Списание 360's Blog, page 9
August 24, 2025
„Лятото с БТС“ ще продължи и през септември
Поради големия интерес към детските лагери на Витоша, БТС обявява дата за нова група.
Последният планински дневен лагер преди началото на учебната година, организиран от Български туристически съюз, ще се проведе от 9 до 12 септември 2025 г.
Лагерът осигурява занимания сред природата, физическа активност и екологично образование, чрез качествени дневни занимания, под вещото ръководство на квалифицирани специалисти.
Период на провеждане 9-12 септември 2025 г.
Тръгване в 9.00 часа от паркинга пред Национален стадион „Васил Левски“.
Връщане в 17.00 часа на същото място.
*За децата са осигурени транспорт и застраховка.
#td_uid_2_68ae6d425d79b .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_68ae6d425d79b .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_68ae6d425d79b .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
Детски лагери на Витоша, БТС
1 на 3



Летният лагер ще се проведе в различни планински райони около гр. София по програма.
Записвания за летните лагери стават на място в Информационния център на БТС, на адрес: бул. Васил Левски № 75 (5 етаж или подлеза пред Спортната палата, от 9 до 17.00 часа в работен ден) или на e-mail: infocenter.bts@gmail.com; bts.koseva@gmail.com
За контакти: +359882966300 и +359882966361
СподелиShares
The post „Лятото с БТС“ ще продължи и през септември appeared first on 360mag.
âÐÑÑоÑо Ñ ÐТСâ Ñе пÑодÑлжи и пÑез ÑепÑемвÑи
ÐоÑади Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð¸Ð½ÑеÑÐµÑ ÐºÑм деÑÑкиÑе лагеÑи на ÐиÑоÑа, ÐТС обÑвÑва даÑа за нова гÑÑпа.
ÐоÑледниÑÑ Ð¿Ð»Ð°Ð½Ð¸Ð½Ñки дневен Ð»Ð°Ð³ÐµÑ Ð¿Ñеди наÑалоÑо на ÑÑебнаÑа година, оÑганизиÑан Ð¾Ñ ÐÑлгаÑÑки ÑÑÑиÑÑиÑеÑки ÑÑÑз, Ñе Ñе пÑоведе Ð¾Ñ 9 до 12 ÑепÑемвÑи 2025 г.
ÐагеÑÑÑ Ð¾ÑигÑÑÑва Ð·Ð°Ð½Ð¸Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ ÑÑед пÑиÑодаÑа, ÑизиÑеÑка акÑивноÑÑ Ð¸ екологиÑно обÑазование, ÑÑез каÑеÑÑвени дневни заниманиÑ, под веÑоÑо ÑÑководÑÑво на квалиÑиÑиÑани ÑпеÑиалиÑÑи.
ÐеÑиод на пÑовеждане 9-12 ÑепÑемвÑи 2025 г.
ТÑÑгване в 9.00 ÑаÑа Ð¾Ñ Ð¿Ð°Ñкинга пÑед ÐаÑионален ÑÑадион âÐаÑил ÐевÑкиâ.
ÐÑÑÑане в 17.00 ÑаÑа на ÑÑÑоÑо мÑÑÑо.
*Ðа деÑаÑа Ñа оÑигÑÑени ÑÑанÑпоÑÑ Ð¸ заÑÑÑÐ°Ñ Ð¾Ð²ÐºÐ°.
#td_uid_1_68abccd632cda .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_68abccd632cda .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_68abccd632cda .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
ÐеÑÑки лагеÑи на ÐиÑоÑа, ÐТС
1 на 3



ÐеÑниÑÑ Ð»Ð°Ð³ÐµÑ Ñе Ñе пÑоведе в ÑазлиÑни планинÑки Ñайони около гÑ. СоÑÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ пÑогÑама.
ÐапиÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° леÑниÑе лагеÑи ÑÑÐ°Ð²Ð°Ñ Ð½Ð° мÑÑÑо в ÐнÑоÑмаÑÐ¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ ÑенÑÑÑ Ð½Ð° ÐТС, на адÑеÑ: бÑл. ÐаÑил ÐевÑки â 75 (5 еÑаж или подлеза пÑед СпоÑÑнаÑа палаÑа, Ð¾Ñ 9 до 17.00 ÑаÑа в ÑабоÑен ден) или на e-mail: infocenter.bts@gmail.com; bts.koseva@gmail.com
Ðа конÑакÑи: +359882966300 и +359882966361
СподелиShares
The post âÐÑÑоÑо Ñ ÐТСâ Ñе пÑодÑлжи и пÑез ÑепÑемвÑи appeared first on 360mag.
August 22, 2025
Мальовица – люлка на алпинизма, люлка на общността

Мальовишката алпиниада за купа „Сърнена гора“ се организира за поредна година от АК „Железник“, Стара Загора. По традиция има състезателен характер за любителите на алпийското катерене. Включени са върхове в Мальовишкия дял на Рила. Точките се присъждат за:
Ценното обаче е в друго: алпиниадата се е превърнала в среща на няколко поколения, на алпинисти и спортни катерачи. Ще ви разкажа как се определя класирането – впечатляващо е, както и за няколко уловени тенденции. А в края прочетете блиц интервю с председателя на АК „Железник“ и двигателя на алпиниадата Боян Петков.
Алпиниада Мальовица, издание’2025 г.Участваха 72 катерачи от 11 клуба от цялата страна. Първите три свръзки, по думите на организаторите, са направили „извънземни“ изкачвания. Преминати бяха линии като „I wanna be ribkata“ (7c), разшири се диапазона на катерените масиви: Среден Купен (тур Цепката и тур Витоша – най-готиния тур – казва Кирил Попбожиков – Киреца); Калбура. Катериха се и обичаните Еленка, Северната стена на Мальовица, Ушите, Куклата, Злия зъб, Иглата. За любителите беше любопитно да видят „мертек“- дървен клин, на който преди 60-70 години са се осигурявали, донесен от Киреца от тур „Витоша“.
За читателите – нека да видят класирането
Първо място: Владислав Ангелов – Полицая и Ивайло Ангелов – Маняка
Второ място: Кирил Попбожиков и Евгения Илиева.
Трето място: Ивайло Анастасов – Тренера и Иван Марковски
ПризьоритеОбещах да ви разкажа начина на определяне на класирането. Тъй като съм пряк свидетел на алпиниадата само от миналата, 2024 година, знам, че са пробвани различни варианти за определяне на призьорите. Ефективният начин се оказва следният: трите най-добри свръзки сядат на една маса и сами решават кой заслужава първото място и как се подреждат после. Разбира се, знаят се изкатерените маршрути на всички, но винаги има едни отличаващи, състезателно настроени, правещи чудеса или както казва Жеко Вътев:
„Една свръзка, голи до кръста, пъшкат, викат и катерят. Извънземни. Извънземни. Минават такива линии, които аз не съм сънувал. То ето „Веждите“ и на младини не съм успявал, и сега пак. А те? Борят се, връщат се обратно, спазват етиката на чистия стил“.
Възможно ли е да се доверим на казаната дума? Минах там и това, върнахме се без успех. Ценно е, че има място, където носиш отговорност, залагаш името си в казаната дума. Мальовишката алпиниада е не само люлка на алпинизма, а люлка на честната дума! Изумително е. Да, миналата година не повярвах. Тази пак така се определи класирането.
„Сърце и душа на смел алпинист“, написа Тренера за Влади Ангелов, който до скоро познавахме повече като състезател и спортен катерач. „Какво ли би било, ако беше израснал в среда като тази във френските Алпи? Вероятно щяхме да четем за него по световните climbing медии“, продължава Тренера в своя разказ за тазгодишната алпиниада.
