ°Ñо вÑоÑа ÑпеÑиалноÑÑ. Ðе знам дали Ñова, Ñе оÑе Ð¾Ñ Ð´ÐµÑе ÑÑва в леглоÑо Ñи ÑÑилиÑÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð²ÑнеÑ /ÑоднаÑа Ð¼Ñ ÐºÑÑа е ÑоÑно Ð¾Ñ Ð´ÑÑгаÑа ÑÑÑана на ÑлиÑаÑа/, но Ñой Ñе Ð¼Ñ Ð¾ÑÑане докÑай веÑен и ÑеÑÑо Ñе го наÑиÑа âÐоеÑо ÑÑилиÑеâ. Рнего Ñой Ñе ÑÑи и Ñе пÑеподава. ÐоÑле ÑÑане негов диÑекÑÐ¾Ñ Ð¸ накÑÐ°Ñ Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñи енÑÑÑиазÑм, Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð¸ ÑпоÑиÑоÑÑ Ñе го пÑеÑÑÑÑои в пÑÑвоÑо и единÑÑвено ÑÑилиÑе за подгоÑовка на планинаÑÑки кадÑи в ÐÑлгаÑиÑ.
Ðинко ÐанковÑки пÑед палаÑкаÑа, в оÑакване ÑÑобÑение Ð¾Ñ Ð¢Ð¾Ð½Ñо ТонÑев – какво е напÑавил на Ðанга ÐаÑÐ±Ð°Ñ /Ñнимка: аÑÑ
ив на доÑ. Ð¡Ð°Ð½Ð´Ñ ÐеÑевС алпинизÑм запоÑва да Ñе занимава оÑе Ð¾Ñ 1970 г. каÑо ÑÑеник в ÐовеÑ, кÑдеÑо завÑÑÑва кÑÑÑ Ð·Ð° наÑÐ¸Ð½Ð°ÐµÑ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ. Ðо вÑеме на ÑледванеÑо Ñи вÑв Ð. ТÑÑново Ðинко Ñака Ñе пÑиÑÑÑаÑÑÑва кÑм алпинизма, Ñе заедно Ñ Ð¿ÑиÑÑÐµÐ»Ñ Ñи Ðван ÐÑÑаÑов, ÑÑÑо алпиниÑÑ, напÑÑÐºÐ°Ñ ÑнивеÑÑиÑеÑÑкоÑо обÑежиÑие и Ñе пÑенаÑÑÑ Ð´Ð° живеÑÑ Ð² изоÑÑÐ°Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð¹Ñки заÑлон в кÑÐ°Ñ Ð½Ð° гÑада â меÑÑноÑÑÑа âУÑÑеÑоâ. Хем Ñе ÑпÑÑ Ð±ÐµÐ· паÑи, Ñ ÐµÐ¼ Ñе го ÑÑопаниÑваÑ, Ñ ÐµÐ¼ Ñе Ð¼Ð¾Ð³Ð°Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ ÑеÑÑо да Ñе каÑеÑÑÑ Ð¿Ð¾ многобÑойниÑе алпийÑки маÑÑÑÑÑи.
ÐанÑковÑки Ñ ÑÑоÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð¹Ñки клÑб пÑез 1992 г. /Ñнимка: аÑÑ
ив на доÑ. Ð¡Ð°Ð½Ð´Ñ ÐеÑевСлед завÑÑÑване на обÑазованиеÑо Ñи Ðинко запоÑва ÑабоÑа в ÑодноÑо Ñи Ñело и Ñам много бÑÑзо и благодаÑение на Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð¼Ñ ÐµÐ½ÑÑÑиазÑм в ЧеÑни ÐÑÑм е ÑÑоÑмиÑана алпийÑка гÑÑпа кÑм алпийÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ»Ñб в ТÑоÑн. ÐелаеÑиÑе да Ñе каÑеÑÑÑ Ñа много, а около ЧеÑни ÐÑÑм Ñкали колкоÑо ÑÐµÑ Ð¸ гÑÑпаÑа ÑкоÑо ÑÑава пÑÑÐ²Ð¸Ñ ÑелÑки алпийÑки клÑб.
