“О, колко си хубава, дъще царствена,
колко си хубава!
Колко хубави са нозете ти
в златни сандали!
И заоблените ти бедра са толкова хубави - като изваяни от изкусен майстор,
а нощта между бедрата ти
ухае на кринове.
Тялото ти е стройно като финикова палма,
гърддите ти са се полюшват като гроздове.
И шията ти е хубава
под наниза от перли,
устата ти е като разрязан нар,
дъхът ти е с аромат на ябълка,
косите ти искрят като пурпур,
под къдрите очите ти ме гледат
нежно като гълъби....
Рекох си: що не се кача на палмата,
да разкърша клоните и ,
да вкуся от гроздовете,
да изпия виното упойващо на нара
и да потъна в нощта между бедрата ти,
ухаеща на кринове.....
Изглежа Ирина му е отвърнала като Суламит:
Ела, възлюбений мой,
да излезем в полето,
да осъмнем в лозята,
там под уханието на магнолията
върху ложето от зелени листа
ще ти дам любовта си:
гроздовете, нара, ябълките,
всичките си цветя и плодове,
и нощта между бедрата си,
ухаеща на кринове -
всичко за тебе съм скрила,
ела възлюбений мой....”