Пък и както обичайно на алпиниадите, организаторите бяха подсигурили достатъчно подаръци за всички. Сред тях имаше и уникални отливки.
От няколко години в събота вечер АК „Железник“ канят значим лектор. През 2024 г. гледахме 4 красиви върха и 4 истории от Жеко Вътев. Както и филмът за едно от най-добрите български премиери на Талай Сагар, достойна за Златен пикел (Оскар на алпинизма). Тази година в ролята на лектор слушахме Тако Младенов за неговите и на свръзките му изкачвания из Андите, Патагония и Трънско. Малко познати постижения и за тези алпинисти е стъпка от излизане от ъндърграунда. Една трудна тема, която нищихме разпалено с Тако. Без крайни заключения.
ЛЮЛКА на ОБЩНОСТТА
Признание – ключовата дума тази година и на двете алпиниади: Ботевата и Мальовишката. Тя се оформи след онези думи по-горе на Жеко, с които ме посрещна на хижа Мальовица, цитирани по памет. Както и от още един момент: непринудени разговори между поколенията през говорене за категории, стратегии, хватки и взаимното възхищение: какви машрути се правят в алпинизма и каква трудност катерят спортните катерачи и пренасят в различен терен. Липсата на надменност и уважението ми се запечатаха в паметта.

Общуването е ОБЩНОСТ
Да говориш до отмала и да не искаш нощта да си отива: атмосферата на Мальовишката алпиниада. Обичайната проверка всички свръзки да са слезли и се започна: споделяне, разговори, разкази. Така се родиха доста бисери. Един ми стана любим: да катериш по тревите е тревлинг, а начинът на захващането им е „като женска коса – хващаш и завърташ“. Клубовете менкат свръзки помежду, информация и си дават насоки. Където се налага, Боян дори инвентар осигурява – само и само който иска да катери, да катери. Защото всеки, който е там, има отношение към катеренето, към алпинизма, към Мальовица, към общността. На живо успяхме да зачекнем болезнени въпроси и да споделим позиции за националния отбор, какво очакваме, какво искаме да се промени – процесите и там са започнали. Следим ги с притаен дух и малко настръхнали.
В заключение на авторския поглед
Саморефлексията и поуките излизат веднага след алпиниадата. Дали са с дълготрайни резултати – ще разберем догодина по същото време. „Планината има своето мнение“ е едно от най-ценните откровения, които си заделям от няколкото споделени разказа (в случая е на Тренера от „Кой е най-добрият катерач в света?“
„Най-важното е, че проявата премина без инциденти и в невероятна атмосфера, но с такива приятели винаги е така. Благодаря и на спонсорите за страхотните награди и догодина, заредени с нови планове и сили, да се съберем отново. Защото то е повече среща, докосване до любимия гранит и време заедно, отколкото състезание с елементи на озъбване“, споделя Боян Петков.
Алпийски клуб „Железник“
Възхитително е как членовете на клуба изнасят техника, инвентар, багаж, за да създадат атмосферата, за която всички си мислим, че е естествена. Вероятно и неволно ще ви хрумне да сравните с другата съхранена във времето и с изразен състезателен характер алпиниада – Ботевата.
Тук хрумки всякакви оставете! Всяка от двете алпиниади има собствен облик. И двете допринасят за поддържане и развитие на алпинизма в България. Те са причината да се възклицава: Алпинизмът е жив! И още как! Освен общността, освен поддържането на двете основни огнища в алпинизма, ето ви още 3 причини да го вярваме:
1. Нови, млади, подготвени свръзки – поне две такива познавам и предизвикват изумление: Момчил Христов и Анжела Петрова и Станислав Пампоров с Диян Иванов.
2. Спортни катерачи и състезатели се впускат в приключението по алпийските маршрути и правят първи и/или втори преминавания на изключително трудни линии.
3. Прокарват се нови алпийски маршрути – независимо дали са в рамките на алпиниада или са довършени в нея.
По последната точка за запалените отбелязвам два факта:
-> Нов маршрут, и то не къде да е, а на Еленка, направен от Н. Леваков, Д. Коджабашев, Д. Христов /Уинки/ и Ст. Тодоров /Мулето/: „Къде загубихме мечтите си?“. 165 м., 6а /екипиран, трад/. Повече за него вижте тук!
-> Николай Петков в екип с Йордан Динев, Таня Иванова, Николай Вълков реализира стара мечта, кръщавайки проекта „Експедиция във вертикала“. Историята заслужава отделно внимание, за читателите на тази статия важното е, че довършиха започнатото на 5 юли в края на Алпиниадата. Вероятно съвпадението е случайно. Прочетете как Ники споделя за пътя и дали запазва името на проекта за име на линията на личния му профил и цялостното описание на въжетата тук.
Нека се върнем на АК „Железник“
Жеко Вътев призовава да се съберемНяколко са ключовите личности от АК „Железник“, за които знам, че развиват клуба: Жеко Вътев, Григор Вътев, Коста Канидис и Боян Петков. Всъщност последният е личността, за която тайно говорят, че е харизматичен като организатор: само да каже „Хайде да…“ и мнозина са готови да го последват. Алпийският клуб е част от голямото и активно туристическо дружество „Сърнена гора“. Вероятно едно от най-богатите и разнородни като дейност дружества. Не, няма да проследявам тяхната история. Споделям ви за непреодолимите си впечатления специално от клуба: задружни, многочислени, подкрепящи, с множество подаръци за присъстващи. Всяка година имат нови тениски в голямо количество. Дали външното ми впечатление е вярно?
Прочетете какво казва Боян
Каква е тайната на този сплотен дух – и в клуба, и на Алпиниадата?
Боян: Колективът в нашия клуб е малък, но вероятно това допринася за добрите ни отношения и разбирателство. Обсъждаме всичко заедно, решенията се приемат лесно и някак естествено. Алпиниадата е вид сбирка на катерачната общност, макар да има състезателен характер, повечето участници се познават и са приятели, получава се своеобразна катерачна среща между различните клубове.
По какви критерии избирате кой да е презентаторът?
Боян: Обсъждайки как да направим по-интересна проявата, един от нашите членове предложи да поканим Сандю Бешев – човек с неоспорими качества и опит в областта на алпинизма и изключителен оратор. След многото добри отзиви решихме това да стане традиция на нашата проява. Логично трябваше да поканим „най-добрия“ – Николай Пеков, неговите постижения нямат нужда от представяне, после Жеко Вътев, Тако Младенов – хора с постижения и истории които са завладяващи и интересни. Стараем се все пак и да сме актуални, като отчитаме и техните катерачни успехи през последната година-две.
Личността или успехите ви като клуб водят до такава огромна численост – по мои лични наблюдения сте най-пълнокръвният алпийски клуб в България и най-работещият?
Боян ПетковБоян: Голяма численост наброява туристическото дружество в Стара Загора. Не така, за съжаление, стоят нещата в алпийския ни клуб. Както казах колективът ни не е голям, но се стараем да запазим традициите и опита на едно по-зряло поколение – Костас Канидис и Жеко Вътве и през нашето да го предадем на по-младите членове. Приоритет в момента са детските тренировки и състезания. Работата с деца е голямо предизвикателство за нас, но удоволствието е незаменимо. Желанието ни е да запалим любовта към катеренето във все повече деца и в същото време да подготвяме качествени състезатели, да бъдем конкурентни на останалите клубове в страната.
Какво ви мотивира да поддържате огъня на алпиниадата?
Боян: Относно алпиниадата най-голямата ни мотивация е именно сплотеността, която наблюдаваме в тези три дни. Общуване между катерачите, обмяната на опит и в крайна сметка усмихнати и доволни хора. За мен това е истинският смисъл на алпиниадата.