Ðинко има множеÑÑво изкаÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ вÑиÑки наÑи планини и обекÑи Ñ Ð½Ð¸Ñка надмоÑÑка виÑоÑина. ÐÑобено Ñилни обаÑе Ñа изÑвиÑе Ð¼Ñ Ð² Ðавказ, ÐÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ ÐаÑакоÑÑм. Ð Ðавказ има ÑÑи изкаÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° вÑ. Ðазбек /5047 м/, два пÑÑи е бил на евÑопейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑÑÐ²ÐµÐ½ÐµÑ ÐлбÑÑÑ /5642 м/. Ðного по-Ñилни обаÑе Ñа изкаÑваниÑÑа Ð¼Ñ Ð² ÐамиÑ. Ðо два пÑÑи е изкаÑвал ÑÐµÐ´ÐµÐ¼Ñ Ð¸Ð»ÑдниÑиÑе ÐÑмаил Самани /ÐомÑнизÑм/ и ÐвиÑена /Ðенин/ и ÑÑи пÑÑи ÐоÑженевÑка. С изкаÑванеÑо и на вÑ. Хан-ТенгÑи в ТÑн-Шан Ñой ÑÑава един Ð¾Ñ 15-Ñе бÑлгаÑи, коиÑо завоÑÐ²Ð°Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ пÑеÑÑижноÑо звание âСнежен баÑÑâ.
ÐижÑе оÑе: 15 бÑлгаÑи ÑÑÑ Ð·Ð²Ð°Ð½Ð¸ÐµÑо âСнежен баÑÑâ
Ðмо, Ðинко и Ð¢Ð¾Ð´Ð¾Ñ Ð½Ð° Роки ÑÑÐ¼Ð¸Ñ /Ñнимка: аÑÑ
ив на доÑ. Ð¡Ð°Ð½Ð´Ñ ÐеÑевÐÑÑинÑкиÑе Ñи вÑзможноÑÑи на алпиниÑÑ Ð¸ оÑганизаÑÐ¾Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñе Ñой пÑоÑвÑва по вÑÑÑ Ð¾Ð²ÐµÑе на ÐаÑакоÑÑм, кÑдеÑо е бил ÑеÑиÑи пÑÑи â един на ÑазÑзнаване и ÑÑи пÑÑи каÑо ÑÑководиÑел на екÑпедиÑии. ÐÑез 1990 г. до вÑ. ÐÑоÑд пик, кÑдеÑо Ñой заедно Ñ ÐманÑил ÐеÑнов и Ð¢Ð¾Ð´Ð¾Ñ Ð¢Ð¾Ð´Ð¾Ñов изкаÑÐ²Ð°Ñ Ð¿ÑедвÑÑÑиеÑо на ÐÑоÑд пик â Роки СÑÐ¼Ð¸Ñ /8035 м/. Ðве години по-кÑÑно ÑÑпеÑно завÑÑÑва и вÑоÑаÑа Ð¼Ñ ÐµÐºÑпедиÑÐ¸Ñ Ð´Ð¾ ÐаÑеÑбÑÑм II, по ÑÑвпадение и пак ÑоÑно /8035 м/, кÑдеÑо двама Ð¾Ñ ÑÑаÑÑниÑиÑе доÑÑÐ¸Ð³Ð°Ñ Ð²ÑÑÑ Ð°. СамиÑÑ Ñой поÑади заболÑване Ñе вÑÑÑа Ð¾Ñ 7600 м.
