“Угасна слънце

Угасна слънце, няма я луната,

в небо звезди не ще изгреят пак!

И аз лежа безсилен да се дигна

изпод нависналия леден мрак!

 

Примлъкна звяр и птица: нивга ехо

не ще се чуе вече по света!

И аз лежа безсилен да извикам

в безмълвието гробно на нощта.

 

И аз лежа безсилен: срещу мене,

с мъртвешки лъсък в хлътнали очи,

чудовищния сън на вековете

остава неподвижен и мълчи.

 

И няма да се дигна, да извикам:

сковало ме, чудовището бди

на устни с прясна кръв, последна капка,

изсмукана из моите гърди…”