Завършвам този дълъг авторски материал с думите на участниците от пловдивския катерачен клуб:
„Поздравления за заслужените първи места, както и за всички, които допринесоха към това да усетим, че алпинизъм в България има! Много надъхани свръзки, много разнообразни маршрути и много нови спомени. Вече тръпнем за догодина!“
НОВИ КАТЕРАЧНИ СЪБИТИЯ
Догодина ми се струва далече. Разбира се, пак ще бъда там, с все повече доверие към Боян и сие. По-близо обаче е месец септември, през който има две важни катерачни срещи:
Тетевен катери 2025″ – 13 и 14 септември – първа катерачна среща, която събира, вдъхновява и развива катерачната общност в България. Желанието на организаторите е този формат да е по-скоро фестивал, без елементи на състезание, с множество допълнителни дейности на открито и да се превърне в ежегодно събитие. Условията това да се случи са налични – силна мотивация на организаторите, които имат пълната подкрепя на Община Тетевен и развиват с усърдие и постоянство нови катерачни обекти в района. Следете за програмата тук.
„неАлпиниадата“ – 26 и 27 септември – да, дойде време за четвъртото издание. Формата за записване вече е отворена. След целия ми разказ за алпиниадите и техните атмосфери – опитайте алпинизма, с опитен водач. Сега е моментът. По традиция неАлпиниадата е в последната седмица на септември. Вижте възможностите тук.
Затваря ли катеренето след тези събития на скали?
Само се мести към боулдър срещи на открито и в зали.
Защото катеренето и алпинизма са постоянен празник.
Изключителни благодарности за партньорите и спонсорите на събитието!
Искрени благодарности за снимките на организатори и участници!
С любов,
Ваш бавен кореспондент,
Петрана
The post Мальовица – люлка на алпинизма, люлка на общността appeared first on 360mag.
ÐалÑовиÑа â лÑлка на алпинизма, лÑлка на обÑноÑÑÑа

ÐалÑовиÑкаÑа алпиниада за кÑпа „СÑÑнена гоÑаâ Ñе оÑганизиÑа за поÑедна година Ð¾Ñ ÐÐ âÐелезникâ, СÑаÑа ÐагоÑа. Ðо ÑÑадиÑÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° ÑÑÑÑезаÑелен Ñ
аÑакÑÐµÑ Ð·Ð° лÑбиÑелиÑе на алпийÑкоÑо каÑеÑене. ÐклÑÑени Ñа вÑÑÑ
ове в ÐалÑовиÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ñл на Рила. ТоÑкиÑе Ñе пÑиÑÑÐ¶Ð´Ð°Ñ Ð·Ð°:
ЦенноÑо обаÑе е в дÑÑго: алпиниадаÑа Ñе е пÑевÑÑнала в ÑÑеÑа на нÑколко поколениÑ, на алпиниÑÑи и ÑпоÑÑни каÑеÑаÑи. Ще ви Ñазкажа как Ñе опÑÐµÐ´ÐµÐ»Ñ ÐºÐ»Ð°ÑиÑанеÑо â впеÑаÑлÑваÑо е, какÑо и за нÑколко Ñловени ÑенденÑии. Рв кÑÐ°Ñ Ð¿ÑоÑеÑеÑе Ð±Ð»Ð¸Ñ Ð¸Ð½ÑеÑÐ²Ñ Ñ Ð¿ÑедÑедаÑÐµÐ»Ñ Ð½Ð° ÐÐ „Ðелезник“ и двигаÑÐµÐ»Ñ Ð½Ð° алпиниадаÑа ÐоÑн ÐеÑков.
Ðлпиниада ÐалÑовиÑа, издание’2025 г.УÑаÑÑÐ²Ð°Ñ Ð° 72 каÑеÑаÑи Ð¾Ñ 11 клÑба Ð¾Ñ ÑÑлаÑа ÑÑÑана. ÐÑÑвиÑе ÑÑи ÑвÑÑзки, по дÑмиÑе на оÑганизаÑоÑиÑе, Ñа напÑавили âизвÑнземниâ изкаÑваниÑ. ÐÑеминаÑи бÑÑ Ð° линии каÑо âI wanna be ribkataâ (7c), ÑазÑиÑи Ñе диапазона на каÑеÑениÑе маÑиви: СÑеден ÐÑпен (ÑÑÑ Ð¦ÐµÐ¿ÐºÐ°Ñа и ÑÑÑ ÐиÑоÑа – най-гоÑÐ¸Ð½Ð¸Ñ ÑÑÑ – казва ÐиÑил Ðопбожиков – ÐиÑеÑа); ÐалбÑÑа. ÐаÑеÑÐ¸Ñ Ð° Ñе и обиÑаниÑе Ðленка, СевеÑнаÑа ÑÑена на ÐалÑовиÑа, УÑиÑе, ÐÑклаÑа, ÐÐ»Ð¸Ñ Ð·Ñб, ÐглаÑа. Ðа лÑбиÑелиÑе беÑе лÑбопиÑно да видÑÑ „меÑÑек“- дÑÑвен клин, на койÑо пÑеди 60-70 години Ñа Ñе оÑигÑÑÑвали, донеÑен Ð¾Ñ ÐиÑеÑа Ð¾Ñ ÑÑÑ „ÐиÑоÑа“.
Ðа ÑиÑаÑелиÑе – нека да видÑÑ ÐºÐ»Ð°ÑиÑанеÑо
ÐÑÑво мÑÑÑо: ÐладиÑлав Ðнгелов – ÐолиÑÐ°Ñ Ð¸ Ðвайло Ðнгелов – ÐанÑка
ÐÑоÑо мÑÑÑо: ÐиÑил Ðопбожиков и ÐÐ²Ð³ÐµÐ½Ð¸Ñ Ðлиева. ÐÑбопиÑноÑо ÑÑк е, Ñе Ðени за пÑÑви пÑÑ ÐºÐ°ÑеÑи по маÑивиÑе на ÐалÑовиÑа
ТÑеÑо мÑÑÑо: Ðвайло ÐнаÑÑаÑов – ТÑенеÑа и Ðван ÐаÑковÑки
ÐÑизÑоÑиÑеÐбеÑÐ°Ñ Ð´Ð° ви Ñазкажа наÑина на опÑеделÑне на клаÑиÑанеÑо. ТÑй каÑо ÑÑм пÑÑк ÑвидеÑел на алпиниадаÑа Ñамо Ð¾Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð°Ñа, 2024 година, знам, Ñе Ñа пÑобвани ÑазлиÑни ваÑианÑи за опÑеделÑне на пÑизÑоÑиÑе. ÐÑекÑивниÑÑ Ð½Ð°Ñин Ñе оказва ÑледниÑÑ: ÑÑиÑе най-добÑи ÑвÑÑзки ÑÑÐ´Ð°Ñ Ð½Ð° една маÑа и Ñами ÑеÑÐ°Ð²Ð°Ñ ÐºÐ¾Ð¹ заÑлÑжава пÑÑвоÑо мÑÑÑо и как Ñе подÑÐµÐ¶Ð´Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ñле. РазбиÑа Ñе, знаÑÑ Ñе изкаÑеÑениÑе маÑÑÑÑÑи на вÑиÑки, но винаги има едни оÑлиÑаваÑи, ÑÑÑÑезаÑелно наÑÑÑоени, пÑавеÑи ÑÑдеÑа или какÑо казва Ðеко ÐÑÑев:
„Ðдна ÑвÑÑзка, голи до кÑÑÑÑа, пÑÑкаÑ, Ð²Ð¸ÐºÐ°Ñ Ð¸ каÑеÑÑÑ. ÐзвÑнземни. ÐзвÑнземни. ÐÐ¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ Ñакива линии, коиÑо аз не ÑÑм ÑÑнÑвал. То еÑо „ÐеждиÑе“ и на младини не ÑÑм ÑÑпÑвал, и Ñега пак. Ð Ñе? ÐоÑÑÑ Ñе, вÑÑÑÐ°Ñ Ñе обÑаÑно, ÑÐ¿Ð°Ð·Ð²Ð°Ñ ÐµÑикаÑа на ÑиÑÑÐ¸Ñ ÑÑил“.
