“Шутът е единственият в кралството, който е имал право да каже в очите на краля: "Глупак! Как можа да направиш това?" - като по този начин предпазвал краля от погрешни стъпки.
За подобна дързост, кралят понякога отсичал главата ан шута си, но веднага си назначавал друг шут - със същите права и задължения: да му говори истината с риск за главата си. Този риск все пак е бил по- малък: не каже ли истината, излъже ли - шутът непременно се наказвал със смърт!
Българските крале са нямали шутове.”