ÐÑез 1993 г. Ðинко повежда ÑÑеÑа ЧеÑнооÑÑмÑка екÑпедиÑиÑ, Ñози пÑÑ Ð´Ð¾ Ðанга ÐаÑÐ±Ð°Ñ /8125 м/. Ð Ñози пÑÑ ÑÑ Ð·Ð°Ð²ÑÑÑва Ñ ÑÑÐ¿ÐµÑ , каÑо Ñамо един алпиниÑÑ Ð´Ð¾ÑÑига вÑÑÑ Ð°. ÐамеÑно, за бÑлгаÑÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð½Ð¸Ð·Ñм, Ñе оÑÑане Ñогава дÑÑзкоÑо Ð¼Ñ ÑеÑение да закÑпи бÑакÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¼Ð¸Ð¾Ð½ на закÑиÑоÑо ТÐÐС, да го оÑÑемонÑиÑа и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ да пÑедпÑиеме ÑÑй дÑлгоÑо пÑÑÑване на 5-ÑÐ»ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ ÑÑÑÑав, Ñак до подножиеÑо на вÑ. Ðанга ÐаÑÐ±Ð°Ñ â ÐакиÑÑан. Ðа поведе екÑпедиÑÐ¸Ñ Ð¸ Ñо до ÑÑÑаÑилиÑеÑо Ðанга ÐаÑÐ±Ð°Ñ Ñамо Ñ Ð½Ð°Ð»Ð¸ÑниÑе 5000 долаÑа…
ÐижÑе оÑе: ÐÑÑвоÑо изкаÑване на Ðанга ÐаÑбаÑ
Ðинко ÐанковÑки Ñ Ð´ÑÑеÑÑ Ñи /Ñнимка: аÑÑ
ив на доÑ. Ð¡Ð°Ð½Ð´Ñ ÐеÑевÐÑ 1979 г. Ðинко е майÑÑÐ¾Ñ Ð½Ð° ÑпоÑÑа, а Ð¾Ñ 1982 г. заÑлÑжил майÑÑÐ¾Ñ Ð½Ð° ÑпоÑÑа по алпинизÑм. Ðа поÑÑигнаÑиÑе Ñи ÑпоÑÑни ÑÑÐ¿ÐµÑ Ð¸ е ÑдоÑÑоÑван Ñ Ð²ÑиÑки вÑзможни оÑлиÑÐ¸Ñ Ð½Ð° ÐТС, в Ñова ÑиÑло âÐаÑлÑжил деÑÑел на ÐТСâ, медал âÐлекоâ и медал âСпоÑÑна Ñлаваâ.
ÐÑвен много добÑÑ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ Ðинко ÐанковÑки е и пÑекÑаÑен жÑÑналиÑÑ Ð¸ ÑазказваÑ. ÐеговиÑе Ñазкази, еÑеÑа, пÑÑепиÑи, какÑо и водениÑе дневниÑи Ñа оÑпеÑаÑвани Ñедовно на ÑÑÑаниÑиÑе на ÑпиÑание âТÑÑиÑÑâ и веÑÑник âÐÑ Ð¾â, ÑеÑÑо Ñа пеÑелили конкÑÑÑи.
ÐÑиживе не Ð¼Ñ Ð´Ð¾ÑÑигна вÑеме да ÑÑбеÑе вÑиÑко в една книга, за да оÑÑане ÑвÑÑÑеноÑо Ð¾Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ и пÑиÑÑелиÑе Ð¼Ñ Ð·Ð° идниÑе поколениÑ. ÐÑе бÑÑзаÑе â за поÑеднаÑа екÑпедиÑиÑ, за планинаÑÑкоÑо ÑÑилиÑе коеÑо, Ñой ÑÑздаде и ÑÑководи каÑо диÑекÑоÑ, за ÑемейÑÑвоÑо, коеÑо много обиÑаÑе и напÑави вкÑпом алпиниÑÑи â ÑÑпÑÑга и две дÑÑеÑи. Ðа ÐланинÑкаÑа ÑпаÑиÑелна ÑлÑжба, на коÑÑо бе един Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-дейниÑе Ñленове.
ÐÑебоÑи Ñе Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ ÑÑÑдноÑÑи по виÑокиÑе и обледенени вÑÑÑ
ове, но не ÑÑÐ¿Ñ Ð² биÑкаÑа за болеÑÑÑа на века. ÐÑиде Ñи Ð¾Ñ Ñози ÑвÑÑ Ñамо на 57 г. /22 Ñни 2006 г./, без да довÑÑÑи много Ð¾Ñ Ð¼ÐµÑÑиÑе Ñи. Той меÑÑаеÑе за оÑе много вÑÑÑ
ове, по-далеÑни и по-виÑоки Ð¾Ñ Ñези, до коиÑо Ñе бе докоÑнал и изкаÑил. ÐеÑÑаеÑе, заÑоÑо какÑо много пÑÑи е казвал â âÐа, аз ÑÑм болен и Ñази Ð¼Ð¾Ñ âÑладкаâ болеÑÑ Ñе казва алпинизÑмâ.