ÐÑзможно ли е да Ñе довеÑим на казанаÑа дÑма? ÐÐ¸Ð½Ð°Ñ Ñам и Ñова, вÑÑÐ½Ð°Ñ Ð¼Ðµ Ñе без ÑÑÐ¿ÐµÑ . Ценно е, Ñе има мÑÑÑо, кÑдеÑо ноÑÐ¸Ñ Ð¾ÑговоÑноÑÑ, Ð·Ð°Ð»Ð°Ð³Ð°Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑо Ñи в казанаÑа дÑма. ÐалÑовиÑкаÑа алпиниада е не Ñамо лÑлка на алпинизма, а лÑлка на ÑеÑÑнаÑа дÑма! ÐзÑмиÑелно е. Ðа, миналаÑа година не повÑÑÐ²Ð°Ñ . Тази пак Ñака Ñе опÑедели клаÑиÑанеÑо.
„СÑÑÑе и дÑÑа на Ñмел алпиниÑÑ“, напиÑа ТÑенеÑа за Ðлади Ðнгелов, койÑо до ÑкоÑо Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ Ð¼Ðµ повеÑе каÑо ÑÑÑÑезаÑел и ÑпоÑÑен каÑеÑаÑ. âÐакво ли би било, ако беÑе изÑаÑнал в ÑÑеда каÑо Ñази вÑв ÑÑенÑкиÑе Ðлпи? ÐеÑоÑÑно ÑÑÑ Ð¼Ðµ да ÑеÑем за него по ÑвеÑовниÑе climbing медииâ, пÑодÑлжава ТÑенеÑа в ÑÐ²Ð¾Ñ Ñазказ за ÑазгодиÑнаÑа алпиниада.
ÐÑк и какÑо обиÑайно на алпиниадиÑе, оÑганизаÑоÑиÑе бÑÑ Ð° подÑигÑÑили доÑÑаÑÑÑно подаÑÑÑи за вÑиÑки. СÑед ÑÑÑ Ð¸Ð¼Ð°Ñе и Ñникални оÑливки.
ÐÑ Ð½Ñколко години в ÑÑбоÑа веÑÐµÑ ÐÐ „Ðелезник“ канÑÑ Ð·Ð½Ð°Ñим лекÑоÑ. ÐÑез 2024 г. гледаÑ
ме 4 кÑаÑиви вÑÑÑ
а и 4 иÑÑоÑии Ð¾Ñ Ðеко ÐÑÑев. ÐакÑо и ÑилмÑÑ Ð·Ð° едно Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-добÑиÑе бÑлгаÑÑки пÑемиеÑи на Ð¢Ð°Ð³Ð°Ñ Ð¡Ð°Ð»Ð°Ð¹, доÑÑойна за ÐлаÑен пикел (ÐÑÐºÐ°Ñ Ð½Ð° алпинизма). Тази година в ÑолÑÑа на лекÑÐ¾Ñ ÑлÑÑаÑ
ме Тако Ðладенов за неговиÑе и на ÑвÑÑзкиÑе Ð¼Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ°ÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð· ÐндиÑе, ÐаÑÐ°Ð³Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ТÑÑнÑко. Ðалко познаÑи поÑÑÐ¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ за Ñези алпиниÑÑи е ÑÑÑпка Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð»Ð¸Ð·Ð°Ð½Ðµ Ð¾Ñ ÑндÑÑгÑаÑнда. Ðдна ÑÑÑдна Ñема, коÑÑо ниÑиÑ
ме Ñазпалено Ñ Ð¢Ð°ÐºÐ¾. Ðез кÑайни заклÑÑениÑ.
ÐЮÐÐРна ÐÐЩÐÐСТТÐ
ÐÑизнание – клÑÑоваÑа дÑма Ñази година и на двеÑе алпиниади: ÐоÑеваÑа и ÐалÑовиÑкаÑа. Ð¢Ñ Ñе оÑоÑми Ñлед онези дÑми по-гоÑе на Ðеко, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñо ме поÑÑеÑна на Ñ Ð¸Ð¶Ð° ÐалÑовиÑа, ÑиÑиÑани по памеÑ. ÐакÑо и Ð¾Ñ Ð¾Ñе един моменÑ: непÑинÑдени ÑазговоÑи Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸ÑÑа пÑез говоÑене за каÑегоÑии, ÑÑÑаÑегии, Ñ Ð²Ð°Ñки и взаимноÑо вÑÐ·Ñ Ð¸Ñение: какви маÑÑÑÑи Ñе пÑавÑÑ Ð² алпинизма и каква ÑÑÑдноÑÑ ÐºÐ°ÑеÑÑÑ ÑпоÑÑниÑе каÑеÑаÑи и пÑенаÑÑÑ Ð² ÑазлиÑен ÑеÑен. ÐипÑаÑа на надменноÑÑ Ð¸ ÑважениеÑо ми Ñе запеÑаÑÐ°Ñ Ð° в памеÑÑа.

ÐбÑÑванеÑо е ÐÐЩÐÐСТ
Ðа говоÑÐ¸Ñ Ð´Ð¾ оÑмала и да не иÑÐºÐ°Ñ Ð½Ð¾ÑÑа да Ñи оÑива: аÑмоÑÑеÑаÑа на ÐалÑовиÑкаÑа алпиниада. ÐбиÑайнаÑа пÑовеÑка вÑиÑки ÑвÑÑзки да Ñа Ñлезли и Ñе запоÑна: ÑподелÑне, ÑазговоÑи, Ñазкази. Така Ñе ÑÐ¾Ð´Ð¸Ñ Ð° доÑÑа биÑеÑи. Ðдин ми ÑÑана лÑбим: да каÑеÑÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ ÑÑевиÑе е ÑÑевлинг, а наÑинÑÑ Ð½Ð° Ð·Ð°Ñ Ð²Ð°ÑанеÑо им е „каÑо женÑка коÑа – Ñ Ð²Ð°ÑÐ°Ñ Ð¸ завÑÑÑаѓ. ÐлÑбовеÑе Ð¼ÐµÐ½ÐºÐ°Ñ ÑвÑÑзки помеждÑ, инÑоÑмаÑÐ¸Ñ Ð¸ Ñи Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ Ð½Ð°Ñоки. ÐÑдеÑо Ñе налага, ÐоÑн доÑи инвенÑÐ°Ñ Ð¾ÑигÑÑÑва – Ñамо и Ñамо койÑо иÑка да каÑеÑи, да каÑеÑи. ÐаÑоÑо вÑеки, койÑо е Ñам, има оÑноÑение кÑм каÑеÑенеÑо, кÑм алпинизма, кÑм ÐалÑовиÑа, кÑм обÑноÑÑÑа. Ðа живо ÑÑпÑÑ Ð¼Ðµ да заÑекнем болезнени вÑпÑоÑи и да Ñподелим позиÑии за наÑÐ¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¾ÑбоÑ, какво оÑакваме, какво иÑкаме да Ñе пÑомени – пÑоÑеÑиÑе и Ñам Ñа запоÑнали. Следим ги Ñ Ð¿ÑиÑаен дÑÑ Ð¸ малко наÑÑÑÑÑ Ð½Ð°Ð»Ð¸.
