Български хроники, том 1 Quotes

“Е, тука не мога да се въздържа да не извикам: аман от освободители!
Тръгне ли една държава да завладява друга държава, тя непременно
обявява, че отива да я освобождава. Така Александър Велики освободи почти целия свят, римляните освободиха траките така, че помен от тях не остана, Наполеон освободи цяла Европа,
Хитлер тръгна да освобождава Съветския съюз от комунизма, Сталин пък
освободи Германия от фашизма, византийците ни освободиха от руснаците през 971 година и два века влачихме ярема на тази свобода, руснаците пък ни освободиха незнайно от
кого през 1944 година и то така хубаво ни освободиха, че едвам се
освободихме от свободата им... Напоследък пък американците тръгнаха да освобождават света - освободиха
Виетнам, съвсем наскоро - в края на миналия век - освободиха Югославия и
тя, горката, още не може да се съвземе от това освобождение; сега
освобождават Ирак, горко му!...
Въобще, прав се оказва Дяконът Левски като казва: „Който ни освободи, ще
ни пороби, казвам ви!" - тези думи ние, българите, дето все чакаме някой
да ни освободи, трябва да си ги запишем с нож на челото...
Затова - тръгне ли някой да те освобождава, народе мой, грабвай оръжието
и се защитавай до последна капка кръв!”
― Стефан Цанев, Български хроники, том 1

“Шутът е единственият в кралството, който е имал право да каже в очите на краля: "Глупак! Как можа да направиш това?" - като по този начин предпазвал краля от погрешни стъпки.
За подобна дързост, кралят понякога отсичал главата ан шута си, но веднага си назначавал друг шут - със същите права и задължения: да му говори истината с риск за главата си. Този риск все пак е бил по- малък: не каже ли истината, излъже ли - шутът непременно се наказвал със смърт!
Българските крале са нямали шутове.”
― Стефан Цанев, Български хроники, том 1

“Случило се обаче нещо още по страшно: вдигнел ли някой глас против Борил - обявявали го за богомил! След всеки, който говорел,пускали двама, които слушат, след тях пускали подслушвачи, които подслушвали подслушвателите, след тях пък - подслушвачи, които да подслушват подслушвачите на подслушвачите и т.н.”
― Стефан Цанев, Български хроники, том 1

“О, колко си хубава, дъще царствена,
колко си хубава!
Колко хубави са нозете ти
в златни сандали!
И заоблените ти бедра са толкова хубави - като изваяни от изкусен майстор,
а нощта между бедрата ти
ухае на кринове.
Тялото ти е стройно като финикова палма,
гърддите ти са се полюшват като гроздове.
И шията ти е хубава
под наниза от перли,
устата ти е като разрязан нар,
дъхът ти е с аромат на ябълка,
косите ти искрят като пурпур,
под къдрите очите ти ме гледат
нежно като гълъби....
Рекох си: що не се кача на палмата,
да разкърша клоните и ,
да вкуся от гроздовете,
да изпия виното упойващо на нара
и да потъна в нощта между бедрата ти,
ухаеща на кринове.....
Изглежа Ирина му е отвърнала като Суламит:
Ела, възлюбений мой,
да излезем в полето,
да осъмнем в лозята,
там под уханието на магнолията
върху ложето от зелени листа
ще ти дам любовта си:
гроздовете, нара, ябълките,
всичките си цветя и плодове,
и нощта между бедрата си,
ухаеща на кринове -
всичко за тебе съм скрила,
ела възлюбений мой....”
― Стефан Цанев, Български хроники, том 1

“Йоанис, кралят на България идваше за да подпомогне обсадения град.
Това се случи когато граф Луи дьо Блуа беше седнал да обядва и ядеше. Както си ядяха, дойдоха българите и куманите, крещвйки откум оградата. Когато граф Луи ги чу, беше много разгневен и ядосан и каза:
- Кълна се в Бога, Сина и Светия Дух! Тези простаци няма да ни оставят да ядем на мира.”
― Стефан Цанев, Български хроники, том 1

“Защо ми е яре, което още суче, когато козелът се нуждае от напращялата коза...”
― Стефан Цанев , Български хроники, том 1

“Братоубийството е спонтанно и жестоко, но то не може да трае дълго - кръвта проговаря, заглушавайки яростта.”
― Стефан Цанев, Български хроники, том 1