Подир сенките на облаците Quotes

“Аз страдам
Аз страдам. И в самозабвението на труда,

и в саморазяждането на покоя, —

        на битието в зноя,

на извънсветовни блянове в студа —

        кога летя, когато падам,

        аз страдам.

 

        Издигам ли се — дигам се, под мен

        по-страшна бездната да зине;

литна ли стремглав надоле устремен,

        душа копней на светло да почине.

        И винаги напред, и всякога надиря…

        Аз вечно диря.

 

        И страдам. Аз презрях

радостите на живота. Страдам

в доброто ясно — в тъмен грях

когато падам,

аз страдам.

 

        И търся. И в страдание живот се изхаби,

да търся — все страданието, може би.”
― Пейо Яворов, Подир сенките на облаците

“Угасна слънце

Угасна слънце, няма я луната,

в небо звезди не ще изгреят пак!

И аз лежа безсилен да се дигна

изпод нависналия леден мрак!

 

Примлъкна звяр и птица: нивга ехо

не ще се чуе вече по света!

И аз лежа безсилен да извикам

в безмълвието гробно на нощта.

 

И аз лежа безсилен: срещу мене,

с мъртвешки лъсък в хлътнали очи,

чудовищния сън на вековете

остава неподвижен и мълчи.

 

И няма да се дигна, да извикам:

сковало ме, чудовището бди

на устни с прясна кръв, последна капка,

изсмукана из моите гърди…”
― Пейо Яворов, Подир сенките на облаците

“Чудовище
Чудовище си ти, чудовищно дете

на престъплението и позора,

но дебном тебе са родили те,

далеко и на сатана от взора:

родили гнъс и срам! При твоя вид

тях ужас ги превръща в камен зид.

 

Чудовище за гнъс, обзидано в тъми,

притиснало гърдите на земята:

земята те безчувствена кърми

с дванайсетте отрови на змията.

И ти растеш, но не старееш ти:

далеч над тебе времето лети.

 

Чудовище за срам, безименно… И вход,

и път и вход към тебе дали има,

загадка е под тоя небосвод,

нито загатната, нито решима.

Не виждаш лъч, не чуеш звук отвън,

и пак за тях копнееш в тежък сън.

 

Чудовище си ти, но колко бих желал

при тебе да проникна в тъмнината,

и как сърдечно бих те приласкал,

о жива плът и дух на самотата!

И как блажено ще гориш тогаз,

и как се бих при тебе стоплил аз!”
― Пейо Яворов, Подир сенките на облаците

“Не си виновна ти

От други свят съм аз — не си виновна ти,

дете на прах-земя, на прашните мечти;

не си виновна ти, от тебе исках аз

не сажди на страстта, а дух кристален мраз.

От тебе исках аз да бъдеш огледало

на моята мечта сред ясна самота:

вълшебно огледало, живот и образ дало

на моя хладен блян, от светъл бронз излян.

 

Не си виновна ти, от други свят съм аз,

не зная прах и дим в приоблачния мраз;

от други свят съм аз, що можеш стори ти

за моя снежен сън и ледени мечти!

Що можеш стори ти, не арфа яснозвучна

за тайната в тъма ридаеща сама, —

не арфа яснозвучна, с душата ми съзвучна,

дозела песента на радост-горестта!…”
― Пейо Яворов, Подир сенките на облаците