РзаклÑÑение на авÑоÑÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´
СамоÑеÑлекÑиÑÑа и поÑкиÑе Ð¸Ð·Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ Ð²ÐµÐ´Ð½Ð°Ð³Ð° Ñлед алпиниадаÑа. Ðали Ñа Ñ Ð´ÑлгоÑÑайни ÑезÑлÑаÑи – Ñе ÑазбеÑем догодина по ÑÑÑоÑо вÑеме. „ÐланинаÑа има ÑвоеÑо мнение“ е едно Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-ÑенниÑе оÑкÑовениÑ, коиÑо Ñи заделÑм Ð¾Ñ Ð½ÑколкоÑо Ñподелени Ñазказа (в ÑлÑÑÐ°Ñ Ðµ на ТÑенеÑа Ð¾Ñ „Ðой е най-добÑиÑÑ ÐºÐ°ÑеÑÐ°Ñ Ð² ÑвеÑа?“
„Ðай-важноÑо е, Ñе пÑоÑваÑа пÑемина без инÑиденÑи и в невеÑоÑÑна аÑмоÑÑеÑа, но Ñ Ñакива пÑиÑÑели винаги е Ñака. ÐлагодаÑÑ Ð¸ на ÑпонÑоÑиÑе за ÑÑÑÐ°Ñ Ð¾ÑниÑе нагÑади и догодина, заÑедени Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸ планове и Ñили, да Ñе ÑÑбеÑем оÑново. ÐаÑоÑо Ñо е повеÑе ÑÑеÑа, докоÑване до лÑÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ð³ÑÐ°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ вÑеме заедно, оÑколкоÑо ÑÑÑÑезание Ñ ÐµÐ»ÐµÐ¼ÐµÐ½Ñи на озÑбване“, ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ ÐоÑн ÐеÑков.
ÐлпийÑки клÑб „Ðелезник“
[image error]ÐÑÐ·Ñ Ð¸ÑиÑелно е как ÑленовеÑе на клÑба изнаÑÑÑ ÑÐµÑ Ð½Ð¸ÐºÐ°, инвенÑаÑ, багаж, за да ÑÑÐ·Ð´Ð°Ð´Ð°Ñ Ð°ÑмоÑÑеÑаÑа, за коÑÑо вÑиÑки Ñи миÑлим, Ñе е еÑÑеÑÑвена. ÐеÑоÑÑно и неволно Ñе ви Ñ ÑÑмне да ÑÑавниÑе Ñ Ð´ÑÑгаÑа ÑÑÑ Ñанена вÑв вÑемеÑо и Ñ Ð¸Ð·Ñазен ÑÑÑÑезаÑелен Ñ Ð°ÑакÑÐµÑ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð½Ð¸Ð°Ð´Ð° – ÐоÑеваÑа.
ТÑк Ñ ÑÑмки вÑÑкакви оÑÑавеÑе! ÐÑÑка Ð¾Ñ Ð´Ð²ÐµÑе алпиниади има ÑобÑÑвен облик. РдвеÑе допÑинаÑÑÑ Ð·Ð° поддÑÑжане и ÑазвиÑие на алпинизма в ÐÑлгаÑиÑ. Те Ñа пÑиÑинаÑа да Ñе вÑзклиÑава: ÐлпинизмÑÑ Ðµ жив! РоÑе как! ÐÑвен обÑноÑÑÑа, оÑвен поддÑÑжанеÑо на двеÑе оÑновни огниÑа в алпинизма, еÑо ви оÑе 3 пÑиÑини да го вÑÑваме:
1. Ðови, млади, подгоÑвени ÑвÑÑзки – поне две Ñакива познавам и пÑÐµÐ´Ð¸Ð·Ð²Ð¸ÐºÐ²Ð°Ñ Ð¸Ð·Ñмление: ÐомÑил Ð¥ÑиÑÑов и Ðнжела ÐеÑÑова и СÑаниÑлав ÐампоÑов Ñ ÐиÑн Ðванов.
2. СпоÑÑни каÑеÑаÑи и ÑÑÑÑезаÑели Ñе впÑÑÐºÐ°Ñ Ð² пÑиклÑÑениеÑо по алпийÑкиÑе маÑÑÑÑÑи и пÑавÑÑ Ð¿ÑÑви и/или вÑоÑи пÑÐµÐ¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° изклÑÑиÑелно ÑÑÑдни линии.
3. ÐÑокаÑÐ²Ð°Ñ Ñе нови алпийÑки маÑÑÑÑÑи – незавиÑимо дали Ñа в ÑамкиÑе на алпиниада или Ñа довÑÑÑени в неÑ.
Ðо поÑледнаÑа ÑоÑка за запалениÑе оÑбелÑзвам два ÑакÑа:
-> Ðов маÑÑÑÑÑ, и Ñо не кÑде да е, а на Ðленка, напÑавен Ð¾Ñ Ð. Ðеваков, Ð. ÐоджабаÑев, Ð. Ð¥ÑиÑÑов /Уинки/ и СÑ. ТодоÑов /ÐÑлеÑо/: âÐÑде загÑбиÑ
ме меÑÑиÑе Ñи?â. 165 м., 6а /екипиÑан, ÑÑад/. ÐовеÑе за него вижÑе ÑÑк!
-> Ðиколай ÐеÑков в екип Ñ ÐоÑдан Ðинев, Ð¢Ð°Ð½Ñ Ðванова, Ðиколай ÐÑлков ÑеализиÑа ÑÑаÑа меÑÑа, кÑÑÑавайки пÑоекÑа âÐкÑпедиÑÐ¸Ñ Ð²Ñв веÑÑикалаâ. ÐÑÑоÑиÑÑа заÑлÑжава оÑделно внимание, за ÑиÑаÑелиÑе на Ñази ÑÑаÑÐ¸Ñ Ð²Ð°Ð¶Ð½Ð¾Ñо е, Ñе довÑÑÑÐ¸Ñ Ð° запоÑнаÑоÑо на 5 Ñли в кÑÐ°Ñ Ð½Ð° ÐлпиниадаÑа. ÐеÑоÑÑно ÑÑвпадениеÑо е ÑлÑÑайно. ÐÑоÑеÑеÑе как Ðики ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ð·Ð° пÑÑÑ Ð¸ дали запазва имеÑо на пÑоекÑа за име на линиÑÑа на лиÑÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ñ Ð¿ÑоÑил и ÑÑлоÑÑноÑо опиÑание на вÑжеÑаÑа ÑÑк.
Ðека Ñе вÑÑнем на ÐÐ „Ðелезник“
Ðеко ÐÑÑев пÑизовава да Ñе ÑÑбеÑемÐÑколко Ñа клÑÑовиÑе лиÑноÑÑи Ð¾Ñ ÐÐ „Ðелезник“, за коиÑо знам, Ñе ÑÐ°Ð·Ð²Ð¸Ð²Ð°Ñ ÐºÐ»Ñба: Ðеко ÐÑÑев, ÐÑÐ¸Ð³Ð¾Ñ ÐÑÑев, ÐоÑÑа ÐÐ°Ð½Ð¸Ð´Ð¸Ñ Ð¸ ÐоÑн ÐеÑков. ÐÑÑÑноÑÑ Ð¿Ð¾ÑледниÑÑ Ðµ лиÑноÑÑÑа, за коÑÑо Ñайно говоÑÑÑ, Ñе е Ñ Ð°ÑизмаÑиÑен каÑо оÑганизаÑоÑ: Ñамо да каже „Хайде да…“ и мнозина Ñа гоÑови да го поÑледваÑ. ÐлпийÑкиÑÑ ÐºÐ»Ñб е ÑаÑÑ Ð¾Ñ Ð³Ð¾Ð»ÑмоÑо и акÑивно ÑÑÑиÑÑиÑеÑко дÑÑжеÑÑво „СÑÑнена гоÑа“. ÐеÑоÑÑно едно Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-богаÑиÑе и ÑазноÑодни каÑо дейноÑÑ Ð´ÑÑжеÑÑва. Ðе, нÑма да пÑоÑледÑвам ÑÑÑ Ð½Ð°Ñа иÑÑоÑиÑ. СподелÑм ви за непÑеодолимиÑе Ñи впеÑаÑÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑпеÑиално Ð¾Ñ ÐºÐ»Ñба: задÑÑжни, многоÑиÑлени, подкÑепÑÑи, Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð¶ÐµÑÑво подаÑÑÑи за пÑиÑÑÑÑваÑи. ÐÑÑка година Ð¸Ð¼Ð°Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸ ÑениÑки в голÑмо колиÑеÑÑво. Ðали вÑнÑноÑо ми впеÑаÑление е вÑÑно?