ÐеÑÑаеÑе по Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿ÑÑ Ð´Ð° ÑÑÑÐ³Ð½Ð°Ñ Ð¸ ÑÑениÑиÑе мÑ. Ð Ñе ÑÑÑгнаÑ
а и вÑе оÑе вÑÑвÑÑ Ð¸ Ñе вÑÑвÑÑ, заÑоÑо ÑÑилиÑа винаги Ñе има и едно Ð¾Ñ ÑÑÑ
Ñе бÑде неговоÑо ÑÑилиÑе âСÑедно ÑпоÑÑно ÑÑилиÑе âЧеÑни ÐÑÑмâ и Ñо Ñе живее в делаÑа на неговиÑе ÑледовниÑи.
ÐнигаÑа, подгоÑвÑна Ð¾Ñ Ð´Ð¾Ñ. ÐеÑев и дÑÑеÑÑÑа на ÐанÑковÑки, ÐаÑâÐÑкам да ви Ñазкажаâ â бе заложено каÑо заглавие на негова книга. Ð Ñова Ñой не ÑÑпÑ. ÐÐ°ÐºÐ°Ñ Ð¸ накÑаÑко, аз Ñе опиÑаÑ
да напÑÐ°Ð²Ñ Ñова, коеÑо Ñой ÑÑÑбваÑе и можеÑе много по-добÑе да напÑави Ð¾Ñ Ð¼ÐµÐ½. ÐпÑоÑем, ÑÑк не ÑÑм ÑÑвÑем ÑоÑен, заÑоÑо пÑеди години заедно Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° Ð¾Ñ Ð´ÑÑеÑиÑе Ð¼Ñ â ÐаÑ, заедно Ñе опиÑаÑ
ме не Ñамо да напÑавим, но и напÑавиÑ
ме. СÑбÑаÑ
ме поÑÑи вÑиÑко, коеÑо Ñой бе Ñазказал пÑиживе. ÐолÑÑи Ñе една пÑилиÑна книжка Ð¾Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ над 200 ÑÑÑаниÑи â Ð ÐÐÐÐÐÐ, ÐСÐТÐ, ÐЪТÐÐÐСÐ, но ÑÑ Ñака и не Ñе поÑви на ÐºÐ½Ð¸Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ, Ð¼Ð°ÐºÐ°Ñ Ñе бе минала по най-дÑÐ»Ð³Ð¸Ñ Ñи пÑÑ, доÑи и пÑедпеÑаÑнаÑа подгоÑовка…
Ðо години Ðинко не можа да доÑака вÑемеÑо, коеÑо би Ð¼Ñ Ð´Ð°Ð»Ð¾ пÑаво да заÑлÑжи ÑиÑлаÑа âвеÑеÑан на бÑлгаÑÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð½Ð¸Ð·Ñмâ, но по бÑÐ¾Ñ Ð½Ð° оÑÑÑеÑÑвениÑе изкаÑваниÑ, напиÑаниÑе маÑеÑиали в ÑÑÑиÑÑиÑеÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ ÐµÐ¶ÐµÐ´Ð½ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑÐ°Ñ Ð¸ най-веÑе Ñ ÑазкÑиванеÑо на âнеговоÑоâ ÑÑилиÑе, Ñой Ð´Ð°Ð»ÐµÑ Ð½Ð°Ð´Ñ
вÑÑли пÑавоÑо Ñи да бÑде âзаÑиÑленâ кÑм веÑеÑаниÑе. Раз в ÑлÑÑÐ°Ñ Ñ Ð¿Ñлно пÑаво ви ÑазказаÑ
за Ñози неÑмоÑен и веÑно ÑÑÑÑÐµÑ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ, пÑеподаваÑел, жÑÑналиÑÑ Ðинко ÐанковÑки.
доÑ. Ð¡Ð°Ð½Ð´Ñ ÐеÑевÂ
ÐижÑе поÑедиÑаÑа: ÐеÑеÑаниÑе на бÑлгаÑÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð½Ð¸Ð·Ñм СподелиSharesThe post Ðинко ÐанковÑки: Тази Ð¼Ð¾Ñ âÑладкаâ болеÑÑ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð½Ð¸Ð·Ð¼ÑÑ… appeared first on 360mag.
Списание 360's Blog