ÐÑоÑеÑеÑе какво казва ÐоÑн
Ðаква е ÑайнаÑа на Ñози ÑплоÑен дÑÑ
– и в клÑба, и на ÐлпиниадаÑа?
ÐоÑн: ÐолекÑивÑÑ Ð² наÑÐ¸Ñ ÐºÐ»Ñб е малÑк, но веÑоÑÑно Ñова допÑинаÑÑ Ð·Ð° добÑиÑе ни оÑноÑÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ ÑазбиÑаÑелÑÑво. ÐбÑÑждаме вÑиÑко заедно, ÑеÑениÑÑа Ñе пÑÐ¸ÐµÐ¼Ð°Ñ Ð»ÐµÑно и нÑкак еÑÑеÑÑвено. ÐлпиниадаÑа е вид ÑбиÑка на каÑеÑаÑнаÑа обÑноÑÑ, Ð¼Ð°ÐºÐ°Ñ Ð´Ð° има ÑÑÑÑезаÑелен Ñ
аÑакÑеÑ, повеÑеÑо ÑÑаÑÑниÑи Ñе Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ Ð¸ Ñа пÑиÑÑели, полÑÑава Ñе ÑвоеобÑазна каÑеÑаÑна ÑÑеÑа Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñ ÑазлиÑниÑе клÑбове.
Ðо какви кÑиÑеÑии избиÑаÑе кой да е пÑезенÑаÑоÑÑÑ?
ÐоÑн: ÐбÑÑждайки как да напÑавим по-инÑеÑеÑна пÑоÑваÑа, един Ð¾Ñ Ð½Ð°ÑиÑе Ñленове пÑедложи да поканим Ð¡Ð°Ð½Ð´Ñ ÐеÑев – Ñовек Ñ Ð½ÐµÐ¾ÑпоÑими каÑеÑÑва и Ð¾Ð¿Ð¸Ñ Ð² облаÑÑÑа на алпинизма и изклÑÑиÑелен оÑаÑоÑ. След многоÑо добÑи оÑзиви ÑеÑиÑ
ме Ñова да ÑÑане ÑÑадиÑÐ¸Ñ Ð½Ð° наÑаÑа пÑоÑва. ÐогиÑно ÑÑÑбваÑе да поканим „най-добÑиѓ – Ðиколай Ðеков, неговиÑе поÑÑÐ¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½ÑÐ¼Ð°Ñ Ð½Ñжда Ð¾Ñ Ð¿ÑедÑÑавÑне, поÑле Ðеко ÐÑÑев, Тако Ðладенов – Ñ
оÑа Ñ Ð¿Ð¾ÑÑÐ¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ иÑÑоÑии коиÑо Ñа завладÑваÑи и инÑеÑеÑни. СÑаÑаем Ñе вÑе пак и да Ñме акÑÑални, каÑо оÑÑиÑаме и ÑеÑ
ниÑе каÑеÑаÑни ÑÑпеÑ
и пÑез поÑледнаÑа година-две.
ÐиÑноÑÑÑа или ÑÑÐ¿ÐµÑ Ð¸Ñе ви каÑо клÑб водÑÑ Ð´Ð¾ Ñакава огÑомна ÑиÑленоÑÑ – по мои лиÑни наблÑÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑÑе най-пÑлнокÑÑвниÑÑ Ð°Ð»Ð¿Ð¸Ð¹Ñки клÑб в ÐÑлгаÑÐ¸Ñ Ð¸ най-ÑабоÑеÑиÑÑ?
ÐоÑн ÐеÑковÐоÑн: ÐолÑма ÑиÑленоÑÑ Ð½Ð°Ð±ÑоÑва ÑÑÑиÑÑиÑеÑкоÑо дÑÑжеÑÑво в СÑаÑа ÐагоÑа. Ðе Ñака, за ÑÑжаление, ÑÑоÑÑ Ð½ÐµÑаÑа в алпийÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð¸ клÑб. ÐакÑо ÐºÐ°Ð·Ð°Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑивÑÑ Ð½Ð¸ не е голÑм, но Ñе ÑÑаÑаем да запазим ÑÑадиÑииÑе и опиÑа на едно по-зÑÑло поколение – ÐоÑÑÐ°Ñ ÐÐ°Ð½Ð¸Ð´Ð¸Ñ Ð¸ Ðеко ÐÑÑве и пÑез наÑеÑо да го пÑедадем на по-младиÑе Ñленове. ÐÑиоÑиÑÐµÑ Ð² моменÑа Ñа деÑÑкиÑе ÑÑениÑовки и ÑÑÑÑезаниÑ. РабоÑаÑа Ñ Ð´ÐµÑа е голÑмо пÑедизвикаÑелÑÑво за наÑ, но ÑдоволÑÑвиеÑо е незаменимо. ÐеланиеÑо ни е да запалим лÑбовÑа кÑм каÑеÑенеÑо вÑв вÑе повеÑе деÑа и в ÑÑÑоÑо вÑеме да подгоÑвÑме каÑеÑÑвени ÑÑÑÑезаÑели, да бÑдем конкÑÑенÑни на оÑÑаналиÑе клÑбове в ÑÑÑанаÑа.
Ðакво ви моÑивиÑа да поддÑÑжаÑе огÑÐ½Ñ Ð½Ð° алпиниадаÑа?
ÐоÑн: ÐÑноÑно алпиниадаÑа най-голÑмаÑа ни моÑиваÑÐ¸Ñ Ðµ именно ÑплоÑеноÑÑÑа, коÑÑо наблÑдаваме в Ñези ÑÑи дни. ÐбÑÑване Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñ ÐºÐ°ÑеÑаÑиÑе, обмÑнаÑа на Ð¾Ð¿Ð¸Ñ Ð¸ в кÑайна ÑмеÑка ÑÑмиÑ
наÑи и доволни Ñ
оÑа. Ðа мен Ñова е иÑÑинÑкиÑÑ ÑмиÑÑл на алпиниадаÑа.
ÐавÑÑÑвам Ñози дÑлÑг авÑоÑÑки маÑеÑиал Ñ Ð´ÑмиÑе на ÑÑаÑÑниÑиÑе Ð¾Ñ Ð¿Ð»Ð¾Ð²Ð´Ð¸Ð²ÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°ÑеÑаÑен клÑб:
„ÐоздÑÐ°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° заÑлÑжениÑе пÑÑви меÑÑа, какÑо и за вÑиÑки, коиÑо допÑинеÑоÑ
а кÑм Ñова да ÑÑеÑим, Ñе алпинизÑм в ÐÑлгаÑÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°! Ðного надÑÑ
ани ÑвÑÑзки, много ÑазнообÑазни маÑÑÑÑÑи и много нови Ñпомени. ÐеÑе ÑÑÑпнем за догодина!“
ÐÐÐÐ ÐÐТÐÐ ÐЧÐРСЪÐÐТÐЯ
Ðогодина ми Ñе ÑÑÑÑва далеÑе. РазбиÑа Ñе, пак Ñе бÑда Ñам, Ñ Ð²Ñе повеÑе довеÑие кÑм ÐоÑн и Ñие. Ðо-близо обаÑе е меÑÐµÑ ÑепÑемвÑи, пÑез койÑо има две важни каÑеÑаÑни ÑÑеÑи:
ТеÑевен каÑеÑи 2025″ â 13 и 14 ÑепÑемвÑи â пÑÑва каÑеÑаÑна ÑÑеÑа, коÑÑо ÑÑбиÑа, вдÑÑ
новÑва и Ñазвива каÑеÑаÑнаÑа обÑноÑÑ Ð² ÐÑлгаÑиÑ. ÐеланиеÑо на оÑганизаÑоÑиÑе е Ñози ÑоÑÐ¼Ð°Ñ Ð´Ð° е по-ÑкоÑо ÑеÑÑивал, без елеменÑи на ÑÑÑÑезание, Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð¶ÐµÑÑво допÑлниÑелни дейноÑÑи на оÑкÑиÑо и да Ñе пÑевÑÑне в ежегодно ÑÑбиÑие. УÑловиÑÑа Ñова да Ñе ÑлÑÑи Ñа налиÑни – Ñилна моÑиваÑÐ¸Ñ Ð½Ð° оÑганизаÑоÑиÑе, коиÑо Ð¸Ð¼Ð°Ñ Ð¿ÑлнаÑа подкÑÐµÐ¿Ñ Ð½Ð° ÐбÑина ТеÑевен и ÑÐ°Ð·Ð²Ð¸Ð²Ð°Ñ Ñ ÑÑÑÑдие и поÑÑоÑнÑÑво нови каÑеÑаÑни обекÑи в Ñайона. СледеÑе за пÑогÑамаÑа ÑÑк.
„неÐлпиниадаÑа“ – 26 и 27 ÑепÑемвÑи – да, дойде вÑеме за ÑеÑвÑÑÑоÑо издание. ФоÑмаÑа за запиÑване веÑе е оÑвоÑена. След ÑÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ Ñазказ за алпиниадиÑе и ÑеÑ
ниÑе аÑмоÑÑеÑи – опиÑайÑе алпинизма, Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñен водаÑ. Сега е моменÑÑÑ. Ðо ÑÑадиÑÐ¸Ñ Ð½ÐµÐлпиниадаÑа е в поÑледнаÑа ÑедмиÑа на ÑепÑемвÑи. ÐижÑе вÑзможноÑÑиÑе ÑÑк.
ÐаÑваÑÑ Ð»Ð¸ каÑеÑенеÑо Ñлед Ñези ÑÑбиÑÐ¸Ñ Ð½Ð° Ñкали?
Само Ñе меÑÑи кÑм боÑлдÑÑ ÑÑеÑи на оÑкÑиÑо и в зали.
ÐаÑоÑо каÑеÑенеÑо и алпинизма Ñа поÑÑоÑнен пÑазник.
ÐзклÑÑиÑелни благодаÑноÑÑи за паÑÑнÑоÑиÑе и ÑпонÑоÑиÑе на ÑÑбиÑиеÑо!
ÐÑкÑени благодаÑноÑÑи за ÑнимкиÑе на оÑганизаÑоÑи и ÑÑаÑÑниÑи!
С лÑбов,
ÐÐ°Ñ Ð±Ð°Ð²ÐµÐ½ коÑеÑпонденÑ,
ÐеÑÑана
The post ÐалÑовиÑа â лÑлка на алпинизма, лÑлка на обÑноÑÑÑа appeared first on 360mag.
Книга на Явор Тодоров почита 85-ата годишнина на хижа „Иван Вазов“
Корица на книгата „85 години хижа „Иван Вазов“През 1939 г., по случай 40-годишнина от основаването на БТС, е построен юбилеен заслон „Иван Вазов“. Една година по-късно, през 1940 г., заслонът официално е въведен в експлоатация. На 24 август се навършват 85 години от това събитие.
По случай годишнината излиза книгата на Явор Тодоров – „85 години хижа „Иван Вазов“.
Безценни архиви – от идеята през първата копка, освещаването, множеството реконструкции и разширения, както и визия за бъдещето. Книгата разказва една вълшебна история. Малко бижу за всеки ценител на планинарското дело.
Благодарим на Явор за положения труд и за това че ни инспирира , да направим и наш, предстоящ проект за собствената ни история свързана с мястото.
Тиражът е ограничен – не пропускайте, наистина си струва.
Книгата може да се вземе на място от хижа „Иван Вазов“ или с поръчка на ФБ страницата Приятели на хижа Иван Вазов.
Книгата се издава от Фондация „Свещената планина“.
Представлява илюстрирано издание с меки корици.
Вижте още: Хижа „Иван Вазов“
СподелиSharesThe post Книга на Явор Тодоров почита 85-ата годишнина на хижа „Иван Вазов“ appeared first on 360mag.
Ðнига на Ð¯Ð²Ð¾Ñ Ð¢Ð¾Ð´Ð¾Ñов поÑиÑа 85-аÑа годиÑнина на Ñ Ð¸Ð¶Ð° âÐван Ðазовâ
ÐоÑиÑа на книгаÑа „85 години Ñ
ижа „Ðван Ðазов“ÐÑез 1939 г., по ÑлÑÑай 40-годиÑнина Ð¾Ñ Ð¾ÑноваванеÑо на ÐТС, е поÑÑÑоен Ñбилеен заÑлон „Ðван Ðазов“. Ðдна година по-кÑÑно, пÑез 1940 г., заÑлонÑÑ Ð¾ÑиÑиално е вÑведен в екÑплоаÑаÑиÑ. Ðа 24 авгÑÑÑ Ñе навÑÑÑÐ²Ð°Ñ 85 години Ð¾Ñ Ñова ÑÑбиÑие.
Ðо ÑлÑÑай годиÑнинаÑа излиза книгаÑа на Ð¯Ð²Ð¾Ñ Ð¢Ð¾Ð´Ð¾Ñов – „85 години Ñ Ð¸Ð¶Ð° „Ðван Ðазов“.
ÐезÑенни аÑÑ Ð¸Ð²Ð¸ – Ð¾Ñ Ð¸Ð´ÐµÑÑа пÑез пÑÑваÑа копка, оÑвеÑаванеÑо, множеÑÑвоÑо ÑеконÑÑÑÑкÑии и ÑазÑиÑениÑ, какÑо и Ð²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð·Ð° бÑдеÑеÑо. ÐнигаÑа Ñазказва една вÑлÑебна иÑÑоÑиÑ. Ðалко Ð±Ð¸Ð¶Ñ Ð·Ð° вÑеки ÑениÑел на планинаÑÑкоÑо дело.
ÐлагодаÑим на Ð¯Ð²Ð¾Ñ Ð·Ð° Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑÑÑд и за Ñова Ñе ни инÑпиÑиÑа , да напÑавим и наÑ, пÑедÑÑоÑÑ Ð¿ÑÐ¾ÐµÐºÑ Ð·Ð° ÑобÑÑвенаÑа ни иÑÑоÑÐ¸Ñ ÑвÑÑзана Ñ Ð¼ÑÑÑоÑо.
ТиÑажÑÑ Ðµ огÑаниÑен – не пÑопÑÑкайÑе, наиÑÑина Ñи ÑÑÑÑва.
ÐнигаÑа може да Ñе вземе на мÑÑÑо Ð¾Ñ Ñ Ð¸Ð¶Ð° „Ðван Ðазов“ или Ñ Ð¿Ð¾ÑÑÑка на ФРÑÑÑаниÑаÑа ÐÑиÑÑели на Ñ Ð¸Ð¶Ð° Ðван Ðазов.
ÐнигаÑа Ñе издава Ð¾Ñ Ð¤Ð¾Ð½Ð´Ð°ÑÐ¸Ñ „СвеÑенаÑа планина“.
ÐÑедÑÑавлÑва илÑÑÑÑиÑано издание Ñ Ð¼ÐµÐºÐ¸ коÑиÑи.
ÐижÑе оÑе: Хижа âÐван Ðазовâ
СподелиSharesThe post Ðнига на Ð¯Ð²Ð¾Ñ Ð¢Ð¾Ð´Ð¾Ñов поÑиÑа 85-аÑа годиÑнина на Ñ Ð¸Ð¶Ð° âÐван Ðазовâ appeared first on 360mag.
Софийският маратон с World Athletics Road Race Label – световно признание за София и Wizz Air Sofia Marathon
Световната организация по лека атлетика World Athletics официално постави Wizz Air Sofia Marathon 2025 на World Athletics Label Road Races | World Athletics, с което отново потвърди световния ранг на събитието с престижния World Athletics Road Race Label.
„Това е едно голямо признание за София като домакин на най-мащабното спортно събитие на столицата, както и за качеството на организацията на маратона“, сподели Анатоли Илиев, главен организатор от Асоциация “Спорт в свободното време”.
“Този успех се очаква да привлече все повече бегачи от цял свят”, добави Милица Мирчева, която през април зае поста спортен директор на маратона с амбицията нейният авторитет да допринесе за това събитието да стане още по-атрактивно за атлети от международния елит.
Тази новина идва точно месец преди края на редовната регистрация за Wizz Air Sofia Marathon, който ще се проведе на 11 и 12 октомври 2025 г. Желаещите да се регистрират могат да го направят до 20 септември на сайта на маратона www.sofiamarathon.bg, след което последният шанс да го направят ще е на късна цена до 30 септември.
The post Софийският маратон с World Athletics Road Race Label – световно признание за София и Wizz Air Sofia Marathon appeared first on 360mag.
СоÑийÑкиÑÑ Ð¼Ð°ÑаÑон Ñ World Athletics Road Race Label – ÑвеÑовно пÑизнание за СоÑÐ¸Ñ Ð¸ Wizz Air Sofia Marathon
СвеÑовнаÑа оÑганизаÑÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ лека аÑлеÑика World Athletics оÑиÑиално поÑÑави Wizz Air Sofia Marathon 2025 на World Athletics Label Road Races | World Athletics, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑо оÑново поÑвÑÑди ÑвеÑÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñанг на ÑÑбиÑиеÑо Ñ Ð¿ÑеÑÑÐ¸Ð¶Ð½Ð¸Ñ World Athletics Road Race Label.
„Това е едно голÑмо пÑизнание за СоÑÐ¸Ñ ÐºÐ°Ñо домакин на най-маÑабноÑо ÑпоÑÑно ÑÑбиÑие на ÑÑолиÑаÑа, какÑо и за каÑеÑÑвоÑо на оÑганизаÑиÑÑа на маÑаÑона“, Ñподели ÐнаÑоли Ðлиев, главен оÑганизаÑÐ¾Ñ Ð¾Ñ ÐÑоÑиаÑÐ¸Ñ âСпоÑÑ Ð² ÑвободноÑо вÑемеâ.
âТози ÑÑпеÑ
Ñе оÑаква да пÑивлеÑе вÑе повеÑе бегаÑи Ð¾Ñ ÑÑл ÑвÑÑâ, добави ÐилиÑа ÐиÑÑева, коÑÑо пÑез апÑил зае поÑÑа ÑпоÑÑен диÑекÑÐ¾Ñ Ð½Ð° маÑаÑона Ñ Ð°Ð¼Ð±Ð¸ÑиÑÑа нейниÑÑ Ð°Ð²ÑоÑиÑÐµÑ Ð´Ð° допÑинеÑе за Ñова ÑÑбиÑиеÑо да ÑÑане оÑе по-аÑÑакÑивно за аÑлеÑи Ð¾Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´ÑнаÑÐ¾Ð´Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ»Ð¸Ñ.
Тази новина идва ÑоÑно меÑÐµÑ Ð¿Ñеди кÑÐ°Ñ Ð½Ð° ÑедовнаÑа ÑегиÑÑÑаÑÐ¸Ñ Ð·Ð° Wizz Air Sofia Marathon, койÑо Ñе Ñе пÑоведе на 11 и 12 окÑомвÑи 2025 г. ÐелаеÑиÑе да Ñе ÑегиÑÑÑиÑÐ°Ñ Ð¼Ð¾Ð³Ð°Ñ Ð´Ð° го напÑавÑÑ Ð´Ð¾ 20 ÑепÑемвÑи на ÑайÑа на маÑаÑона www.sofiamarathon.bg, Ñлед коеÑо поÑледниÑÑ ÑÐ°Ð½Ñ Ð´Ð° го напÑавÑÑ Ñе е на кÑÑна Ñена до 30 ÑепÑемвÑи.
The post СоÑийÑкиÑÑ Ð¼Ð°ÑаÑон Ñ World Athletics Road Race Label – ÑвеÑовно пÑизнание за СоÑÐ¸Ñ Ð¸ Wizz Air Sofia Marathon appeared first on 360mag.
August 21, 2025
Двама колоездачи с увреден слух тръгнаха по Ком-Емине
снимки: Христина КаципидуНа 21 август двама глухи колоездачи, Веселин Грозев и Радослав Борисов, се отправиха по емблематичния туристически маршрут Ком-Емине с велосипеди. Тяхната цел е да изминат разстоянието от над 600 км за по-малко от 4 дни.
Придвижването им можете да следите на живо тук: https://gps.tracksport.eu/map/de3af-team…Пожелаваме им успех!Рекордът за преминаване с колело е на Петър Матов и е под 3 дни: „Ком – Емине“ за 67 часа с колело! Петър Матов постави нов рекорд на трасетоснимки: Hristina KatsipidouСподелиSharesThe post Двама колоездачи с увреден слух тръгнаха по Ком-Емине appeared first on 360mag.
Ðвама колоездаÑи Ñ ÑвÑеден ÑлÑÑ ÑÑÑÐ³Ð½Ð°Ñ Ð° по Ðом-Ðмине
Ñнимки: Ð¥ÑиÑÑина ÐаÑипидÑÐа 21 авгÑÑÑ Ð´Ð²Ð°Ð¼Ð° глÑÑ Ð¸ колоездаÑи, ÐеÑелин ÐÑозев и РадоÑлав ÐоÑиÑов, Ñе оÑпÑÐ°Ð²Ð¸Ñ Ð° по емблемаÑиÑÐ½Ð¸Ñ ÑÑÑиÑÑиÑеÑки маÑÑÑÑÑ Ðом-Ðмине Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¾Ñипеди. ТÑÑ Ð½Ð°Ñа Ñел е да Ð¸Ð·Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ñ ÑазÑÑоÑниеÑо Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð´ 600 км за по-малко Ð¾Ñ 4 дни.
ÐÑидвижванеÑо им можеÑе да ÑледиÑе на живо ÑÑк: https://gps.tracksport.eu/map/de3af-teamâ¦Ðожелаваме им ÑÑÐ¿ÐµÑ !РекоÑдÑÑ Ð·Ð° пÑеминаване Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ»Ð¾ е на ÐеÑÑÑ ÐаÑов и е под 3 дни: âÐом â Ðминеâ за 67 ÑаÑа Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ»Ð¾! ÐеÑÑÑ ÐаÑов поÑÑави нов ÑекоÑд на ÑÑаÑеÑоÑнимки: Hristina KatsipidouСподелиSharesThe post Ðвама колоездаÑи Ñ ÑвÑеден ÑлÑÑ ÑÑÑÐ³Ð½Ð°Ñ Ð° по Ðом-Ðмине appeared first on 360mag.
Списание 360's Blog

